Господин Калфин, наемете си търсачи на намиращи се на работа

Инициативата на Министерството на труда и социалната политика да назначи търсачи на безработни е блестяща демонстрация на умението на безименния чиновнически гений хем да държи началството сито, хем да съхрани проблема с безработицата цял.Наемането на 100 души, за да убеждават безработните младежи да се регистрират в бюрата по труда, ще доведе само до отчитане на дейност.
Ако министърът на труда Ивайло Калфин беше поставил задача на многобройната армия от служители в МТСП и агенциите му да симулират дейност, те нямаше да родят подобна идея. Чиновническият гений има това странно качество да постига най-неочаквани резултати, докато се старае да не излиза извън зададените му рамки, правила и процедури.

На пръв поглед инициативата е добра, тя отговоря на поне 10 стратегии, на всички хоризонтални принципи и на съответните цели и приоритети (цитирам: повишаване на мотивацията на обезкуражените лица и изпълнение на Европейската гаранция за младежта). От дирекцията по заетостта на МТСП дори успяха да го обяснят простичко – търсачите ще обикалят по заведения (и паркове според някои медии), за да убеждават нерегистрирани безработни да идат до бюрото по труда.

Това се правело защото имало много необхванати безработни – според поредното механично европейско сравнение.

От малкото конкретна информация не става ясно как ще бъдат уредени отношенията с необичайните нови посредници. Изглежда те ще бъдат на трудов договор, но как ще се отчита дейността им – при положение, че те няма да имат работно място –  не е ясно. Доколкото познавам практиката на това ведомство, ще им се плаща според предварителни план-графици, надлежно попълнени чаршафи за осъществените срещи, вероятно и анкети. Дали ще се легитимират или ще действат под прикритие, също не се знае.

Не бе обяснено защо се налага да се дублират функциите на служителите в бюрата по труда. Очевидно това не се прави, за да се стигне до най-затънтените краища на страната, където няма бюра по труда. Ще бъдат назначени 100 души в общините и те ще ползват общински помещения за срещи с безработните. Защо не помещения на бюрата по труда не е ясно. За сведение – в България има 265 общини и 98 бюра по труда (някои с филиали)

Така стигаме до най-важния въпрос – защо все пак младите висят в кафенетата, а не се регистрират. Очевидно има три възможни отговора:

– не знаят, че имат възможност, какви са правата им и прочие;

– свързано е с неудобства, разход на време и пари;

– не виждат смисъл.

Търсачите на безработни биха могли да помогнат единствено за решаване на първия проблем. Но дори това е съмнително. Имам известен опит с бюрата по труда и твърдя, че дори дългогодишни служители там не са наясно с програмите (до голяма степен защото самите програми съдържат нелепости). Съмнително е, че неформалните посредници ще бъдат по-компетентни и следователно, по-убедителни.

Поддържането на регистрацията в бюрота по труда е другият проблем, особено ако се налага да се пътува от друго населено място. Това е проблем и за много от курсовете, които се предлагат. За служителите на министерството и Агенцията по заетостта най-естественото нещо е да ви върнат няколко пъти (често, за да донесете документ, който са забравили да ви поискат предишния път). Особено остър е този проблем за хората с увреждания, тъй като някои от бюрата не са пригодени за тях.

Но най-важното е, че регистрацията в бюрата по труда невинаги носи ползи за регистрираните. Ако не отговарят на условията за получаване на обезщетение от НОИ или за семейни и социални помощи, те имат една основна причина да си губят времето с бюрото – ако регистрацията им дава шанс да си намерят работа. Това може да се случи основно по два начина – чрез програмата за спонсорирана заетост или чрез онлайн трудовата борса, която бе изградена от агенцията и e едно от малкото положителни неща там. На практика много от служителите се намират директно от работодателите и се регистрират дни преди включването в програмата. Достъпът до онлайн борсата също не налага да се поддържа регистрация. Наистина Агенцията предлага и други услуги за безработни – психологическо подпомагане, обучения, насочване. Повечето от тези услуги са със съмнително качество.

Срещу посочените несигурни ползи стоят твърди задължения. Регистрираните са длъжни:

  • да се явят при повикване от дирекцията „Бюро по труда“ с писмена покана на посочените дата и час;
  • всички търсещи работа лица са длъжни да уведомят дирекцията „Бюро по труда“ при промяна на декларирания при регистрацията статус в срок 7 календарни дни от промяната;
  • да изпълняват препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и график за посещение, включени в плана за действие;
  • да се явят при повикване с писмена покана от дирекцията „Бюро по труда“ на посочените дата и час или в срок 3 работни дни след тази дата;
  • да не отказват предложената им от дирекцията „Бюро по труда“ подходяща работа и/или включване в курс за професионална квалификация, както и да не прекратяват участието си в курс;
  • да не отказват включване в програми и мерки за заетост по реда на Закона за насърчаване на заетостта;
  • да не отказват включване в програми и проекти, финансирани със средствата от европейски и други международни фондове.

Ако не изпълнят някое от горните задължения, те губят право да се регистрират през следващите шест месеца. Дали всичко това е необходимо – например, тридневният срок за явяване? Естествено, че не. Дори не е необходимо хората да си губят времето всеки месец, за да се подписват, че не са си намерили работа. Държавата е предвидила задължителна регистрация на трудовите договори и има и други начини да следи за започването на дейност, така че това изискване служи само да оправдае част от работните места в АЗ.

Министърът на труда Ивайло Калфин прави впечатление на прагматичен човек. Той със сигурност разбира, че има по-добри начини да се обхванат т. нар. обезкуражени безработни и да се направят услугите на АЗ по-атрактивни. Стига да се отърве от многобройните си подчинени, които симулират ненужна дейност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *