Въпреки драстичните икономии ново орязване на дълга на Гърция изглежда неизбежно. Старата система се оказа устойчива на реформи и милиардите помощи не бяха достатъчни да произведат обрат.
След като направи доста пари от производство на басейни, Стелиос Ставридис насочи своя предприемачески талант към спасяването на страната си, пише „Шпигел”. 66-годишният бизнесмен е новият директор на приватизационната агенция, която трябва да продаде стотици имоти, компании, пристанища и летища. Той обаче е принуден да признае на т. нар. Тройка, че агенцията едва ли ще постигне целите си тази година. Планираната продажба на националната газова компания на „Газпром” пропадна в последната минута, а сделката за хазартната OPAP също е на път да се провали, тъй като купувачът се чувства измамен. Това означава, че Ставридис почти сигурно няма да постигне целта за приходи от 2.6 млрд. долара.

Заради тази и други трудности финансовата част на плана на Гърция е изправена пред недостиг за 11.1 млрд. долара до 2015 г.
Партньорите на Гърция вече са й предоставили повече от 230 млрд. долара помощи и правителствените разходи бяха орязани със десетки милиарди. Представителите на гръцкия бизнес са убедени, че страната не може да оцелее без нова редукция на дълга.
Този въпрос е политически чувствителен, особено в Германия, тъй като този път редукцията ще засегне публичните кредитори, които вече държат 80% от дълга на гръцката държава. Голяма част от помощните заеми за Гърция ще бъдат безвъзвратно загубени. В светлината на приближаващите избори в Германия тази вероятност бе отхвърлена от германския финансов министър Волфганг Шойбле, но въпреки това колегата му от Гърция Костис Хацидакис повтори пред Die Welt, че редукцията е предстояща.
Дори МВФ е критичен към опустошителните ефекти от икономиите. Но това е само част от истината. Фактът е, че докато Гърция драстично съкрати разходите, усилията за структурни реформи са в застой.
Когато наблюдателите на Тройката за първи път пристигна през 2010 г. те бяха изненадани от свръхрегулациите и неефективността на правителството и правосъдния апарат. Дори обявеният дефицит за 2009 г. не беше точен – той бе повишен впоследствие от 6% до 15.6%.
След шест програми за икономии бюджетният дефицит се очаква да намалее до 4% тази година. Европейските представители присъждат този успех на премиера Андонис Самарас. Според Панос Карвунис, представителя на ЕК, най-после има пълна картина за приходите и разходите, както и напредък в здравната реформа. Трудовият пазар също е реформиран радикално. Колективното договаряне вече е история и правилата за обезщетения на съкратените работници не са толкова строги.
Заради това тази пролет изглеждаше, че страната е вън от опасност. Разходите за единица труд, като показател на конкурентоспособността, се понижиха с 10%, сравнено с 2007 г., благодарение на отслабването на трудовите регулации. Много корпорации като Unilever, Philip Morris и Hewlett-Packard обявиха планове за инвестиции.
Но това, което външните наблюдатели приемат за успешни реформи, идва за сметка на обикновените гърци. На няколкостотин метра от офиса на Карвунис, пенсионер се простреля на смърт миналата година поради финансови проблеми. Изследванията показват, че доходът на домакинствата е паднал с почти 40% от началото на кризата. Около 64% от младите хора са без работа, а здравната система, след няколко кръга на съкращения е пред колапс. В много държавни болници пациентите трябва да си носят консумативи, а родните са призовани да ги гледат поради недостига на сестри.
Тройката често предлага да бъдат накарани богатите да играят по-голяма роля във финансирането на държавата. Но правителството на Самарас се пази да не предизвика влиятелните лобистки групи. Гръцките корабособственици, например, най-влиятелната бизнес група в страната, има малък принос за възстановяването на Гърция. Всъщност техните обилни приходи от корабоплаване са освободени от данъци.
С годините тези групи са си осигурили привилегии, които сега яростно защитават. Например, когато правителството търсеше да елиминира надценените лицензи за шофьорите на камиони, шофьорите затвориха трафика в цялата страна и трябваше да се намеси армията, за да се осигурят доставките за болниците. Това бе само един от стотиците горчиви конфликти по пътя на постепенната либерализация на гръцката икономика.

[textblock style=“3″]Европейските финансови министри решиха вчера да предоставят 2.5 млрд. евро на Гърция и да осигурят допълнителни 500 млн. евро до октомври, ако бъдат направени съкращения на учители, полицаи и други държавни служители. МВФ трябва да осигури други 1.8 млрд. евро. В допълнение, Европейската централна банка ще върне 2 милиарда евро от печалбите, спечелени от гръцки облигации.
Около 12500 държавни служители трябва да бъдат пратени в принудителен отпуск до септември и още толкова – до края на годината. Те ще получават 75% от заплатата си за осем месеца. Ако през това време не си намерят нова работа, остават безработни.
[/textblock]
Прочетете още – МВФ призна грешки в Гърция