Европейската комисия e решила да открие наказателна процедура срещу България заради отказите за връщане на данъчен кредит, поради съмнения в доставчиците по веригата. Новината бе съобщена от „Труд“ и „Капитал“ и потвърдена за economix.bg от кантората на адвокат Михаил Екимджиев, която е подала жалбата. МФ съобщи, че е издало указания да не се бави данъчен кредит още на 21 юни – ден след решението на ЕК.
[warning] Реакцията на МФ
„Независимо от трайната практика на Съда на ЕС, която посочва, че правото на данъчен кредит се отказва единствено в случаите на доказана данъчна измама, в последните години се наблюдава тенденция за издаване на ревизионни актове без наличие на категорични доказателства, че лицето е знаело, или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В резултат на тази практика се е създала правна несигурност за лицата каква част от декларирания ДДС ще им бъде възстановен, които в повечето случаи ги е лишавало от оборотни средства, необходими за развитие на бизнеса им.
Още на 21 юни 2013 г. от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е издадено становище до териториалните подразделения на агенцията относно ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезите на липса на доставка, съобразно постановеното в решенията на Съда на ЕС. В документа се дават насоки за условията, при които правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде ограничено в случаите на липса на доставка между издателя и получателя по издадени фактури.
Министерството на финансите ще положи всички необходими усилия, включително и провеждане на консултация с компетентните органи на Европейската комисия за прекратяване на процедурата по нарушение.“
[/warning]
Жалбата е от името на русенската „Куарт“, търгуваща със зърно, подправки и семена, и е заради отказан данъчен кредит за 52 хил. лв. по осем фактури с аргумента, че те не отговарят на реално извършени доставки.
Мотивите са отказания данъчен кредит са най-различни – от това, че дружеството на доставчика няма сключени трудови договори, до липса на договори за транспорт и охрана. В един от случаите не е признато приспадане на платен ДДС поради това, че доставчикът и „Куарт“ са свързани. В националния закон за ДДС обаче няма изискване за реалност на доставката за целите на облагането с ДДС.
След жалби до Варненския съд и пред ВАС актовете са били отменени частично, но са останали непризнати фактури, заради което е изпратена жалбата до Брюксел. В нея адвокатите твърдят, че отказът на право на приспадане на данъчен кредит, е допустим единствено с цел да бъдат избегнати злоупотреби, което означава да се докаже, че данъкът не е внесен и е участвал в злоупотребата. Нарушени са принципите на правна сигурност, пропорционалност и данъчен неутралитет. Европейската комисия открива процедурата срещу България заради нарушение на Договора за функциониране на ЕС. Не е посочен като основание конкретен текст на директива 2006/112, освен общия текст за нарушаване на правото на ЕС (член 258 от Договора). Предстои ЕК да внесе искова молба срещу България в съда в Люксембург. „В доста случаи държавите правят възможното, за да избегнат осъждане, тъй като глобите са много високи“, коментира Катина Бончева от кантората на адвокат Екимджиев в отговор на въпрос дали се очакват законодателни промени или промени в практиката на данъчните.
Тя уточни, че когато решението на НАП е обжалвано, делото на „Боник“ ЕООД е било висящо в съда в Люксембург. Това дело бе решено в полза на ищеца на 6 декември.
Решението на Европейската комисия няма за цел да реши конкретния спор, а да приведе законодателен акт или практиката по прилагането му в съответствие с правото на Съюза, става ясно от кореспонденцията по случая. Този прецедент бе игнориран от българските съдилища, които в редица случаи отсъждат в полза на НАП. Сегашният случай се различава от делото „Боник“ и има шанс да промени данъчната практика.
[notice] Решението по делото „Боник“
Членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано , че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка , на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция.
[/notice]
Допълнено в 18 часа с позицията на МФ
Изтеглете писмото
