Гърция е на път да постигне споразумение с кредиторите, предлагайки мерки, които да осигурят 8 млрд. евро в бюджета й. Този резултат от преговорите бе прогнозиран още преди месец, при това с акцент върху политическата мотивация на една подобна сделка.
Въпреки това това споразумението не предвижда дългосрочно решаване на проблемите на Гърция и страната ще остане зависима от парите на кредиторите. Голямата неизвестна е дали Сириза ще застане плътно зад него.

Топката е в полето на кредиторите, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас, след като извънредната среща на лидерите на еврозоната прие да преговаря по последните предложения на Гърция. Той искаше точно това – политическо решение за преговори. „За първи път тежестта няма да лежи на работещите и пенсионерите. Ние защитаваме семействата на средната класа и за първи път тежестта ще падне върху тези, които могат да плащат, така че в крайна сметка ще можем да излезем от тази криза, която ни задушава от пет години“, коментира гръцкият премиер.
Този приповдигнат тон не е случаен. Сириза има само 12 души мнозинство в парламента и ако Ципрас не успее да убеди собствената си партия да застане монолитно зад него, може да се стигне до предсрочни избори.
Оценките на европейските представители бяха по-сдържани, определяйки споразумението като база за преговори.
Германският канцлер Ангела Меркел обаче отхвърля идеята за намаляване на дълга, прехвърляйки този въпрос към по-далечното бъдеще. Тя припомни, че възможността за намаляване на дълга присъства в споразумението от 2012 г., но изключи да се обсъжда това в момента. Условието за преструктуриране на дълга според договореното тогава е постигане на първичен излишък през 2015 г.
Липсата на такъв ангажимент също може да настрои част от Сириза срещу споразумението.

Отстъпките на Атина

Правителството на Гърция публикува списъка с най-новите си предложения. От тези мерки 2.692 млрд. евро са планирани за 2015 и 5.207 млрд. евро за 2016 г. Предвижда се по-нисък първичен излишък от първоначалните искания на кредиторите – от 1 и 2% съответно за 2015 и 2016 г.

Повечето от тях са увеличения на данъци и отказ от ранното пенсиониране. Според предварителната информация страната е запазила само някои от т. нар. червени линии – ДДС за електричеството и изглежда няма да има намаляване на пенсии.

Правителството ще започне постепенно да ограничава ранните пенсии от 2016 г. с намерението да ги премахне през 2025 г., без да се засягат някои категории (работещи при тежки условия и хора с увреждания). Клаузата за нулев дефицит, която изискваше съкращения на стойност 500 млн. евро, няма да бъде прилагана.
Около 1.8 млрд. евро са мерките, свързани с пенсионната система. Това включва ограничения на ранните пенсии (60 млн. евро през 2015 и 300 млн. евро през 2016), увеличаване на пенсионните вноски за IKA с 3.9% (350 млн. евро през 2015 и 800 млн. евро през 2016) и на вноските за допълнителна пенсия от 3% на 3.5% (120 млн. евро през 2015 и 250 млн. евро през 2016). Ще бъдат увеличени здравните вноки на пенсионерите от 4% на 5% за повечето от тях (135 млн. евро през 2015 и 270 млн. евро през 2015) и от 0% до 5% за допълнителните пенсии (240 млн. евро през 2016). Не е ясно какво става с прочутите коледни добавки.

Реформата на ДДС ще започне от юли и ще донесе 680 млн. евро през тази година и 1.36 млрд. евро през 2016 г.
Ще има три ставки на ДДС – 13% за електричеството, водата и стоките от първа необходимост, 6% – за книгите и лекарствата и 23% за всички останали стоки. Не е ясно дали ще отпадне привилегията на егейските острови за 30% отстъпка от нивата на ДДС, което бе червена линия на коалиционния партньор „Независимите гърци“.
Най-големият принос е на корпоративните и подоходните данъци, които трябва да осигурят постъпления от 0.66% от БВП през 2015 и 0.58% през 2016.

Гръцкото правителство предлага от 2016 г. да се увеличи данъчната ставка за юридически лица с печалби над 100 хил. евро от 26 на 29% и да се въведе еднократен данък в размер на 12% при печалба над 500 000 евро.

Данъкът от 12%, според Атина ще осигури 945 млн. евро през 2015 и 405 млн. евро през 2016. Увеличението на корпоративния данък от 26% до 29%, ще допринесе с 410 млн. евро, а данък солидарност – 220 млн. евро през 2015 и 250 млн. евро през 2016.

Останалите мерки на стойност 0.5% от БВП през 2016 г., включват съкращения в отбраната (200 млн. евро), данък върху телевизионната реклама (100 млн. евро през 2015 и 2016 г.), увеличаване на данък и данъка върху частните яхти (47 млн. евро ежегодно), данък върху онлайн хазарна и лицензите за мобилните оператори.

Сдържани обещания
Постигането на споразумение ще даде възможност на Гърция да приключи текущата програма, която изтича на 30 юни и да бъде освободен транша от 7.2 млрд. евро. Атина не е получавала финансиране от лятото на 2014 г.
Председателят на ЕК Жан Клод Юнкер опитва да подслади сделката с обещанията за инвестиционен план. „Искам обикновените гърци да знаят, че предлагаме 35 млрд. евро в помощ на икономиката“, каза той. Става дума за по-ранен достъп до структурните фондове, а не за нова програма.
Тази сдържаност не е изненада – кредиторите няма да успеят да продадат на своите гласоподаватели идеята за нови отстъпки за Гърция, особено с оглед на предстоящите избори в Испания, където радикалната левица също е в подем.