туризъм

Икономика на свръхтуризма

Популярният гръцки остров Санторини през последните дни се присъедини към растящия брой известни курорти, които въвеждат ограничения за туристите. Кметството въведе ограничение от 8000 души дневно за посетителите, слизащи от круизните кораби. Островът с постоянно население от 25 хил. души се очаква да бъде посетен от 2 млн. туристи тази година – брой, който неговата инфраструктура, електрическа мрежа и ограничено пространство не са пригодени да поемат.

Първа, преди много години, се разбунтува Венеция, тя бе последвана от нови и нови градове в Испания, Италия и цяла Европа.

Старинният италиански град с неговото население от 55 хиляди души, през 2016 г. посрещна над 20 млн. туристи, включително такива, които не нощуват в града. Венеция е загубила половината от постоянните си жители през последните 30 години, а нощувките се съкратиха повече от два пъти. Повечето туристи идват само за през деня, основно чрез огромните круизни кораби. Преди десетина години дори се обсъждаше да се поставят градски порти и да се начислява такса за вход. Хиляди протестираха през този юли срещу влиянието на туристическата индустрия върху наемите в града и ролята на круизните кораби за замърсяването във Венецианската лагуна.

На доста други места в Италия също въведоха регулации, насочени към поведението на туристите (забрани за стиковете за селфи, забрана за дюнери, забрана за износ на пясък от плажовете и подобни). В Рим забраниха храненето и консумирането на алкохол по улиците, както и къпането във фонтаните, в Милано въведоха летни ограничения за камионите, доставящи храна.

Но не само в Италия е така. Популярният в Хърватия остров за партита Хвар се видя в чудо от британските туристи и предвиди солени глоби за алкохолни изстъпления.

Напоследък, особено през 2015 г., когато слабото евро и нестабилността в Северна Африка доведе тълпи от туристи през океана, туристическата индустрия в Европа опита да поеме увеличения поток чрез удължено работно време и дори строителство на нови съоръжения. За да се стигне до тавани на броя на пристигащи. Така в Дубровник въведоха видеонаблюдение в Стария град, така че броят да прииждащите може да бъде забавен или спрян, след достигане на определено ниво.

В центъра на вниманието напоследък е Испания, която през 2016 г. бе посетена от рекордните 76 млн. туристи, догонвайки Франция (световната туристическа дестинация №1). В Барселона, където от години зрее напрежение поради увеличаването на туристите, което разрушава традиционния стил на града, антитуристическите акции са чести. Днешният модел на туризма гони хора от техните квартали и съсипва околната среда, твърдят протестиращите. Дори кметът на града бе избран на база на антитуристическата си платформа. В Майорка и Сан Себастиан местните жители също проведоха антитуристическо протестно шествие през август.

Не винаги поводите за недоволство са свързани само с броя на пристигащите. В Барселона например се разбунтуваха заради Airbnb – около половината от общо 16-те хиляди места за настаняване в града, са нелицензирани. От друга страна компании като Airbnb, които яхнаха бума на нискобюджетните пътувания, допринасят за това градове като Барселона да са щурмувани от тълпи туристи. Ако нямаше къде да се настанят, прииждащите биха ограничили престоя си до няколко часа или биха предпочели друга дестинация.

Дори традиционно гостоприемен град като Амстердам обмисля ограничения (засега за новите места за настаняване).

Пред „Гардиън“ генералният секретар на световната организация към ООН (UNWTO) Талеб Рифай коментира, че са необходими обединени усилия на правителствата, общините, местните общности и бизнеса и не трябва да се обвиняват туристите заради лошо управление. UNWTO препоръчва различни методи за управление на тълпите, като стимулиране на туристите да посещават места извън централните забележителности, разнообразяване на туристическите дейности, намаляване на сезонността и най-вече, съобразяване с нуждите на местните общности.

Свръхтуризмът има различни лица. Едното от тях е свързано с увеличения брой посетители и невъзможността на градовете, инфраструктурата и музеите да отговорят на търсенето. Другото е поведението на туристите. Двете са свързани.

Ако преди век курортите около Лазурния бряг, Баден-Баден или, да речем, остров Капри са привличали само аристокрацията на Европа, с демократизирането на туризма централните площади от Прага до Брюксел са заети от шумни многоезични тълпи, които не почукват с бастунче по калдъръма, а напряво сядат на земята, за да ядат сандвичи и пият бира. А колкото по-голяма е една тълпа, толкова по-стадно е поведението й.

Анонимността на краткотрайните почивки в чужбина също сякаш провокира към действия, които хората обикновено не си позволяват у дома. Това вероятно е свързано с културния вакуум, пред който неизбежно се изправя всеки пътешественик. Повечето туристи се държат в чужбина по-зле отколкото у дома си и причината за това не е само оправданието „Платил съм, за да съм тук“. Веднъж прекрачили границите, туристите забравят обичайните порядки, с които са свикнали у дома, а порядките на новото място те обикновено не разбират и нямат време да научат.

Освен културен феномен, безотговорният туризъм е и икономическо предизвикателство. Засега най-потърпевши от него са европейските градове.

Основните причини за свръхтърсенето на туристически услуги, общо взето, са известни. На първо място, това е ръстът на средната класа, включително в страни като Китай, чиито жители преди 20-ина години рядко пътешестваха по света. По данни на UNWTO за миналата година делът на Китай на световния пазар за пътувания е 21%, двойно по-голям от този на американските туристи.

На второ място безспорно е бумът на нискотарифни компании (не само в Европа). Освен това компании като Airbnb, конкурирайки традиционните хотели, натиснаха цените на нощувките, а Uber постигна същото по отношение на транспорта. Също така развитието на различни дигитални платформи, които позволяват да се сравняват цени, също допринесе за поевтиняване на туристическите услуги.

Липсата на граници в Европа също е такъв фактор за увеличаване на посетителите. А специално средиземноморските градове през последните две години бяха изложени на увеличен приток и поради отдръпването на туристите от Северна Африка и Турция.

Най-накрая социалните мрежи и редица други сайтове и медии разпростаняват все повече отзиви и снимки от незабравими ваканции, правейки ваканциите в чужбина все по-желани.

Променя се и моделът на туризма, като зачестяват краткотрайните пътувания. По данни на Евростат 58% от пътуванията на граждани на ЕС са с продължителност до три нощувки. Тези туристи рядко посещават забележителности извън централните.

Хората не само пътуват повече, но и се струпват повече на определени места в градовете.

В същото време предлагането на туристически услуги не се разширява достатъчно бързо. Макар на много места да се опитват да ангажират туристите с преживявания (от винени турове и посещения на фабрики до фестивали и възстановки), а не само с пребиваване на определени места, интересът остава фокусиран върху забележителностите. А новите значими туристически забележителности не са толкова много. От най-популярните туристически атракции в Европа само две са построени през последните 100 години – Дисниленд и Центърът Помпиду в Париж. Сравнително нови са и много музейни сгради, но не и колекциите им. От най-посещаваните музеи  в Европа единственият съвременен музей е Тейт Модърн в Лондон. Но ако разширим извадката, процентът на новите туристически забележителности нараства. Това означава, че ако напуснем сферата на Must-See забележителности, все пак може да се надяваме на известна еластичност на предлагането. Също и ако достигнем до Новия свят или Азия – вероятно най-посетените места в глобален мащаб са Лас Вегас и различни атракциони и паркове, които са съвременно дело.

Налице е концентрация на посещенията в определени места. При това голяма част от туристопотока се стича към старинни градове с тесни улички като Дубровник или готическия квартал на Барселона, които не могат физически да посрещнат вълната.

От тази гледна точка интересният въпрос е дали е достигнат предел на нарастването на туристопотока, отвъд който става невъзможно поддържането на устойчив туризъм – такъв, който запазва природата, местния бит и традиции и не води до необратими промени в облика на градовете.

От икономическа гледна точка има слаб повод за оптимизъм, но не и от културна гледна точка.

Основният проблем, пред който се изправят туристически дестинации като Венеция и Барселона е свързан с твърде бързия ръст на хората, които имат възможност да пътуват. Това често са хора на средна възраст (в Китай, или Източна Европа), които искат да посетят най-популярните места. Не намерих данни в статистиката на UNWTO за това до каква степен ръстът на туристопотока е доминиран от посетители, идващи за първи път, но е логично тя да е значителна. С времето обаче тяхният дял би следвало да намалява, а с това ще намалее и концентрацията на посещения на топ забележителностите.

В същото време данните на Credit Swiss, които изготвят популярното изследване за богатството, показват, че нарастванато на средната класа през последните години се забавя (последното им проучване дори показа намаляване на процента на хората със средни доходи). Безспорно, останалите фактори като експанзията на нискотарифни компании ще продължат да действат, но в рамките на така очертаната горна граница на потенциалните туристи. Ако приемем, че половината от хората със средни доходи по света, имат намерение да пътуват, то са необходими 23 години, за да могат те да посетят Венеция поне веднъж (при положението, че достигнатото ниво от 20 млн. туристи е максималният капацитет).

Рано или късно, повечето хора, които планират да посетят Лувъра или римските фонтани, ще го направят и тогава ще започнат да харчат пари и за фестивали извън сезона или екскурзии в страни като България.

Колкото повече хора се насочват към забележителности извън най-посещаваните, толкова повече ще нарастват възможностите да се отговори на увеличеното търсене с увеличено предлагане.

Един друг аспект, който засяга еластичността, но също така и устойчивото развитие, е фактът, че повечето основни туристически забележителности – от катедрали до природни забележителности, са публичен домейн. Това се отнася и до голяма част от довеждащата инфраструктура и до местата за разходка каквито са старите градове. Докато музеите успяват да регулират наплива чрез цените и работното време, на разположение на властите във Венеция и Дубровник е единствено бариерата (образно казано).

Предизвикателството пред местните власти е да развият такива форми на публично-частно партньорство, които да позволят развитието на туристически пакети, позволяващи запазването на духа на градовете, но също така и пълноценно туристическо преживяване. Ще трябва да се предложат алтернативни преживявания в замяна на неизбежните ограничения. Такива ограничения и сега не са съвсем непознати – има катедрали, които допускат само богомолци в часовете на неделната меса.

Според мен възможностите за безплатни турове в най-натоварените градове през лятото постепенно ще намалеят и ще бъдат заменени, например, от пакетни услуги с приоритетен достъп до най-интересните обекти.

Повечето туристи се стичат към места като Монмартр, Толедо или Флоренция, за да усетят типичния дух и с надеждата да се докоснат до останките от автентична култура. Но колкото повече се стичат, толкова повече боклуци остават след себе си. И толкова повече нараства и комерсиализацията на тези места. Тъй като туристите трябва да бъдат изхранвани, по улиците изникват разнокалибрени заведения. Районът около Айфеловата кула е окупиран от търговци от Северна Африка, които продават кичозни кулички под формата на ключодържатели. Не е възможно да припариш до Виена и да не бъдеш изкушен поне веднъж от запалка с репродукция на Климт. В някои случаи грозотата на тези търговски инициативи е потресаваща, но очевидно публиката е готова да купува.

Кичът често е резултат на несръчен опит да се компенсира нееластичността, за която стана дума – както добре знаем от българския опит с бутафорни туристически забележителности.

Всичко това вероятно са симптоми на детската болест, която съпътства отварянето на културните съкровища на света за хора, които допреди няколко години дори не са подозирали за тях.

Най-големите катедрали в Европа са вдигани в продължение на векове. Как да очакваме, че само за едно десетилетие ще израсне средна класа, която да може да ги проумее и да им отдаде дължимото смирение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *