Протестът, който започна като недоволство срещу високите цени на горивата, вероятно ще се превърне в нещо друго. За хората, които следят обществените настроения неговите корени са много повече свързани с недоволството срещу некачественото строителство, което доведе до трагедията край Своге и окарикатуряването на българските градове, както  и срещу некачественото управление.

За политиците e много по-изгодно да представят това като протест заради високи цени, идващ от хора, които не разбират пазарната икономика или, ако са в опозиция, да оплачат бедните, които не могат да си позволят увеличените разходи за поддръжка на колата. Когато не е подкрепено с всички факти, подобно говорене може да доведе до високомерно отхвърляне на всякакви аргументи или – в обратния случай, до популизъм.

Цените на горивата не зависят от България, ние не произвеждаме суров петрол, коментира финансовият министър Владислав Горанов.

Според депутата Емил Димитров – Ревизоро, чиито предложения за специален закон за горивата предизвикаха съмнения за административно пренареждане на пазара, държавата не може нищо да направи, защото цените се определят от ОПЕК (едва ли не). Тя не може и да намали ДДС и акцизите, защото с тези пари издържа пенсионерите, коментира той пред БНР.

„Високата цена на горивата на никого не е приятна, за държавата също не е добре. Държавата взима ДДС и акциз – да го намали или да не го взима, за да бъдат евтини горивата? Тогава протестиращите, които смятат, че държавата има лостове да намали цените да кажат на кои да не даваме заплати, пенсии, застраховки, култура, образование“, каза депутатът. Съвсем логично в резултат на това говорене вниманието бе пренасочено към данъците. (Допълнение – Финансовият министър Владислав Горанов реагира с предложение за поредна промяна в Наредба Н-18, така че касовият бон да показва платените данъци. Не става ясно как този пореден административен разход ще помогне на потребителите. Омбудсманът Мая Манолова не закъсня с въпроса дали е възможно намаляване на ДДС за горивата.)

Независимо, че цените на горивата са само повод за недоволството, хората, които вземат решения, трябва да се отнасят с уважение към икономическите аргументи. Затова представяме  фактите, имащи отношение към темата.

През последните 12 месеца петролът сорт Брент поскъпна с 9.23% в долари. Но в евро цената се е повишила с 16% (доларът поскъпва с почти 4% спрямо миналия ноември). Ако обаче се вземе повишението към октомври спрямо миналия октомври, виждаме, че има ръст от над 40%. Вносителите на горива могат да твърдят, че са калкулирали по тази цена.

През това време цените на бензин А-95 са се повишили с 9.3%, а дизелът – с 15.7% (данните са на fuelo.net). През последния месец обаче цените са надолу (защото стана ясно, че санкциите срещу Иран ще са облекчени и търсенето е отслабено).

Средната цена на бензина у нас е 2.23 лева за литър, а на дизела – 2.36 лева. В Румъния – равностойността на 2.34 лв., съответно 2.49 лева, в Сърбия – 2.50, респ. 2.83 лева. (Някои от основните играчи на петролния пазар в тези две страни впрочем са същите).

Петролът обаче съставлява сравнително малка част от крайната цена на горивата, ето защо не може да има пропорционално нарастване.

Второ, цените реагират със закъснение на повишенията и намаленията на пазара. Това е важно с оглед на отбелязаната по-горе волатилност на пазара. Трето, данъците и таксите, включени в цената са различни в отделните държави. Затова е правилно да се сравняват цени без ДДС и акциз.

Данъците и акцизът съставляват около 46% от цената. Този дял варира, тъй като акцизът (за разлика от ДДС) не зависи от стойността. Тогава се вижда, че цените у нас са сравними с тези в Италия, а в Естония, Латвия, Чехия, Полша и Словения те по-ниски (в някои периоди са по-ниски дори в страни като Франция). Тоест, ако сравнението с Румъния работи в полза на твърденията на депутата Димитров, по-широката картина не подкрепя изцяло неговата теза.

Данни на ЕК от 5 ноември 2018 г. недвусмислено показват, че данъците върху горивата у нас са най-ниски в Европа не само като абсолютна стойност, но и относително. Виж данни на Европейската комисия

Данните на ЕК са особено впечатляващи по отношение на цените на Евро-95 – ако се премахнат разходите за ДДС и акцизи, цените у нас са по-високи от средното ниво в ЕС. Всъщност само в три страни от ЕС цената без ДДС и акцизи е по-висока, отколкото в България. Ситуацията е по-балансирана по отношение на дизела, където България е в средата – цената е малко над средната и 16 страни имат по-скъп дизел (без данъците).

Затова да видим останалите над 50% от цената. Те включват цената на суровината (петрола), процесинга, разходите за транспорт, складиране, дистрибуция, амортизации, брак и печалби. Докато цената на петрола не се формира в България, както правилно отбелязват финансовият министър и депутатът Димитров, останалите компонетни много или малко следва да са свързани със страната.

Петролът формира около 33-35% от крайната цена. Това означава, че ако той поскъпне с 10%, цената трябва да се повиши с малко повече от 4% (включително ДДС).

Предишни изказвания на „Лукойл“ по темата твърдяха, че процесингът има дял от едва 5% от крайната цена.
Според решението на КЗК от 2017 г. цената, на която търговците купуват от доставчика на едро или от „Лукойл“, формира 40% от крайната цена. Печалбата обикновено варира от 7 до 12% от крайната цена на дребно (виж повече по темата тук). Но както е добре известно, чрез съпътстващи операции част от печалбата може да бъде трансферирана чрез разходите за дистрибуция и за складиране. За последното впрочем решението на КЗК от 2017 г. не дава много информация.

В опит да успокои страстите, антимонополният орган ще прави ново проучване. Предишните му решения по темата бяха насочени срещу прозрачността на цените и т. нар. паралелизъм, затова ще бъде интересно какъв творчески подход ще приложи КЗК  в новото си решение.