Компютър

ІІІ индустриална революция: Икономиката не е това, което беше

Индустрията се завръща в развитите страни и този път не става дума за мрачни халета, пълни с работници в сини престилки, които се грижат за груби и често покрити с ръжда и грес машини. Няма чукове и стругове, повечето служители на новите индустрии разчитат на компютри, роботи и … триизмерни принтери. Вместо да чукат, изливат или режат материала както едно време, тези принтери изграждат продукти, като наслагват материала пласт по пласт. Затова този процес се нарича добавъчно производство.

Новите закони на икономиката

Можете да произведете каквото ви хрумне в един-единствен екземпляр, без да се налага да настройвате цяла производствена линия. Икономиите от мащаба не са това, което бяха.

С 3D принтерите трябва да пренапишем всичко, което знаем за икономиката. Техният софтуер може да бъде безкрайно променян и можем да произведем почти всичко. Разходите за създаване на прототип са едни и същи, независимо дали правим една бройка или толкова колкото могат да се поберат във вътрешността на машината; като двуизмерният офис принтер, който отпечатва една буква или много различни букви, докато тонерът и хартията свършат, този принтер продължава да работи при една и съща цена за всяка позиция.

Фабриката от миналото бе основана на производството на безброй еднакви продукти: Форд е прочут с крилатата си фраза, че купувачите на коли могат да имат всеки цвят, който си харесат, стига той да е черното. Сега можете да променяте всяка следваща партида.

Логистиката и снабдяването ще се променят. Можете да „отпечатите“ всеки инструмент, ако имате нужния софтуер и дизайна му.

Тази технология все още не е достатъчно добра, за да произведе кола или iPhone, но вече се използва за направата за авточасти и корпуси за смартфони. Повечето хора вероятно вече притежават нещо, произведено с такъв принтер. Може да е ток от обувка, отпечатан като прототип преди да се произведе масова серия. Или пък бижу, отлято от матрица, направена с 3D принтер, или произведено пряко с използване на растящия брой подходящи за печат материали.

Автоматизация

Но добавъчното производство е само един от поредицата пробиви, водещи до фабриката на бъдещето. И конвенционалното производство на оборудване става по-интелигентно и по-гъвкаво. Volkswagen има нова производствена стратегия, която се нарича Modularer Querbaukasten, или MQB. Чрез стандартизиране на параметрите на някои компоненти, като точките за закрепване на двигателите, германският автомобилен производител се надява да може да произвежда всички свои модели на една и съща производствена линия. Процесът се въвежда тази година, но ще набере скорост и новите модели се очакват през следващото десетилетие. В крайна сметка това ще позволи на неговите фабрики в Америка, Европа и Китай да произвеждат на място според потребностите на пазара.
Фабриките стават много по-ефективни, благодарение на автоматизираните фрезови машини, които могат да сменят своите собствени инструменти и да „чувстват“, ако нещо не е наред. Те се обслужват от роботи, оборудвани със „зрение” и други сензорни системи. Британската фабрика на Nissan в Съндърланд, открита през 1986 г., сега е една от най-продуктивните в Европа, разказва The Economist. През 1999 г. тя е произвела 271 157 коли с 4594 души персонал. Миналата година бяха направени 480 485 превозни средства, повече от всеки друг автомобилен завод във Великобритания, само с 5462 души.
„Не можете да направите тези модерни неща с използване на старите ръчни инструменти”, казва Колин Смит, технологичен директор в Rolls-Royce. „Дните на огромните фабрики, пълни с много хора, вече свършиха.“

Последиците

Тъй като броят на хората, пряко заети в производството, спада, цената на труда като част от общите производствени разходи ще намалее твърде силно. Това ще насърчи производителите да върнат преработващите мощности в богатите страни, не на последно място, защото новите производствени техники правят по-евтино и по-бързо да се отговаря на променящите се местни вкусове.
Материалите, които се използват за направата на нещата, се променят също. Въглеродните композитни влакна, например, подменят стоманата и алуминия в много стоки – от планински велосипеди до самолети. И понякога обработката не се извършва от машини, а от микроорганизми, които са генно модифицирани за изпълнение на дадена задача.
Всичко във фабриките на бъдещето ще се управлява от софтуер. Цифровизацията на производството ще има разрушителен ефект както в други индустрии, които се дигитализираха, като производството на офис оборудване, телекомуникацииите, фотографията, музиката, издателския бизнес и киното. Последиците не са резервирани за големите производители, а ще дадат възможност на малките и средни предприятия и на индивидуални предприемачи. Стартиране на нов бизнес ще стане по-лесно и по-евтино. Общностите, предлагащи 3D печат и други производствени услуги, вече се формират като социални мрежи – едно ново явление, които може да се нарече социална промишленост.

Всички тези промени съставляват третата индустриална революция. Първата започна във Великобритания в края на 18 век с механизацията на текстилната промишленост. В следващите десетилетия използването на машини вместо ръчна работа се разпространява по света. Втората индустриална революция започна в Америка в началото на 20 век с поточната линия, която доведе до ерата на масовото производство.
Дигитализацията отваря път на третата голяма промяна в начините на производство. Тя позволява стоките да бъдат произвеждани икономически изгодно в много малки серии, по-гъвкаво и с много по-нисък разход на труд, благодарение на новите материали, изцяло нови процеси като 3D печата, удобни за работа роботи и нови производствени услуги, достъпни онлайн . Колелото прави пълен кръг, отвръща се от масовото производство и достига до по-индивидуализирано производство. А това може да върне някои от работните места обратно в богатите страни.

Урокът е и за висшите държавни служители у нас, които все още изграждат презентациите си, наблягайки върху предимствата на евтината работна сила в България и сравнително ниските цени на енергоносителите.

[textblock style=“2″]Литература по темата
Най-големият пропагандатор на Третата индустриална революция е Джеръми Рифкин, автор на едноименната книга. Неговата концепция обаче е по-различна  и слага акцента на промените в енергийните технологии. Според Рифкин основни стълбове са: Възобновяемата енергия – фотоволтаици, вятърни централи, геотермална енергия и пр.;  възможността да се създадат умни сгради, които си създават собствена енергия от достъпни възобновяеми източници; използването на интернет технологиите за преобразуване на електрическата мрежа.
В излязлата наскоро „Makers. The New Industrial Revolution“ главният редактор на Wired Крис Андерсън описва именно новите практики, които слагат край на серийното производство. Авторът на издадена и у нас „Дългата опашка” вижда това като индустриално движение „Направи си сам”: Интернет демократизира издателския бизнес, ефирните медии и комуникациите, пише той, и последицата бе масиран ръст както на участниците, така и на участието във всичко дигитално. Сега същото се случва в производството – Дългата опашка на стоките.“
[/textblock]

Прочетете още: Състезанието с машините

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *