дизел

КЗК с противорeчиво решение за пазара на горива

Прилагайки формално Закона за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията приключи шумното дело за картел при горивата, без да установи нарушения. Тя обаче забрани обмяната на ценова информация между дружествата и дори  контактите между техни служители.

В решението си комисията не разграничава ясно обмен на информация за цените от съгласуване на цени и пазарни дялове. Тя признава, че ценовата прозрачност е естествена, но не трябва да се поощрява „изкуствено“.

В анализа се прави извод, че цените на едро са основен определящ фактор, но анализът е концентриран върху поведението на бензиностанциите и т. нар. паралелизъм.

Обект на проверката бяха евентуални нарушения на „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Лукойл България” ЕООД и сдружение „Българска петролна и газова асоциация“.
В рамките на проучването бяха извършени поредица от проверки на място и отправени множество искания за предоставяне на информация с цел изясняване на фактическата обстановка, съобщиха от КЗК.
Комисията счита, че независимостта на поведението на предприятията е необходимо да бъде гарантирана в максимална степен, с оглед обективните характеристики на пазара. В този смисъл налагането на следните конкретни задължения е от фундаментално значение, както за установени факти към момента, така и за бъдещото поведение на пазарните участници в сектора, във връзка с което бе образувано производството.
КЗК задължава „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД формата на вътрешни процедури в срок до 30 дни, да гарантират:

– забрана на контакти и обмен на информация с дружества – конкуренти и техните служители;

– забрана на контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции; забрана на обсъждане;

– получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение „Българска петролна и газова асоциация“;

– дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.

Тези мерки, както е посочено на стр. 103 и 109 от решението, са предложени от самите проверявани дружества.

Според КЗК не е извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на „Ромпетрол България“ ЕАД и Сдружение „Българска петролна и газова асоциация“.

В решението са посочени редица извадки от кореспонденция между служителите на различните дружества, както и от вътрешна кореспонденция в рамките на компаниите. От тези примери се вижда, че има служители, които са препращали информация на конкурентите си, но не става ясно дали това е било санкционирано от ръководствата им или е вид търговски шпионаж. В същото време комисията признава, че при условията на висока ценова еластичност и наличие на търговци, които са готови да пропътуват няколко километра, за да заредят по-евтино, бензиностанциите се опитват да уеднаквят цените в рамките на периметъра.

Посочени са и данни за обменена информация за пазарни дялове (справки, изготвяни от Лукойл), като отново не става ясно дали това е за минал период или текущо, тоест може ли да се интерпретира като разпределяне на територия и контрол за спазването на договорките. Голяма част от съдържанието на имейлите е заличено от публикуваното решение.

Фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени, сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара и в практиката на КЗК и ВАС е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика, пише в решението. Признава се, че е право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика,  отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти. Самите предприятия твърдят, че правят сравненията на цени „визуално“.

Наличието на ценови паралелизъм на пазара на горива е обусловено и от пазарната структура, независимо, че се наблюдават изменения в структурата на пазара през последните десет години. Ответниците от своя страна са посочили, че само при обмен на информация относно индивидуалните намерения на пазарни участници за бъдещо поведение има вероятност за достигане до тайно договаряне. Те твърдят, че са обменяли само исторически данни и КЗК не го оборва.

[textblock style=“1″]“В секторния и настоящия анализи се открояват няколко положителни за нивото на конкуренцията фактора на дефинираните пазари на дребно на бензин и дизелово гориво.  И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите двама пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Средно за периода седемте ответни дружества в производството („Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България” ЕООД) общо притежават пазарен дял около 70 % на пазара на бензин и около 55 % на пазара на дизел. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %. В този смисъл страните възразяват, че има понижаване на съвкупния пазарен дял на ответните дружествата спрямо другите участници на пазара, както на база продадено количество горива, така и на база реализирани приходи.  За сметка на това се увеличава пазарното присъствие на търговци с над 1% пазарен дял и на множество дребни търговци с под 1% пазарен дял. „[/textblock]

При анализ на пазарните дялове на отделните участници на пазара през 2007 г. КЗК е приела , че пазарът на дребно е с ясно очертана олигополна структура. Първите четири предприятия тогава са имали общ пазарен дял над 80 %, както на база приходи от продажби, така и на база брой бензиностанции. За периода от 2012 г. до 2016 г. вече се установява, че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол.

Това е така поради ясно очертания кръг от малко на брой постоянни основни участници и трайно установено присъствие на изключително голям брой участници с много ниски пазарни дялове.

Поради това, че структурата на пазара е близка до олигополна и не е налице идеална конкуренция, „при промяна на цените от страна на едно предприятие, ефектът на пазара ще е толкова значим, че останалите ще трябва незабавно да реагират като и те предприемат сходна промяна на предлаганите от тях цени.“ Но по-нататък се допълва, че обменът на информация би имал негативен ефект, „ако прозрачността на пазара се увеличава само в полза на доставчиците, а клиентите са лишени от възможността да се възползват от тази информация.“ Но това не е така, тъй като цените се обявяват на „огромни“ пана.

Освен това нараства значението на различните отстъпки и програми за лоялност, констатира КЗК.

Анализът е концентриран предимно върху пазара на дребно и не изследва така задълбочено условията за доставка и доставните цени. (Или тази част е заличена, в решението има доста полета, маркирани така – (…)*)Но се посочва, че дружествата имат сходна структура на разходите, като цената на едро е определящ компонент. Също така става ясно, че „„Лукойл България“ ЕООД  осигурява трайно над  50% от доставките на бензин и дизел.

Във възражението на „Лукойл“ в същото време се казва, че „констатацията за паралелизъм на цените на дребно на съответните пазари е направена без да се изследва пазарната сила на един от участниците на съответните пазари и на вертикално свързаните с тях пазари за производство, внос и търговия на едро на автомобилни горива в страната.“

[textblock style=“1″]

„Установено е, че покупната цена на бензин А95Н /без ДДС и акциз/ заема между 33,8 % – 45,8 % от крайната продажна цена на дребно или съставлява средно около 40 % от крайната продажна цена, предлагана от търговците на дребно. При две от изследваните дружества, покупната цена включва и акциз и възлиза на 75 % от крайната продажна цена на бензин А-95Н. Търговската отстъпка при повечето предприятия се движи в интервала  0,7 % – 5,3 % , средно около 3 %. Транспортните разходи при преобладаваща част от дружествата заемат около 1-2% от крайната продажна цена на дребно при бензин А-95Н. Нормата на печалбата за бензин А-95Н се движи в широк интервал – от 0,3 до 14,8%, като, видно от данните, преобладават стойностите в интервала 7% -11%. Перото „други разходи“ при повечето дружества заема малко над 50 % от крайната продажна цена на дребно на бензин А-95Н. В т.нар „други разходи“ се включват основно акциз и ДДС, но част от изследваните предприятия посочват също така и разходи за горивни добавки, разходи за съхранение, административни разходи, разходи за амортизация, фири и др.

Подобно на описаното по-горе е и ценообразуването при дизеловото гориво, но тук прави впечатление малко по-високата норма на печалбата, която се движи в интервала 0,3 – 17, 6% с преобладаваща при повечето дружества стойност от 10-12%. Следва да се отбележи също така, че т.нар. други разходи, за разлика от бензина, при дизеловото гориво съставляват по-малко от 50% от крайната продажна цена на дребно, като при повечето дружества те заемат около 48% от цената на дребно.

От анализа и данните в секторния анализ може да се направи извод, че в структурата на цената на дребно на бензина и на дизеловото гориво най-голям дял имат цената на придобиване на суровината – около 40-50 %, и стойността на акциза и ДДС – около 40 %.“ [/textblock]

Според КЗК „пазарът е високо концентриран, с малко на брой основни доставчици, които са вертикално интегрирани по всички нива от веригата на разпространение на горива. Ответните страни осигуряват основния обем горива от производство и внос, които са необходими да задоволят нуждите на българския пазар. Те, с изключение на „Лукойл България“ ЕООД, са и едни от основните клиенти на едро на пазара. Фактът, че клиентите често са и доставчици на пазара на ниво препродажба, както и честите търговски взаимоотношения между тях обуславя възникване на прозрачност на ниво доставчици по отношение на комуникацията на търговските условия, които всеки един от тях предлага на клиенти.“.

По-нататък анализът на пазара на едро е изоставен и се прави извод за необходимостта от „създаването на превантивен механизъм за недопускане на допълнително увеличаване на естествената прозрачност на дефинираните пазари е пряко насочена към изразените от Комисията опасения за конкуренцията“.

Така, без да казва ясно мнение дали обмяната на информация за (съществуващи) цени е нарушение, Комисията забранява всякакви контакти между компаниите.

РЕЧНИК

[quote style=“1″ author=“КЗК“]

Пример за картел е уговорката на производителите на един продукт да не го продават под определена минимална цена или от конкретна дата заедно да повишат цените си с определен процент, или пък да ограничат производството си, за да поддържат определено ниво на цените. Картел съществува и тогава, когато те се споразумяват всеки да продава на определена територия или определени клиенти, като никой не навлиза в чуждата, или се договорят кой да спечели дадена процедура за възлагане на обществена поръчка, като за целта останалите участват с оферти с нереално завишени цени или не участват.

Всеки картел има своя вътрешна организация, която предвижда разпределение на функциите и ролите между участниците в картела. В тази организация може да бъде откроена функцията на предприятието – лидер, което често играе и ролята на подбудител за формиране на картела или упражнява принуда върху останалите предприятия за включването им в него. Често се наблюдава и ролята на предприятие – администратор, което събира и съсредоточава при себе си цялата информация, необходима за функционирането на картелното споразумение.

[/quote]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *