шазам

Ефектът Shazam

През 2000 г. докторът по философия от Станфорд Ейвъри Уанг заедно с група випускници от училището по бизнес основава стартъп компанията Shazam. Те искали да създадат услуга, която за няколко секунди разпознава която и да е песен чрез обикновен мобилен телефонн.

Отначало Уанг, който е изучавал анализа на аудио данни, се страхува, че задачата може да е неизпълнима. Тогава не е имало технологии, които да отличат музиката от фоновия шум, а за каталогизацията на песните по ноти е било необходимо разрешение от звукозаписните компании. Но по-късно той успява да направи пробив – вместо да фиксира целите песни, той пише алгоритъм, който позволява да се създаде уникалния акустичен отпечатък на всеки запис. Трикът е в това да се превърне песента в блок от данни.

Приложението Shazam става достъпно през 2002 г. По времето, когато е нямало смартфони, е трябвало да се набира определен номер, да се пусне песента на мобилния телефон и да се дочака sms с името на песента. Оттогава приложението се използва за разпознаване на над 30 млн. песни дневно, което го прави едно от най-популярните приложения.

То дава тласък за революция в звукозаписа, тъй като позволява да се създаде система за ранно откриване на хитове.

Обработвайки около 20 милиона заявки ежедневно Shazam може бързо да определи кои песни ще станат популярни и къде. Понякога разбираме, че песента ще стане хит няколко месеца преди широката публика да разбере за нея, казва Джейсън Тайтъс, бивш главен технолог на Shazam (сега в Google). Миналата година Shazam пусна интерактивна карта с нанесена информация за заявките, която позволява да се открият най-популярните песни от Мумбай до Ню Йорк. Тази карта е своеобразен сеизмограф на хитовете в реално време и позволява на агентите да откриват неизвестни музиканти.

За вземем за пример певицата Лорд, истинска сензация, дошла от нищото през 2013 г. Инженерите на Shazam могат да върнат времето назад, за да проследят как нараства популярността на първия й хит Royals – отначало в родината й Нова Зеландия, след това в Нашвил, един от музикалните центрове и крайбрежието на САЩ…
През февруари Shazam обяви намеренията си да стане част от музикалния бизнес, като пусне в рамките Warner Music Group знак за музикантите, открити чрез приложението.

Приложението е едно от новите типове приложения, които движат поп музиката. Организаторите на концерти например изучават статистиките на прослушванията в Spotify, за да съобразят маршрутите на изпълнителните с градовете, където има най-много фенове. Музикантите проучват още данните от Pandora, за да разберат кои песни да включат в сет листата в различните градове. Всички данни, отнасящи се до търсенето, свалянията и прослушванията онлайн (стрийминг), се използват, за да дадат отговор на въпроса на въпросите: Каква музика ще искат феновете вбъдеще?

В миналото звукозаписните компании бяха принудени да се осланят на интуицията. Но информацията, засягаща нашите музикални предпочитания, измени баланса на силите, заменяйки инстинкта на експертите с мъдростта на тълпата. В резултат звукозаписните компании по-добре разбират какво искат феновете. Това е едно от предимствата на дигиталната икономика – поне от гледна точка на бизнеса. Доколко то е полезно за музиката, остава неясно.

В началото на годината Пач Кълбертсон, агент на Republic Records, отворил картата на Shazam, за да провери информацията за SoMo, изпълнител от Тексас, на когото е помогнал да сключи договор през 2013 г. Звукозаписната компания Republic Records е един от пионерите в използването на данни при търсенето на музиканти и в маркетинга. Кълбертсон отваря Виктория, малък град в Тексас, където една от радиостанциите неотдавна започнала да пуска сингъла Ride. Макар че град с население 63 000 души не може да даде началото на национален хит, Кълбертсон използва Виктория като тестова площадка, за да провери дали песента се харесва. Ride става песен №1 в града.

Поп музиката е доста сантиментален бизнес и преди опитите да се намери следващия хит често са включвали посещения по баровете, за да се наблюдава реакцията на публиката на изпълненията на младите групи. Но сега, когато изпълнителите печелят популярност в Туитър, а не в клубовете, Кълбертсон смята, че най-доброто място за наблюдения е от офиса.

Новите инструменти може би скоро ще позволят на агентите да престанат да посещават изпълнения на живо. Next Big Sound, създадената преди пет години аналитична компания от Ню Йорк, изучава данните на Spotify, споменаванията в Instagram и други следи, за да прави прогнози. Експертите следят около половин милион нови песни чрез алгоритъм, за да съставят списък на 100 изпълнителя, които са най-вероятните звезди на следващата година. От 100 наши водещи изпълнители 20 попадат в списъка на Billboard 200, коментира Виктор Ху от компанията. Коефициентът от 20% може да изглежда нисък, докато не погледнете огромното количество нова музика.

Миналата година тази компания представи настройващ се инструмент за търсене, наречен Find, който помага на агентите да изследват социалните мрежи с цел да намерят там музиканти с потенциал да станат звезди. Например той може да намери почти неизвестни групи, чиито последователи в Туитър растат най-бързо.

Експертите са установили, че някои показатели, например лайковете във Фейсбук, не са надежден показател за популярността на групите, но други позволяват да се направят точни прогнози. Количеството пускания по радиото е такъв показател, което не е изненада. На второ място са заявките към страницата на дадена група в Уикипедия.

Но как да се докаже, че песента ще стане хит, за да се убедят музикалните редактори на радиото да й обърнат внимание. Слушателите по правило се отнасят с пренебрежение към новата музика. В миналото звукозаписните компании откровено подкупвали ръководителите на радиостанции, за да промотират новите изпълнения. Тоест песните са ставали хит, защото звукозаписните компании са искали да ги направят хит. Но сега радиостанциите започват също да разчитат на данни, затова звукозаписните компании, които се опитват да им окажат натиск, могат да срещнат съпротивата на числата.

Идеята, че радиоводещите избират песните, които им харесват, отдавна остаря, казва Радха Субраманям, вицепрезидент на iHeartMedia (преди Clear Channel), най-голям собственик на радиостанции в страната. Компаниията се консултира с Shazam и подобни източници, за да разбере кои песни ще бъдат популярни. Nielsen Audio, която се занимава с музикални анализи, предлага на хиляди слушатели подаръчни карти, за да носят устройства, наречени Portable People Meters, които следят кои радиостанции слушат.

Може би най-интересният партньор на iHeartMedia е основаната преди 12 години дъщерна компания HitPredictor, която миналата година успява да познае 48 от 50 радиохита. Преди дадена песен да попадне в чартовете, компанията я пуска пред група хора, включени в нейната база данни и следи реакциите им.

„Целта не е да се изключи човешкият елемент, а по-скоро в максимална степен да се представи човешкият елемент – тоест реакциите на публиката, в най-ясна форма”, обяснява Джей Франк, собственик на звукозаписната компания DigSin, която издава музика само в дигитален формат. „Може би сега преживяваме най-популисткият момент в историята на радиото.”

Но попадането в Топ 100 не само отразява предпочитанията, а и влияе на тяхното формиране. През 2006 г. трима учени от Колумбийския университет доказват, че популярността често е самосбъдващо се пророчество. Учените отправят участниците в експеримента на различни сайтове, където могат да прослушат десетки песни и да свалят тези, които им харесват. На някои сайтове има списък на най-сваляните песни, на други – няма. Участниците, които разглеждат тези списъци, преди да прослушат музиката, по-често свалят тези песни, които вече са определени като най-харесвани. Тогава учените решават да подправят списъците в някои от сайтовете, включвайки  най-непопулярните композиции на първите места. Това води до обрат – песните, които преди са били игнорирани, заемат първите места по сваляния.

Всички са съгласни, че сега потребителите имат много по-голямо влияние на музикалната индустрия. Но тук е и капанът. Ако дадете на хората много голяма власт, те ще започнат да искат от вас само познатите мелодии, в резултат на което музиката ще стане скучна и подражателна.

Сега, когато чартовете на Billboard започнаха по-точно да отразяват желанията и предпочитанията на обикновените слушатели, някои композиции се задържат на върха много по-дълго. Седем от 10-те песни, които са се задържали най-дълго в Hot 100, са записани след 2005 г., когато списанието започва да отчита данните за цифровите продажби.

Сега най-популярните песни остават в класациите няколко месеца и относителната ценност на всеки хит е подкопана. Най-горният 1% от групите и изпълнителите получава 77% от съвкупния доход от продажбите на музикалните записи, както съобщават специалистите по медийни изследвания. И въпреки че количеството музика в мрежата рязко нараства, 10-те най-продавани песни имат с 82% по-голям пазар отколкото преди 10 години.

Това до голяма степен омаловажава теорията за дългата опашка (по преведената и на български книга на Крис Андерсън, която води началото си от едно изследване на Ерик Бринджолфсън). Тя може и да се удължава (тоест повече заглавия да прескачат бариерата към пазара), но „главата” (делът на продажбите на песните от Топ 10 или Топ 100) се увеличава.

Същевременно радиостанциите се опитват да преместят границите на повтораяемост на ново ниво. По данни на дъщерната компания iHeartMedia през миналата година 40 водещи радиостанции са пускали 10-те най-големи хита два пъти по-често отколкото преди 10 години. Най-често излъчваната песен през 2013 г. – «Blurred Lines» на Робин Тик е пускана е звучала с 70% повече пъти отколкото най-популярната песен през 2003 г. – «When I’m Gone» на 3 Doors Down.

На всичко отгоре и хитовете започват да си приличат. Звукозаписните компании се надпреварват да залагат на доказали се модели. Зависимостта от данните води до сливане на стиловете.

През 2012 г. Испанският национален изследователски съвет публикува доклад, който много се харесва на любителите на оригинална музика. В него се говори, че поп музиката става все по-предсказуема и се изгражда върху едни и същи прости акорди. В хода на изследването са проучени 464411 популярни песни от целия свят, написани от 1955 до 2010 г., като специалистите правят извода, че най-популярните композиции на новото хилядолетие се характеризират с по-малко разнообразие в промяната на височината на звука отколкото композициите от предишното десетилетие. Те стигат до извода, че старите песни може да се променят така, че да звучат модерно, просто чрез освежаване на инструментала и усилване на звука.

Проблемът не е в съвременните звезди. Нашият мозък е устроен така, че предпочита тези мелодии, които вече познава. Дейвид Хюрон от държавния университет в Охайо твърди, че 90% от времето, което прекарваме в слушане на музика, отива за търсене на песни, които вече сме слушали.

За ума е по-лесно да обработва вече познати парчета и колкото по-малко усилия правим за обмислянето на нещо – песни, картини или идеи, толкова повече то ни харесва.

В психологията това се нарича непринуденост, когато един блок от информация се абсорбира бързо, той се побира лесно в нашите шаблони очаквания и ни изпълва с увереност и удоволствие.

„Познатите неща ни успокояват, особено ако сме малко притеснени – казва Норберт Шварц, професор по психология в Университета на Южна Калифорния. – Когато сте в лошо настроение, вие често искате да се срещнете със стари приятели. Искате да хапнете нещо вкусно. Смятам, че това се отнася и за консумацията на мултимедийна информация. Когато сте под стрес, вие не искате да гледате нов филм или да слушате нова и необичайна музика. Искаш нещо старо и познато.“

Идеята, че музиката се движи бързо към еднообразие, е прекалено опростяване. Звукозаписните компании успяват да постигнат напълно нов звук, смесвайки популярни жанрове като хип-хопа с традиционната поп музика. Една от най-популярните песни на лятото, «Проблем», съчетава главозамайващ саксофон, вокал в духа на поп музиката на 90-те и рап. Тази песен се отличава от общата маса, и за известно време звучеше навсякъде. Грета Хсу от Университета на Калифорния, която извърши изследване по сливането на жанровете в Холивуд, казва, че макар смесването на категории да е доста рисковано, получените хибриди могат да постигнат невероятен успех, защото се харесват на разнообразни аудитории и звучат едновременно свежо и познато.

Музикалните фенове могат да намерят утеха в това, че дигитализацията още не е навлязла в писането на музика.

Може би една от причините машините все още да не са превзели звукозаписното студио, е, че слушателите предпочитат ритми, в които има малки недостатъци. Едно проучване в Харвард през 2011 г., показа, че музиката, изпълнявана от роботи, често дразни ухото, защото е твърде прецизна. „Има нещо прекрасно несъвършено в това как хората изпълняват музика“ – казва Холгер Хениг, физик в Харвард, ръководител на изследването. Учените установили, че когато опитни музиканти свирят заедно, те не само правят грешки, но използват тези малки разлики, за да не звучат твърде шаблонно.

По The Atlantic

Related Posts

доставки Алгоритъмът, моят шеф брифинг Скок на фалитите у нас. Индия приветства Моди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *