Намаляващи преки инвестиции, но устойчиви приходи от туризъм и трансфери от емигранти отчете БНБ за седемте месеца.
Общият платежен баланс през юли е положителен в размер на 797 млн. евро спрямо 250.4 млн. евро за юли 2013 г. Съответно с толкова нарастват и валутните резерви. Общо за седемте месеца валутните резерви са нараснали с 571.2 млн. евро.
Основната причина за тяхното нарастване е емисията еврооблигации, от които 1.336 млрд. евро са придобити от чужденци. Иначе преките чуждестранни инвестиции намаляват – те са били 74 млн. евро през юли при 246.4 млн. евро за юли 2013 г.
За януари – юли 2014 г. те са 825.3 млн. евро при 1070.8 млн. евро за същия период на миналата година.

Търговското салдо за юли е по-добро от миналата година, но за седемте месеца е по-лошо. То е минус 76.2 млн. евро през месеца при дефицит от 241.3 млн. евро за юли 2013 г. За януари – юли 2014 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1684.4 млн. евро при дефицит от 1507.3 млн. евро за същия период на 2013 г.
Салдото по услугите през юли е 597 млн. евро – няма сериозна промяна спрямо 2013 г. През седемте месеца то е 1301.7 млн. евро – със 103 млн. евро повече от миналата година.
Прави впечатление, че статистиката не улавя спад на приходите от туризъм, какъвто бе прогнозиран от туристическите организации заради наводненията и кризата на руския пазар. Нещо повече през юли постъпленията от пътувания на чужденци в България са с 2.9% повече от миналия юли. А през седемте месеца – с 3.6%. БНБ оценява тези стойностти на база на данните за пристигналите чужденци и средния разход по време на престоя им. Свръхлюбопитната статистика на НСИ за юли обаче показа спад на броя чужденци, посетили България през юли с цел туризъм с 12%. При това туристите от ЕС намаляват с 24%, докато туристите от Русия и Украйна са без промяна. НСИ обаче отчита ръст на приходите от нощувки (включително от чужденци – с 6.8% спрямо миналия юли; през юни също е имало ръст на приходите от нощувки на чужденци).

Няма сериозна разлика и при трансферите, където се отчитат голяма част от еврофондовете и парите на емигранти. Постъпленията от българи, работещи в чужбина през седемте месеца на тази година са 519.9 млн. евро спрямо 519.4 млн. евро през миналата година.
Силно впечатление прави, че данните за преводите от емигранти на практика повтарят миналогодишните данни по мосеци (разликата е след десетичния знак) – тоест отпадането на ограничения за работа на българи в чужбина според БНБ не се отразява на платежния баланс. Централната банка оценява тези постъпления по методология, тъй като емигрантите на практика не са длъжни да отчитат постъпващите суми. Евентуално увеличение на тези суми би се отразило в графа Грешки и пропуски, където се отчитат парични потоци или отлив на валута с неустановен произход. Той обаче също не показва сериозни разлики спрямо миналата година. Данните за юли са предварителни.

Възможните обяснения са няколко. Първото е, че хората, които са напуснали България след 1 януари, да са трайни емигранти, които не връщат пари в родината си или да става дума за преразпределение сред вече емигриралите – хора, които преди са работили в засегнатите от кризата Испания и Гърция да са се ориентирали към Великобритания, където паднаха бариерите. На трето място, не е изключено да има намаление на приходите от туризъм, което да се компенсира от ръст на приходите от емигранти (другата категория, която се оценява).