Президентът Росен Плевнелиев наложи частично вето на закона за актуализацията на бюджета. Върнати са текстове за приходите, разходите и предвидения нов дълг, което може да роди казуси. Няма вето върху увеличения размер на дефицита. Ще има извънредно заседание на парламента на 30 август.

Ветото се отнася за § 1 на закона, относно чл. 1, ал. 1, раздел I. “Приходи“, т. 1 „Данъчни приходи“; чл. 1, ал 2, раздел “II. Разходи“, т. 4  „Резерв за непредвидени и неотложни разходи“; § 2, т. 3 (с която се увеличава таванът на емисиите – една по същество техническа мярка) и т. 4  (с която  се създава нов  § 14а, предвиждащ емисията на дълг до 1 млрд. лева).

Не се връщат ал. 3 и 4 на чл. 1, с които се увеличава бюджетният дефицит с 493 млн. лева. Така, ако депутатите не прегласуват ветото, ще имаме бюджет с увеличен дефицит, но с неравнени сборове на приходите и на разходите. Най-забавно се получава при приходите, които се предвижда да намалеят, като данъчните приходи са понижават с 555 млн. лева, но неданъчните растат с 347,6 млн. лв. Тъй като се отменя само понижението на данъчните приходи, остават в сила понижението на общата сума на приходите, като в същото време сборът им по пера ще бъде увеличен с 347 млн. лева (заради неданъчните).

Държавният глава коментира в изявление, излъчено по всички основни медии, че подкрепя социалния пакет в размер на 40 млн. лева. Но не бива да се спекулира, тъй като социалният пакет е много малка част от разходите, допълни държавният глава.

Правителството може да изхарчи предвидените разходи както намери за добре, коментира Плевнелиев.  Дори предвиденият социален пакет не е в бюджета в социалното министерство, каза той, посочвайки, че увеличението на разходите изцяло отива в резерва за непредвидени разходи (параграфът, върху който е наложено частично вето)

Плевнелиев очаква правителството да обяви точно с кои фирми ще се разплаща и на кои точно и колко ДДС трябва да връща.

„Подкрепям тезата, че държавата трябва да се разплаща с бизнеса навреме. Но не само държавата, а и общините са важни. Те дължат много повече. Най-ярката липса в актуализацията е по отношение на общините. Законът не отговаря с кой бизнес ще се разплаща държавата. Надявам се НС да разпише конкретно кой орган колко дължи на бизнеса”, подчерта президентът.

Не са разписани разходите по редове, защото не се знаят сумите, включително крайните разходи по оперативни програми до края на годината, коментира за БНР Йордан Цонев. Той припомни, че при актуализация на бюджета през 2010 е предвидена сумата от 1.1 млрд. лева в резерва за непредвидени разходи, като и Плевнелиев е участвал в определянето на средствата, изхарчени „по този непрозрачен начин“.

„Трябва да се учим от грешките си“, каза президентът по време на пресконференцията в отговор на журналистически въпрос, препращащ към актуализацията от 2010 г.

По отношение на приходната част не бе представен прозрачен и аргументиран анализ на очакваното развитие на данъчните приходи. Използват се оценки на приходните агенции, без да се дава информация на какъв анализ са основани тези оценки и в каква степен очакваните по-ниски приходи са следствие от развитието на икономическата активност, и в каква –  на по-слаба събираемост, определена от неефективност на приходните администраци, пише в мотивите на ветото.

Не съм против вземането на нов дълг, но съм против този кредит от 1 млрд. лева да се използва за финансиране на текущи разходи, каза още държавният глава. Един, два, 5 милиарда да вземем е добре и бих го подписал веднага, ако отива за енергийна ефективност, за малките предприятия, за конкурентоспособност, заяви той. Плевнелиев коментира, че вземането на дълг и слагането му в резерва натоварна страната с излишни разходи за лихви. Тази критика се дължи на липсата на яснота по готвената емисия (както вече сме писали, тя би имала смисъл, ако се очакват по-високи цени за рефинансиране на емисията на вътрешния пазар, както и ако се прогнозира, че лихвите в началото на 2014 г. ще бъдат по-високи, отколкото са сега).

Изненадата е ветото върху параграф 13, с който се даваше възможност да се рефинансира емисията от 800 млн. лева, чийто падеж е през август. Таванът на емисиите остава 2 млрд. лева, до момента (главно заради извънредната емисия, пусната по времето на Симеон Дянков) са емитирани 1.45 млрд. лева, което означава, че до края на годината има възможност за по-малка емисия, отколкото е планираният от ГЕРБ бюджетен дефицит. Резултатът от това ограничение ще бъде падане на фискалния резерв близо до минимума от 4.5 млрд. лева, но вероятно ще остане над него (5.58 млрд. лева минус плащането на 800 млн. лева минус бюджетния дефицит до края на годината – по сегашния закон 660 млн. лева* плюс допустима емисия от 550 млн. лева до тавана по пар. 13.) Ако дефицитът се увеличи както е предвидено в актуализацията, фискалният резерв ще падне до 4.1  млрд. лева).

С това вето се придържам стриктно към конституционните си правомощия, каза Плевнелиев, като се обоснова, че има право да налага вето и по целесъобразност. Той припомни, че и президентът Желев е връщал бюджет през 1996 г. (тогава ставаше дума за една от преходните разпоредби, свързана с Ямбургската газова спогодба, която противоречеше на Конституцията).

Не е обсъждан план Б, коментира преди изявлението на държавния глава вицепремиерът Даниела Бобева.

Въпреки по-ранно заявление на председателя на парламента Михаил Миков, депутатите ще прекъсват ваканцията си и ще разгледат върнатите текстове на извънредно заседание, но чак на 30 август (ваканцията изтича на 5 септември). Съобщението за това дойде първо от депутатите от БСП Антон Кутев и Мая Манолова. Депутати от левицата коментираха, че ветото удря по социално слабите, което е излишен драматизъм, тъй като сумата от 40 млн. лева е сравнително малка на фона на общия бюджет и може да се спести.

ГЕРБ обяви, че започва подписка за незабавно свикване на парламента на извънредно заседание. Аз не мога да си представя някой в подобна ситуация да ваканцува, каза Томислав Дончев.

Вижте още – Какви са последиците при вето

[textblock style=“3″]Корекция на сметките за фискалния резерв и дефицита

Допустимият дефицит, който може да има до края на годината – от 31 юли до 31 декември е около 660 млн. лева, ако няма актуализация. Предполагаме, че дефицитът за юли, който още не е обявен, е около 140 млн. лева (допълнение на 31 август – дефицитът бе 162 млн. лв.). Отчитаме и изплащането на главници по емисии ДЦК в размер на 49 млн. лева. Нямаме информация за движенията по Националния фонд и други сметки, съхранявани във Фискалния резерв, така че са възможни неточности. По последни данни фискалният резерв в БНБ към 6 август е 4.88 млрд. лева, но прогнозата за плащанията по единната сметка показва значително изтичане на средства в началото на месеца, преди постъпленията от ДДС; към 15 август потоците трябва да се балансират.)[/textblock]