Икономически основания на популизма и изолационизма

Възходът на популизма, антисистемните партии и националистическите тежнения е темата на тази година, белязана от имигрантска криза, терористични актове и изненадващите победи на привържениците на Брекзит и на Доналд Тръмп.

Тези, които печелят от страха, черпят своите основания от хаоса и войните в арабския свят и последвалата ги имигрантска вълна. Но никога не е толкова просто. Възходът на популизма, особено в ЕС, който бе на ръба по време на миналогодишната криза в Гърция, до голяма степен се дължи на социални и икономически трудности. Статистиката на ОИСР сочи задълбочаване на проблема с неравенствата, може би с изключение само на Япония и Франция. Финансовата криза, налагайки политика на икономии не само издърпа възглавницата на социалната държава, но и наложи политики като количествените облекчения, които задълбочават проблема с неравенството на доходите. От друга страна, спадащите лихви ерозират спестяванията на консервативните инвеститори (средните домакинства). В такава обстановка средният гласоподавател е по-склонен да подкрепи всеки, който посочва виновните.

Страхът от бежанците и последиците от кризата може да са мотивирали мнозина от подкрепилите излизането на Великобритания от ЕС, но има друг общ знаменател с победата на Тръмп на изборите в САЩ. Това е деглобализацията.

Марин льо Пен във Франция и Найджъл Фарадж във Великобритания приветстваха Тръмп. Те споделят с него не само опасенията от имиграцията, но и враждебността към свободната търговия.

Светът се затваря

Процесът, който беляза края на миналия век, особено след падането на Стената и първите години от настоящото хилядолетие, изглежда изчерпан.

След 2012 г. световната търговия нараства с 3% годишно, това е по-малко от половината от темпа преди 30 години. Не само развитите, но и развиващите се страни изпитват това забавяне. То засяга не само търговията със стоки, но и търговията с услуги.

А тази година Световната търговска организация прогнозира, че търговията ще нарасне едва с 1.7% в глобален мащаб. Това ще бъде първата от 15 години, когато стокообменът расте по-бавно от националните икономики. През второто тримесечие тя дори се понижи с 1%. Подобни са данните на CPB, макар да показват известен ръст за август.

Привържениците на глобализацията отдават това на растящия протекционизъм. Но фактът е, че въпреки застоя на преговорите в рамките на СТО и фактическият провал на бъдещи споразумения като TPP и TTIP, нямаме отмяна на действащо споразумение. Налице са обаче редица примери за издигане на нетарифни бариери.

От 1985 до 1996 г. митата в световен мащаб са падали с 1 процентен пункт годишно, а от 1995  до 2008 г. – с 0.5 процентни пункта. След кризата намаляването на тарифите практически спира. Също така новите споразумения за свободна търговия намаляват от 30 годишно през 90-те до десет след 2011 г.

Освен това рязко се увеличават новите търговски бариери под формата на антидъмпингови мерки или нови регулации, показват данните от Global Trade Alert. България е сред страните, които засилват протекционистичните мерки, като повечето са на ниво ЕС (линкът посочва множество нововъдени регулации от Европейската комисия).

gtaЗабавянето на международната търговия започна още преди Тръмп да се покаже на хоризонта на президентската надпревара.

До голяма степен това отстъпление се дължи на края на суперцикъла на суровините, който не само наду стойностите, но и – водейки до надценяване на валутите, разруши експортния потенциал на преработващата промишленост на някои от страните, например в Латинска Америка.

Друга причина е, че след финансовата криза инвестициите се понижиха рязко. Тези разходи се покриват предимно от внос, защото, както посочва Бари Айхенгрийн, страните са непропорционално зависими от сравнително малко доставчици на технологии и капиталово оборудване, например Германия. Забавянето на икономиката на Китай също способства за застоя на световната търговия.

Изчерпват се и предимствата на разширяването на глобалните вериги на доставки, от които в частност се възползва и България. Търговията с компоненти печелеше от понижението на транспортните разходи след усъвършенстването на логистиката и икономиите, предизвикани от появата на контейнерните превози. Но ефективността на международните превози не може да расте безкрайно, а което е по-важно – тя е свързана със забавяне на производствения процес. От няколко години концепцията за Next Shoring измества Offshoring. Все повече компании осъзнават, че това, което пестят от евтин труд, е по-маловажно от загубите по трасето, особено когато се налага бързо пренастройване на производството. Близостта до клиента става ключова.

Обратната страна

Свободната търговия бе неоспоримото достижение от края на миналия век. Но безспорните й предимства имат и обратна страна особено за нискоквалифицираните работници, чиито работни места бяха заместени от още по-нископлатените работните в Азия или Мексико. В редица случаи по-евтиният труд се дължи на нечестни предимства – използване на детски или затворнически труд, неспазване на законодателството за извънредния труд или други социални придобивки. Същото се отнася и за по-евтиния внос на стоки, произведени при много по-малки регулации в развиващите се страни.

Затова ключовият спор по повод на новите търговски споразумения като TTIP беше именно изравняването на регулационните изисквания – европейците искаха да наложат своите изисквания към храните, американците – своите изисквания към правосъдието.

В миналото разширяването на стокообмена бе взаимноизгодна сделка. Развитите страни получаваха евтини стоки, докато развиващите се страни се радваха на по-платежоспособни клиенти в чужбина и на трансфер на ноу хау. Търговията позволяваше специализация и максимално експлоатиране на сравнителните предимства.

Докато тя водеше до ръст на производителността, общият продукт и доходите нарастваха и това позволяваше да се компенсират губещите от глобализацията. Но, сега когато световната икономика расте изключително бавно, тази възможност за преразпределяне на ползите е ограничена.

Затова, успоредно със забавянето на новите споразумения, намалява и пределната полза от тях. По данни на Европейската комисия например, предизвикалото много спорове споразумение с Канада CETA например ще донесе на ЕС 2.9 млрд. евро благодарение на отмяната на нетарифните бариери. Това не е толкова много на фона на БВП от 14.7 трилиона евро. По подобен начин САЩ оцениха ползите си от споразумението със страните от Тихоокеанския район (TPP), което Тръмп отхвърля, на 0.2-0.5% от БВП. Това не е достатъчно, за да има и за губещите.

Търговията вече е игра с нулев сбор, с ясно разграничение на губещи и победители.

Eфектът от отмяната на митата и от по-ефективния транспорт започна да се изчерпва. Ако първата вълна на глобализацията от 19 век е била за обмяната на стоки, сега на дневен ред е обмяната на информация и идеи. А това изисква общи правила (включително законови) и стандарти, което отново връща топката в полето на политиката.

В своята книга „Парадоксът на глобализацията” Дани Родрик твърди, че не можем едновременно да се стремим към демокрация, национално самоопределеност и икономическа глобализация. Ако искаме да насърчим глобализацията, трябва да се откажем или от националната държава или от демокрацията, формулира той трилемата. Политиците остават притиснати между желанията на гласоподавателите им за завръщане на местния контрол и силите на международната конкуренция. Как бизнесменът Доналд Тръмп ще се справи с това предизвикателство за политика Тръмп предстои да видим.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *