Де-глобализацията на финансовите пазари

пари

На теория, глобализираните финансови пазари, където всички играчи гледат навън, а не навътре, са нещо добро.
Това означава, че заемателите – където и да са, биха имали достъп до спестяванията на целия свят, ако могат да покажат на кредиторите, че ще използват парите благоразумно. Това също би означавало, че кредиторите могат да претърсват света за възможности, които им дават най-добра възвръщаемост спрямо нивото на риск, с което те се чувстват най-комфортно. Сметките трябва да са от полза и за двете страни. За кредитополучателите, цената на капитала трябва да бъде по-ниска от тази, която се предлага на по-малките вътрешни пазари, а за техните кредитори възвръщаемостта трябва да е по-привлекателна. Но след глобалната финансова криза е налице постепенно разочарование от този свят. Негативното отношение нарасна значително през последните месеци и да по-изолационистки възгледи в много части на развития свят. Не само популизмът, подхранван от тези, които смятат, че системата е направила малко за тях, обяснява тази промяна. Финансисти и регулатори също изоставиха подкрепата за глобализацията. Но тревогите са прекалени, имайки предвид ексцесиите, които създаде кризата, особено ако по-слабо развитите капиталови пазари могат да подобрят начина, по който разпределят капитала.
Редица финансови институции предизвикват господството на банките на кредитните пазари. Предизвикателството е да се запазят най-добрите възможности на глобализацията, докато се овладеят най-лошите ексцесии. Допринасящи за кризата, парите течаха по обърнат начин. Тя се насочваха от бързо растящите развиващи се пазари към развитите пазари с по-бавен растеж. Голяма част от тези потоци отидоха за придобиване на ценни книжа на САЩ поради желанието на развиващите се пазари да увеличат резервите си в резултат на тяхната финансова криза през 1997-98. Тези потоци към САЩ и долара, единствената валута, която има привилегията да бъде световна резервна валута, означаваха, че разточителните американци биха могли да плащат за все по-величествени имоти с пари, които са по-евтини, отколкото биха били в противен случай, а кредитополучателите в развиващите се пазари трябваше да плащат повече, отколкото ако парите си бяха останали у дома. След като доларите са единствената валута, желана от всички, европейските банки и небанкови институции заемаха тези долари на международните пазари, вместо да разчитат на депозити, за да финансират дейността си. Това създаде така нареченото от Банката за международни разплащания “трансатлантическо банково пресищане“. Такива краткосрочни финансови потоци посяха семената на европейската банкова криза, която дойде в резултат на срива на Lehman Brothers и бързото заразяване на други фирми за ценни книжа и AIG, гигантския застраховател, в САЩ. Глобализацията, с други думи, означаваше лошо разпределение на капитала и огромно натрупване на дълг до нива, които в крайна сметка се оказаха неустойчиви. Това доведе до подновяващи се кризи, тъй като инвеститорите търсят висока възвръщаемост в краткосрочни инструменти, независимо дали са в развиващите се пазари, САЩ или Европа.
Политиката на лесни пари на централните банки на развитите страни в отговор на кризата просто задвижи изкуствено увеличаване на цените на активите на тези пазари, което доведе до още по-непостоянни капиталови потоци към развиващите се пазари, след като доходността на вътрешния пазар бе понижена.
Днес отстъплението от глобализацията означава – поне отчасти – отстъпление от долара и глобалната финансова система, в чийто център са САЩ. Това е отстъпление, което регулаторите в САЩ поощряват чрез правила, които разширяват териториалността на САЩ отвъд нейните брегове, особено когато се опитват да ограничат прането на пари и финансирането на тероризма. Правилата станаха толкова обременителни за чуждестранните банки, че някои от тях прехвърлиха своите американски клонове.
В същото време други юрисдикции приеха правила, които искат местните подразделения на чуждестранни банки да увеличат капитала им. Няма по-драматична илюстрация на степента, в която САЩ е обърнала гръб на света, отколкото суаповите линии, които Федералният резерв поддържа със своите чуждестранни колеги, за да предоставя долари в случай на стрес. Федералният резерв поддържа само пет такива линии – с Япония, еврозоната, Великобритания, Швейцария и Канада, според Исуор Прасад от университета Корнел и института Брукингс. Централните банкери от развиващите се страни, които са търсили такива линии, са получили отказ.
Докато САЩ отстъпват назад, Китай предприема по-голяма роля на световната финансова сцена, въпреки забавянето на графика за премахване на контрола върху капитала. За разлика от петте суапови линии от Фед, Народната банка на Китай поддържа 37. Останалата част от света се опитва да заобиколи непредсказуемите регулатори в САЩ, централните банкери и политици. „Осемдесет и пет на сто от търговията никога не докосва границите на САЩ“, отбелязва говорител на Citigroup, добавяйки, че в отговор на растежа на търговията между азиатските страни, банката е открила повече от 30 бюра по целия свят, за да служи на азиатските мултинационални компании.
Дали следващата фаза ще бъд по-честна и ефективна не е ясно. Най-големите компании в света винаги ще имат достъп до глобалните пазари, както показва планираното публично предлагане на акции на петролната компания на Саудитска Арабия – Aramco. Трансграничните инвестиции стават по-трудни поради различни причини, които включват протекционизъм, но и възход на икономиката на споделени услуги, което вероятно ще доведе до по-малко търсене на капиталово-интензивни услуги и продукти. Ако компаниите са принудени да търсят финансиране у дома, това може да е добра новина, ако правителствата могат да гарантират, че капиталът достига до най-способните. Досега, обаче, има малко доказателства, че това ще е така.

FT, с малки съкращения