След като лихвените проценти достигнаха дъното през 2009, Федералният резерв постоянно прави оптимистични прогнози за това кога те ще започнат да растат, само, за да забави големия ден отново и отново. Накрая зглежда този момент е настъпил и на 16 декември комитетът на Фед почти сигурно ще повиши лихвите.
За това благодарете на силата на трудовия пазар. Безработицата, 5%, е толкова ниска доколкото повечето анализатори смятат, че може да падне по устойчив начин. По време на рецесията Америка загуби 8,7 млн. работни места. След това натрупа 13 милиона. През 2010 г. имаше шест безработни лица за всяко работно място, днес са 1.5.

Заплатите, дълго време стагниращи, накрая изглежда, че растат отново. През септември, когато Фед си поигра с растящите лихви, средната почасова заплата тъкмо бе нараснала с 2% на годишна база, пред предходното тримесечие. Сега този ръст е с 2.8%. По друг показател заплатите растат с 4% през третото тримесечие. Ускоряващото се заплащане подсказва, че стагнацията на трудовия пазар почти е изчерпана.

Повишението на заплатите може да заглъхне. След рецесията много работници напуснаха работната сила: участието на лицата на възраст 25-54 години в работната сила през третото тримесечие е най-ниско от 1984 г. Ако някои от тях бъдат изкушени да се върнат на пазара, заплататите ще бъдат задържани.

Освен това, предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията (повишението на личните потребителски разходи) е едва 0.2%, много под целта от 2%. Евтиният петрол е виновен до голяма степен. Но базисната инфлация, която изключва волатилните цени на енергията и храните, и се смята за по-добър индикатор, е само 1.3%.

Председателят на Джанет Йелън отбелязва влиянието на силния долар, който прави вноса евтин (зелената валута поскъпна с 19% от средата на 2014). Този ефект ще се разсее, ако поскъпването на долара спре. Също така има по-малко пространство за поевтиняване на петрола, който вече поевтиня с почти две трети през последната година. Това показва, че инфлацията може да се се повиши през 2016. Това е предпоставка за скорошно повишаване на лихвите, тъй като се смята, че паричната политика има забавено въздействие върху икономиката.

Федералният резерв е притиснат, тъй като е изпратен пред асиметрични рискове. Ако увеличи лихвите твърде скоро, пространството да ги съкрати, ако икономиката се влоши е ограничено от факта, че лихвите не могат да паднат под нулата. Ако изчака докато инфлацията се засили, той има неограничен капацитет да увеличи лихвите, за да я овладее.

Този баланс е труден. Йелън обича да подчертава, че по-ранният старт ще поддържа пътя гладък, докато внезапните повишения по-късно може да смутят пазара. Все още прогнозата на Федералния резерв за лихвите е по-стръмна от тази на пазара. Средната прогноза на фед е лихвеният процент да достигне 1.5% до края на 2016, докато трейдърите предвиждат само 0.85% след година.

Два пътя

Кой е прав зависи от това как икономиката реагира на първото повишение. Трудно е да се предвиди, тъй като каналите, през които паричната политика работи, са мистериозни. Да вземем потреблението, което движи скорошния ръст в Америка. Влиянието на лихвите върху потребителските разходи е приглушено от факта, че за разлика от Европа, повечето ипотеки в САЩ са с фиксирана лихва, което предпазва много американци от колебанията в паричната политика. Първото повишение на лихвите ще побутне нагоре цената на заемането, но много слабо.

Остава износът. Ако растящите проценти накарат долара да поскъпне още, американските стоки ще станат по-скъпи в чужбина. Американските производители няма да приветстват това (скорошно проучване показва, че промишленото производство се свива през ноември за първи път от три години). Но ново повишение на долара не е вероятно, след като повишението на лихвата през декември е широко очаквано.

Ако Фед следва собствените си прогнози и повиши лихвите по-бързо отколкото пазарите очакват през 2016 г., доларът може да се увеличи допълнително, натискайки инфлацията. Стенли Фишер, заместник-председателят на Фед, наскоро изчисли, че увеличение с 10% на курса на долара намалява базисната инфлация с половин процентен пункт в рамките на шест месеца. Малко вероятно е Йелън да да предприеме повишения с бързи темпове, ако те тласкат инфлацията твърде далеч под целта в краткосрочен план.

По-нататъшни спадове в цените на суровините също биха могли да натиснат спирачките. Това ще повлече директно инфлацията, както и чрез курса на долара. Голяма част от неотдавнашното поскъпване на търговско-претегления индекс на щатската валута се дължи на отслабването на мексиканското песо и канадския долар. Тези валути отслабват, когато цените на суровините падат, твърди Пол Ашуърт от Capital Economics.

Най-несигурно е, къде ще се окажат накрая лихвените проценти. Това зависи от така наречения „естествен“ лихвен процент; точката, която балансира търсенето и предлагането. Той е труден за определяне, но обикновено се смята, че пада, което отчасти се дължи бавния растеж след началото на кризата. Една оценка на база на работата на Джон Уилямс, който участва в определянето на лихвата, показва, че коригираният с инфлацията естествен процент е близо -0,1%, което е спад спрямо 3,1% през 2000 г. Като се има предвид целта от 2% инфлация, това означава, че в крайна сметка лихвеният процент ще достигне малко под 2%. Това е обезпокоително ниско; през 2007 г., преди кризата, Фед имаше пространство на действие, така че намали лихвите с над 5 процентни пункта.
Последният път, когато паричната политика се промени по подобен начин беше през 1947 г., когато Фед започна повишаване на равнище от 3/8 от процента, където бяха в продължение на пет години. Този път, чакането за друго ограничение близо до нула, не може да бъде почти толкова дълго.

The Economist