Марио Драги
Марио Драги

Ниската инфлация обърква централните банки

от автор

0 коментара Свят

Ниската инфлация обърква плановете на централните банки за изтегляне на паричните стимули и повишаване на лихвените проценти.

През юни Банката за международни разплащания (BIS) предупреди, че бавното повишаване на цените, което съпровожда възстановяването на централните банки, може да ги подведе да забавят затягането на паричната политика.

Задържането на лихвените проценти твърде ниско за дълъг период увеличава макроикономическите рискове и рисковете за финансовата стабилност, като продължава натрупването на дълговете и поемането на рискове на финансовите пазари, предупреждава институцията, която често наричат Банка на банките. BIS признава в годишния си доклад, че бързото нарастване на лихвите може да предизвика паника на пазарите, които са свикнали с достъпа до евтини пари при централните банки. Най-важният въпрос през следващите години е какво да правим, ако икономиката върви добре, но инфлацията не нараства, коментира тогава пред FT Клаудио Борио, шеф на паричния и икономически отдел в BIS.

Най-големите икономики в света наистина растат по-бързо, но това не се съпровожда с ускоряване на инфлацията. БВП на САЩ нарасна с 3% през второто тримесечие, но инфлацията остава 1.7% на годишна база. При годишен ръст от 4%, Япония поддържа близка до нулата инфлация, и от 20 години насам. Ускоряването на растежа в еврозоната не приближи инфлацията до целевото ниво от 2% и тя остава 1.5%.

Както коментира преди няколко месеца президентът на ЕЦБ Марио Драги статистиката не отчита частичата заетост и хората, които са извън пазара на труда. Той предполага, че икономиката динамика не е толкова добра, колкото изглежда от данните.

Това е предизвикателство пред традиционното схващане, че по-бързият ръст, съпроводен с увеличено търсене и ръст на доходите, води до нарастване на цените.

Безспорно разкъсвянето на тази връзка е предизвикателство пред нашите познания, коментира пред WSJ Адам Поусън, президент на Института по международна икономика Питърсън.

Има много обяснения за ниската инфлация.

Едно от тях е свързано е убедеността, че последните дефлационни години са изкоренили инфлацията от очакванията на домакинствата. Това е свързано с известна инерция.

Налице са и дългосрочни промени, които са свързани с ролята на глобализацията и изнасянето на производства в страни с ниски разходи на труд, намаляването на ролята на синдикатите, което подтиска доходите.

Важен фактор за понижаване на цените е развитието на технологиите, особено ИТ технологиите.

Според изследване на икономиста от Фед-Далас Енрике Мартинес Гарсия, публикувано през юли 2017 г., ниската инфлация се дължи на глобализацията и аутсорсинга.

Оценките на BIS сочат, че ако през периода 1995 – 2005 г. промените на заплатите в САЩ зависят на 2% от стойността на труда в чужбина, през следващото десетилетия тази степен на зависимост се покачва до 10%. В глобален мащаб повишението е от 11% на 22%.

Друг фактор е възходът на Китай като световен износител на евтина продукция.

След бурния ръст, провокиран от цените на енергоносителите, през 70-те години на миналия век, през повечето време до кризата от 2007-2008 г., инфлацията се държеше прилично, гравитирайки около таргета на централните банки.

Дигитализацията и агресивната политика на компании като Amazon водят не само до понижаване на цените на дигиталните стоки. Те позволяват на много производители да се възползват от икономите от мащаба, увеличавайки обемите на производство, без да се налага да откриват нови магазини или да назначават нови служители..

В секторите, в които този ефект е най-изразен – като автомобилостроенето и производството на електроника, цените растат по-бавно. А в технологичния сектор, например в САЩ, цените спадат със 7% на годишна база. Единствено в услугите е налице поскъпване.

Всичко това лишава централните банки от ориентир, тъй като поддържането на ценова стабилност е основната им цел (някои централни банки имат двоен мандат, който включва и заетостта). Объркват се и пазарите.

Централните банки обикновено установяват целево ниво на инфлацията около 2% и когато ръстът на цените е по-нисък, понижават лихвите, за да подпомогнат увеличаването на търсенето. Разбира се, във времото на нетрадиционните парични стимули тези зависимости вече бяха нарушени. Но все още се смята, че повишаването на лихвените проценти трябва да започне тогава, когато инфлацията се ускори.

Тази зависимост направлява поведението на инвеститорите. Понижаването на лихвите води до ръст на цените на облигациите. Заради това и тъй като понижението на лихвите се възприема като оценка за трудности пред икономическия ръст, акциите се движат в обратната посока.

Но в епохата на безпрецедентните парични стимули след кризата тази зависимост бе нарушена и през повечето време акциите и облигациите поскъпваха заедно. От началото на 2017 г. S&P 500 нарасна с почти 10%, а 10-годишните ДЦК на САЩ поскъпнаха с 6%, при което доходността им се понижи до 2%. Подобно ниво обикновено е знак за напрежение на финансовите пазари, а не за възстановяване на икономиката.

Главният икономист на UBS Wealth Management Пол Донован коментира също пред WSJ, че дълговите пазари дават погрешни сигнали за инфлацията, тъй като застаряването на населението и количествените облекчения, както и заради регулаторни изисквания (за ликвидност и капиталова адекватност) се появи свръхтърсене на нискорискови облигации.

Ниската инфлация прави изключително трудна задачата на централните банки, както поради описаните рискове за финансовата стабилност, така и заради необходимостта те да си започнат да си отвоюват пространство за маневриране за следващия път, когато се наложи да се свалят лихви. Затова са необходими няколко последователни цикъла на повишения на лихвите.

Междувременно група икономисти, включваща и Дж. Стиглиц, успя да привлече вниманието на Джанет Йелън, председателката на Федералния резерв към идеята за повишаване на инфлационния таргет – мярка, която освен всичко друго, би повлияла и на очакванията. Идеята има привърженици и в Европа – например, влиятелният тинк-танк Брьогел. Според техните икономисти, нивото от 2% е дългосрочната средна стойност, към която следва да се стремим, а допускането на по-висока инфлация (например, 4%) ще осигури пространство за движение на лихвените проценти.

Докато затягането на паричната политика е в ход в САЩ, в еврозоната то все още се обмисля.

На последното си заседание на 7 септември ЕЦБ не се ангажира с повишаване на нулевата си лихва. Президентът Марио Драги обърна внимание на силата на еврото (което достигна 1.20 евро след това) и подчерта, че колебанията на валутния курс създават несигурност, макар централната банка да следи ценовата стабилност, а не еврото. Той обаче специално посочи, че банката следи как силата на еврото се отразява на ръста в еврозоната и на инфлацията и мнозина отбелязаха, че именно това е накарало ЕЦБ да не се ангажира с конкретни планове за затягане на паричната политика.

От началото на годината еврото е поскъпнало с почти 13%. Поскъпването на една валута е равносилно на затягане на паричната политика.

Средносрочната прогно на ЕЦБ за инфлацията в еврозоната бе понижена, като основната причина за това е поскъпването на еврото, както посочи Драги, подчертавайки основното затруднение пред очакваното загятане на паричната политика (повишаване на лихвите и постепенното изтегляне на пограмата за количествени облекчения). Програмата за количествени облекчения, чрез която ЕЦБ налива пари, купувайки ценни книжа, е  на стойност 2.3 трилиона евро и ще продължи до края на годината. През октомври банката вероятно ще обсъжда как да сложи край на програмата и по какъв начин да намали паричното предлагане.

Очакванията за край на паричните стимули засилват еврото, а това оскъпява европейския износ и поевтинява вноса. Последното пък оказва допълнителен натиск върху цените, което разколебава централните банкери.


Сблъсък на аргументи

Според известния икономист Лари Самърс няма основание за ново повишение на лихвите в САЩ. Неговите аргументи, накратко, изхождат от това, че инфлацията е под целевото ниво и се очаква да остане под него през следващите години, дори десетилетия. Това е повод за съмнение в моделите, които предвиждат нейното ускоряване. Таргетът от 2% се предполага да е средна стойност, така че инфлацията може да го надхвърля Ако това не стане на деветата година от възстановяването, при 4% безработица, то кога – пита бившият финансов секретар на САЩ. Той допълва, че инфлацията се овладява по-лесно, отколкото  дефлацията.
Има два аргумента срещу подобна позиция. Единият е теорията за внезапното спиране, според която при рязко увеличение на инфлацията, Фед ще трябва да увеличи бързо лихвените проценти, което означава сигурна рецесия. Това се случва през 1982 г., когато след вдигането на лихвите от Пол Волкър безработицата в САЩ достига 11%, но се слага край на двуцифрената инфлация от 70-те.
Другото обичайно възражение се свързва с името на Бил Дъдли, шефът на Фед – Ню Йорк. Според него затягането на паричната политика в САЩ не е равносилно на затягане на цялостните финансови условия, които се свързват с премиите за срочност, цените на акциите, както и с валутните курсове. Затова той настоява за продължаване на повишенията на лихвите.
Ключовият аргумент е за намаляването на естествения лихвен процент през последните години. Намаляването на лихвата отразява намаляването на търсенето на инвестиции спрямо спестяванията и води до ръст на цените на акциите  (поради по-малкия дисконтов фактор/реални лихви). Очакванията за запазване на по-ниски лихви също така води и до отслабване на долара, тоест до разхлабване на финансовите условия.
Спорът между икономистите не е за зависимостите, а за интерпретациите. Дали например тази годината фондовите индекси, които достигнаха рекордни стойности, показват, че на пазара на акциите се надува балон и кое съотношение цена-печалба е релевантно, за да го измери. И доколко слабостта на долара е фундаментален проблем?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *