Как Томас Пикети отклони дебата за дълга на Гърция

Томас Пайкъти

Намесата на популярния икономист Томас Пикети наруши равновесието в дискусията за евентуално преструктуриране на дълга на Гърция.

Французинът посочи  като аргумент за необходимостта от облекчаване на гръцкия дълг случая с дълга на Германия, която през 1953 г. получава редукция на задълженията си в размер на 60%.
Историята ни показва два начина една задлъжняла страна да се справи с дълговия проблем, твърди той в прословутото си интерво за „Ди цайт”. „Единият от тях е демонстриран от Британската империя през XIX век, след скъпите войни с Наполеон. Това е бавният метод, който сега се препоръчва на Гърция. Империята погасява дълговете си чрез строга бюджетна дисциплина. Това работи, но отнема изключително много време. За повече от сто години британците се отказват от два до три процента от икономиката си, за да погасяват дълга – повече, отколкото са харчели за образование. Това не трябваше да се случва, не бива да го допускаме и днес. Вторият метод е много по-бърз. Германия го доказа в ХХ век. По същество, той се състои от три компонента – инфлация, специален данък върху частните авоари и облекчаване на дълга.”

По онова време дългът на Германия доближава 200% от БВП и е натрупан до голяма степен поради непосилните репарации, наложени след Първата световна война. Но да се сравнява положението на една разрушена страна с Гърция изглежда прекомерно.

Въпреки това примерът се превърна в съществен аргумент на тези, които настояват Гърция да получи облекчения. Самият Пикети, заедно с още четирима икономисти, написа през седмицата открито писмо до Ангела Меркел, в което обявяват, че политиката на икономии в Гърция се е провалила.

И по-реномирани икономисти от Пикети се позовават на примера с германския дълг. През май това направи Нобеловият лауреат Амартая Сен, който цитира Кейнс и британския опит (виж карето в края).

Тези исторически аналогии обаче сякаш направиха дебата още по-идеологизиран и попречиха да се чуят разумните предложения за преструктуриране на дълга.

Такива идеи през седмицата представиха от Института Брьогел. Организацията, която следи внимателно и без да заема крайни позиции гръцката криза, не намира излизането на Гърция от еврозоната за добро решение.
Една от идеите, които те подкрепят, е сделка, която да индексира дълга за БВП. Когато номиналният БВП расте бързо, няма причина да се предлага облекчаване на дълга, обратно това се прави при нисък растеж. Такова споразумение ще донесе сигурност и инвестиции, застъпват се от Брьогел.
В същото време Гърция ще остане под строги бюджетни ограничения и мониторинг.

Друга опция е дефолт и отписване на дълга, което трябва да е съпроводено с подкрепа, която да запази Гърция в еврозоната. Най-вероятната форма на това е директна рекапитализация на гръцките банки от спасителния фонд на еврозоната, което означава те са станат негова собственост. Така ЕЦБ може да продължи да предоставя ликвидност и капиталовият контрол да бъде вдигнат.

Каквото и да е споразумение обаче изисква правилно разпределение на отговорността и стимулите. Преструктуриране на дълга чрез отлагане на падежите е по-приемливо от политическа гледна точка от едно подстигване на дълга.

В един от последните си доклади Пол де Граве от Лондонското училище по икономика твърди, че Гърция е неликвидна, но не е фалирала.

дългПрофесорът основава оценката си на ефективното дългово бреме на Гърция – поради факта, че получи намаление на лихвените проценти, нейният дълг е устойчив, смята той.
Той прави изчисления, като съпоставя ефективния лихвен процент по правителствения дълг и номиналния ръст на БВП. В последната колона е разликата между двете. Както е известно, ако тази разлика е положителна, се стига до нарастващо съотношение дълг към БВП.
Шокиращо е, че макар Гърция да има най-ниска лихва, разликата между лихвата и растежа е най-голяма, което именно създава нестабилност. Следователно, пише де Грауве начинът да се спре тази динамика е да се стимулира растежът. Ако Гърция се върне към номинален растеж от едва 2%, тя може да стабилизира своето дългово бреме.
Икономиите очевидно не са начинът да се направи това. Гърция беше шампион по икономии с комулативно нарастване на първичния излишък, постигнат от правителствота с 18% от БВП, показват неговите изчисления.
Ако оценките на Пол де Грауве са коректни, това означава, че кредиторите могат да получат – след разсрочване, 100% от главницата по дълга си, ако Гърция се върне към растеж.

Предложението на Янис Варуфакис за обвързване на падежите по дълга с конкретни дългови нива от тази гледна точка бе смислено. То дава възможност и на Меркел да заяви на германските данъкоплатци, че гърците ще върнат дълга си до последното евро.

Въпросът е как да се гарантира, че Гърция ще изпълнява своята част от сделката. Данни на ОИСР показват, че тя е европейски шампион по обещани структурни реформи, но не и по прилагането им. А както казва Кенет Рогоф, нито една програма не може да сработи докато няма съвторство вътре в страната и готовност да се носи отговорност.


Амартая Сен: Срещу икономиите

На 5 юни 1919 г. Джон Мейнард Кейнс се оттегля като британски представител на Парижката конференция, довела до Версайския договор. На следващата година той пише Икономическите последици на мира,  която е до голяма степен за последиците от наложените икономии. Германия вече е загубила битката и договорът е за това какво да се изиска от победения враг, включително какво да плати да победителите. Този Картагенски мир, както Кейнс го вижда, включва налагането на нереалистично тежко бреме от репарации на Германия, тежест, която страната не може да поеме, без да съсипе икономиката си.
Условията по договора водят до засилване на враждебността между победителите и победените, без да донесат нищо добро за останалата част от Европа. Кейнс се отнася с презрение към решението на победителите изискват болезнени мерки от Германия. В писмото си до Лойд Джордж той добавя: „Оставям на Близнаците (така той нарича представителите в комитета по репарациите – лордовете Съмнър и Кунлиф) да злорадстват над опустошаването на Европа.“
Голямата реторика за необходимостта от налагането на остеритет, за премахване на икономическото и морално неприличие на Гърция и в други страни тези идва по-често от самия Берлин. Но неблагоприятните последици, за които Кейнс се страхуваше че ще последват суровите и неоправдани икономии, остават в сила и днес (при променена география).
Кейнс анализира не само икономическата разруха на Германия чрез безмилостно налагане на плащания, но и последиците за останалите страни в Европа от колапса на един от техните партньори. Тезата за взаимна икономическа зависимост, с която той се занимава по-пълно след това, се появява за първи път в неговата критика на Версайския договор.
„Една неефективна, безработна, неорганизирана Европа се изправя пред нас, ръзкъсана от вътрешни конфликти и международна омраза, борби, глад, грабежи и лъжи.” Ако някои от тези проблеми се виждат в Европа и днес, защо е така?
Според Сен икономиите не са решение, защото намаляването на държавните разходи допринася за дефицита на търсене и неадекватността на доходите, като по този начин увеличава безработицата – едно типично кейнсианско обяснение.
Политиката на остеритет задълбочава икономическите проблеми на Европа, без да допринесе за намаляване на дълга спрямо БВП. Ако нещата са започнали да се променят през последните няколко години, това до голяма степен е поради факта, че Европа е започнала да преследва хибридна политика – донякъде смекчени икономии и парична експанзия.
Налице е странно объркваване в политическото мислене между реалните нужди от институционална реформа в Европа и въображаемата необходимост от остеритет – две различни неща. Може да има малко съмнения, че Европа се нуждае от много сериозни институционални реформи – от мерки срещу избягването на данъци до установяване на по-приемлива възраст за пенсиониране и по-разумно работно време и елиминиране на институционалните пречки специално на трудовия пазар. Но това трябва да се разграничи от икономиите. Например да въведеш разумна възраст за пенсиониране не е същото като да орежеш пенсиите.
Освен това, смята икономистът, икономиите разрушават потенциала на икономиката и разрушават човешкия капитал (загуба на умения в резултат на продължителна безработица).
Сен твърди, че паниката по повод на дълга е преувеличена. Във Великобритания съотношението между държавния дълг и БВП през всяка година през двете десетилетия след войната е бил по-висок отколкото в който и да е момент след кризата през 2008 г. И все пак тогава не е имало паника. Когато Великобритания изгражда социалната държава и създава Националната здравна служба (това е началото на прочутата система Бевъридж –б.пр.) наред с другите начини за разширяване на публичните услуги, дългътт е над 200% от БВП. Ако британската публика бе така успешно уплашена за дълговото бреме както е сега, здравната служба никога нямаше да се роди и големият експеримент по създаването на социална държава нямаше да намери опора.
Резюме на лекция, изнесена през май на фестивала Charleston/New Stateman