Процент

Как се определя естествената лихва

by author page

0 comments ЕCON101

От Джон Уилямс

Решенията на централните банки по паричната политика са ключова тема за света на финансите в края 2015 г. Във връзка това предлагаме превод на класическата статия на Джон Уилямс от Федералната резервна банка – Сан Франциско, публикувана през 2003 г.

Тогава той е бил старши съветник, сега е президент на регионалната банка и автор на може би най-известната оценка за нивото на естествената лихва в САЩ, която той актуализира периодично. От 2012 г. тази оценка сочи постоянни отрицателни стойности.

Ключовият въпрос за паричните власти, както и за участниците на финансовите пазари е „Накъде са се насочили лихвените роценти?”. В дългосрочен план икономистите приемат, че номиналните лихвени проценти се стремят към някакъв равновесен или „естествен” реален лихвен процент.

За съжаление, естественият реален лихвен процент не е наблюдаем, така че трябва да се оцени. Централните банкери се интересуват от тази оценка, тъй като реални лихвени проценти, които са по-високи или по-ниски, биха потиснали или стимулирали икономическия растеж. Пазарните участниците се интересуват, тъй като прогнозирането на краткосрочните лихвени проценти са от полза за изчисляването на стойността и доходността на дългосрочните облигации. Кои са факторите, които влияят на естествената лихва и как икономистите я измерват?

Определяне на естествения лихвен процент

Когато мислят за естествената лихва, икономистите като цяло се фокусират върху реалните лихвени проценти. Те вярват, че движенията на тези лихви имат по-голямо влияние върху бизнес решенията за инвестиции и решенията на потребителите за покупка на дълготрайни стоки отколкото номиналните проценти.

Преди 100 години (Кнут) Виксел е определил естествената лихва по този начин:

Има определен лихвен процент по заемите, който е неутрален по отношение на цените на стоките и нито ги повишава, нито води до тяхното намаляване

Оттогава в икономическата литература са се появили много определения на естествената лихва. В тази статия естествената лихва се определя като реалната лихва по федералните фондове, при която реалният БВП е равен на потенциалния БВП при отсъствие на преходни шокове върху търсенето.

Потенциалният БВП се определя като това ниво на производството, което съвместимо със стабилна ценова инфлация при отсъствие на временни шокове върху предлагането. Така, естественият лихвен процент, съвместим със стабилна инфлация при отсъствие на шокове върху търсенето и предлагането.

Това определение на естествената лихва взема дългосрочната перспектива, като се отнася до нивото, което се очаква да преобладава през следващите пет до 10 години, след като върховете и спадовете на всеки съществуващ бизнес цикъл са приключили. Например, американската икономика в момента (2003 г. – б.пр.) все още е в относително ранна фаза от възстановяването, така че естествената лихва не е реалната фондова лихва, очаквана през следващата година или две, а лихвата, която се очаква да се наложи, когато възстановяването завърши и икономиката започне да расте с темп, равен на потенциалния.

Фиг. 1 показва какво определя естествената лихва в стилизирана форма. Наклонената надолу линия, наречена IS (investment = saving), показва отрицателна връзка между разходите и реалния лихвен процент. Вертикалната линия показва нивото на потенциалния БВП, който се предполага, че не зависи от реалния лихвен процент на тази диаграма. (По принцип потенциалният БВП също е функция на реалната лихва, но тази модификация не засяга основния смисъл.) Там, където двете линии се пресичат, потенциалният и реалният БВП са равни и реалната лихва е естествената лихва.

Важно е, че естествената лихва може да се променя, тъй като постоянните промени на съвкупното търсене и предлагане може да преместят линиите. Например, в скорошен доклад (Laubach , 2003) установява, че увеличенията на дългосрочните прогнози за бюджетен дефицит на федералното правителство са свързани с увеличаване на очакваните дългосрочни лихви; на фиг. 1 едно увеличение в дългосрочните прогнозирани бюджетни дефицити ще бъде представено от преместване на IS надясно и по-висока естествена лихва. В допълнение, икономическата теория предполага, че когато темпът на растеж на потенциалния БВП се увеличи, повишава се и естествената лихва (Laubach and Williams, 2003).

Измерване на естествената лихва

Макар че е определението на естествената лихва е относително ясно, не е толкова лесно да се оцени. Ако тя беше константа, човек би могъл да я оцени просто като основни стойността на реалния лихвен процент по федералните фондове през дълъг период. Например, средната реална лихва по федералните фондове през последните 40 години е около 3%, така че ако историята е добър съветник, тогава човек може да очаква, че реалният лихвен процент ще се върне към 3% през следващите пет до 10 години.

Но да се предвижда естествената лихва чрез дългосрочна средна се родее с това да се използва средния резултат на бейзболен играч за всички предходни сезони, за да се прогнозира следващия сезон. Това има смисъл, само ако вероятността за попадение не се променя много през неговата кариера. Всъщност опитът, възрастта и качествата на пичъра на противника, се променят от година на година.

Същата логика е приложима към естествения лихвен процент. Факторите, които засягат предлагането и търсенето се променят с времето, премествайки неутралната лихва. Ако тези движения са достатъчно големи, дългосрочната средна не дава добра прогноза за естествената лихва.

Един начин да вземем под внимание структурните промени, които може да влияят на естествената лихва, е да изчислим средното на миналите стойност на реалната федерална фондова лихва, като придаваме по-малка тежест на по-старите данни. На фиг. 2 е показана такава калкулация, като са взети средни за последните пет години. Друг, по-усложнен статистически подход идентифицира естествената лихва чрез използване претеглени средни на минали данни и нанасяне на резултата на графиката.

Въпреки че тези методи за осредняване вършат работа за оценка на естествената лихва, когато инфлацията и ръстът на икономиката са относително стабилни, те не работят така добре в периоди на значителни увеличения или понижения на инфлацията, когато реалните лихвени проценти може да се отклонят от естествената лихва за няколко години. Например, в края на 60-те и голяма част от 70-те инфлацията се повишаваше стръмно, което предполага, че реалния лихвен процент по федералните фондове е бил като цяло под естествената лихва. Подходът на осредняване пропуска това и приписва тези ниски реални лихва на ниска естествена лихва.естествена лихваОценка на естествената лихва с икономически модел

След като подходът на осредняване на работи добре, когато лихвените проценти се отклоняват от естествената норма за дълги периоди, икономистите използват и други показатели за оценката й. Например Bomfim (1997) оценява положението и наклона на IS и потенциалното производство, показани на фиг.1, използвайки модела на Фед на американската икономика и така излича оценки на естествената лихва. Според бейзболната аналогия тази методология оценява способностите на играча като взема предвид наблюдаеми характеристики, като възрастта на играча и качествата на противника.

Laubach and Williams (2003) използват прост макроикономически модел, за да изведат естествената лихва от движенията на БВП. В техния модел, ако реалната федерална фондова лихва е над естествената, паричната политика е контракционна, като води до понижение на БВП, а ако е по-ниска от естествената, паричната политика е стимулираща и води до ръст на БВП.

Един важен компонент на тяхната процедура е статистическа техника, известна като Kalman filter; този метод работи на принципа, че частично коригираш оценката си за естествената лихва въз основа на това колко далеч е прогнозата на модела от действителния БВП. Ако прогнозата е вярна, оценката за естествената лихва не се променя. Ако действителният БВП е по-висок от прогнозата, тогава паричната политика вероятно е по-стимулираща отколкото си си мислил, което предполага по-голямо изоставане на реалната федерална фондова лихва от естествената. Оценката на естествената лихва се повишава с темп, който е пропорционален на грешката в предвиждането на БВП. Ако БВП е по-нисък от прогнозата, оценката за естествената лихва се понижава. Тази процедура отчита възможността за промяна на естествената лихва и също така съдържа защита срещу свръхреакция на всяко краткосрочно колебание на БВП.

Крайната оценка за естествената лихва за средата на 2002 г. е била около 3%, което не е е много далеч осреднената стойност. През 60-те години, когато производството е растяло с по-бързи темпове от прогнозите, тя е достигала 5%.

Със съкращения

естествена лихва(Според последните оценки на Джон Уилямс естествената лихва през третото тримесечие на 2015 г. е -0.09%, като се е повишила спрямо края на 2014)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *