Икономическият институт на БАН очква темповете на икономиката да се забавят рязко, като ръстът на БНБ се понижи от 3% през миналата година до 1.9% през 2016 г.
Подобренията на пазара на труда дават основание да се очаква през 2016 г. нарастване на крайното потребление с около 2%.
За сметка на това обаче инвестициите ще отбележат по-ниски темпове на растеж поради забавеното начало на новите оперативни програми.
Приносът на външния сектор също значително ще намалее, като растежът на износа все пак ще остане малко по-висок от този на вноса.
В средносрочен план икономическият растеж в България ще се ускорява плавно до 2.7% през 2018 г.
Възстановяването на пазара на труда ще окаже положително въздействие върху доходите и потреблението.
Ниските международни цени, плавно възстановяващото се вътрешно търсене и ниската кредитна активност ще окажат отрицателен натиск
върху инфлацията, като очакванията са през 2016 г. средногодишната инфлация да бъде близка до нула. През 2016 г. се очаква нарастване на заетостта с 1%, а в средносрочен план – забавяне на темповете на растеж. По този начин, при икономическа
активност на пазара на труда между 54 и 56%, коефициентът на заетост ще надвиши 51% през 2018 г. Темпът на растеж на заплатите ще се забави основно поради ограниченията върху нарастването им в публичния сектор.
Потенциалът за растеж обаче ще бъде ограничен от все още ниската кредитна активност в страната и ще остане зависим от международната конюнктура.
Въпреки ускоряването на темповете през последните години няма ясна тенденция по отношение на темпвете на растеж, смятат в БАН. В динамиката на публичното потребление се забелязват две тенденции – процикличност (т.е. приносът му е по-висок в годините на висок икономически растеж) и зависимост от политическия цикъл в страната.
Нетният износ има силна отрицателна корелация с икономическия растеж в страната тъй като високите темпове на растеж са се дължали основно на вътрешното търсене, което предполага по-голям внос. В отделни години (след кризата) обаче износът е имал компенсираща роля в условията на ниско вътрешно търсене. Освен това износът отбелязва растеж на годишна основа почти през всички години от 2001 г., независимо от фазата на бизнес цикъла.
По икономически сектори през 2015 г. най-голямо впечатление прави положителният принос на корективите, които са нараствали с 12.7% в реално изражение. Това увеличение се дължи както на растежа на приходите от акцизи и ДДС, така и на отрицателната инфлация в страната. Промишлеността и недвижимите имоти имат съответно принос от 0.6 и 0.4 пр.п. През 2015 г. единствено селското стопанство има отрицателен принос към растежа. През последните години три сектора показват относително стабилни темпове на растеж – професионалните и други дейности, търговията, транспорт и хотелиерство и информацията и далекосъобщенията.