Президентът иска парламентът да гласува за БНБ и нов дълг

съвет при президента

Партиите се договориха за спешно връщане на мандатите за нов кабинет след като гласуваха оставката на правителството на Пламен Орешарски. Парламентът остава да работи до 5 август и трябва да реши три задачи.
На консултации при президента Росен Плевнелиев с участието на ГЕРБ, БСП и ДПС е било договорено трите парламентарни сили да върнат мандатите за съставяне на правителство до утре. Мандатът на Бойко Борисов, излъчен светкавично за кандидат-премиер бе връчен и върнат веднага.

Преди да се разпусне парламентът, трябва да реши три задачи, заяви президентът Росен Плевнелиев:
– да гласува за актуализация на бюджета;
– да даде съгласие служебното правителство да сключва нови външни заеми;
– да гласува решение на банковата криза.
„Моля да се актуализира държавният бюджет и за да се направи обективен, не политически, а професионално-експертен обективен прочит на приходите, на разходите, на дълга, на дефицита, на рисковете, които трябва да бъдат компенсирани до края на годината. Необходимо е парламентът да приеме решение, с което да даде възможност служебното правителство да сключва договори за външни заеми, международни договори”, посочи той.

Парламентът не успя да гласува внесения проект за актуализация на бюджета на НЗОК и на държавния бюджет, след като БСП подкрепи предложението за увеличаване на бюджета на здравната каса с 225 млн. лева, но не и промяна в държавния бюджет, включително с цел заем заради кризата в КТБ. От изявления на президента в петък стана ясно, че той настоява за актуализацията на бюджета, основно заради спрените еврофондове и с идеята държавният бюджет да покрие замразените пари по общински проекти.
„Важно е да имаме работеща централна банка. Решаването на тези три въпроса е неотложно, те изискват работещо Народно събрание и надпартийно поведение”, посочи Росен Плевнелиев. Не е ясно дали той има предвид възкресяването на специалния закон за КТБ или гласуване на оставка на Иван Искров. 

Надявам се Народното събрание да се произнесе по кадровия проблем в БНБ, заяви той в обръщение пред парламента в петък или, ако не е успее, да не политизира въпроса. Той се обяви и за отваряне на „досиетата КТБ“ и проверка на всички кредити, обезпечения и свързани лица.

Атанас Мерджанов, председател на ПГ на Коалиция за България, заяви, че е обсъдена оставката на Искров. Смятаме, че те (УС на БНБ) биха могли да си изпълняват функциите по закон, освен това няма депозирана оставка. Смятаме, че служебното правителство трябва да се ограничи само до правомощията си по подготвяне на избори, допълни той. Имаме различия, призна той.

Преди това със 180 гласа „за“ парламентът гласува оставката на правителството на Пламен Орешарски. Против са гласували осем депутати от КБ, а седмина от левицата и един от ДПС са се въздържали.

Допълнена с изявлението от петък

Вето на закона за търговските вериги

Плевнелиев

Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане приети на 18 юни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с който се правят промени и в Закона за храните, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Държавният глава приветства заявения стремеж за възпиране на нелоялни търговски практики.
Но, по думите му, няма яснота дали новите разпоредби няма да предизвикат покачване на цените на хранителните стоки.

Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос в отношенията между търговците на храни и техните доставчици. Според президента вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, част от приетите промени ще затруднят търговския оборот.

Законът въвежда „забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, но не дава ясна дефиниция за неговата същност. Кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне се определя на база на методика, приета от КЗК. Президентът счита, че правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона и не може да бъде замествана от акт на КЗК.

В Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 милиона лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си.
Според държавния глава, остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година. Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот.
Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти, смята още Плевнелиев. Това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и фактически картел между търговците на храни.

Законът за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. Този срок за плащане е в несъответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, който е въведен и в Търговския закон.

Със ЗХ се разширяват контролните правомощия на компетентните органи по ЗХ – Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни. Плевнелиев се съмнява дали е целесъобразно на органите със специалната компетентност да се възлага контрол върху съдържанието на договорите.

Освен това предвиденият 6-месечен срок за привеждане на тези договори в съответствие с новите правила е недостатъчен. Това е така, защото е предвиден 3-месечен срок за изработване на методика от КЗК и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни на КЗК.