Два нови регламента – Актът за дигиталните услуги (DSA) и Актът за дигиталните пазари (DMA), ще променят основно предлагането на стоки, услуги и съдържание онлайн и особено работата на големите онлайн платформи и онлайн търсачките. Тя бяха публикувани в Официален вестник през октомври, имат пряко действие, а глобите за нарушения са значителни.
Актът за дигиталните услуги, замислен като продължение на Директивата за е-търговия (ECD), е замислен като спирачка пред разпространението на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн. Актът за дигиталните пазари има за цел да създаде специфични правила за насърчаване на конкуренцията онлайн, като те са насочени изцяло към големите платформи.
Българските компании ще бъдат засегнати главно от първия регламент (DSA), докато DMA, който въвежда правила за таргетираната реклама и т.н.,се отнася до българските потребители, доколкото са клиенти на големите платформи и търсачки.
DSA има амбициозната цел да създаде рамка както за модерирането на потребителско съдържание (например, публикации в социални мрежи), така и за предотвратяване на разпространението на незаконни стоки. При това регламентът стъпва върху 20-годишните правила за ограничаване на отговорността на компаниите, занимаващи се с пренос, кеширане и хостинг (т. нар. Safe Harbor), за да изгради върху тях новите изисквания към онлайн посредниците. Избраният подход съдържа редица подводни камъни, които ще доведат до затруднения при прилагането му, до неясноти и отклонения.
Други пречки пред постигането на задачите на регламента са различията в националните законодателства, както и изграждането на административен капацитет. (Например, различните държави третират по различен начин незаконното съдържание и речта на омразата, като само в някои страни от ЕС се носи наказателна отговорност за разпространение на дезинформация.)
Важна особеност е, че онлайн посредниците са разделени в различни групи (според вида на извършваните услуги и размера им). Някои изисквания се отнасят непряко и към търговците, които използват услугите на онлайн платформи, като те трябва да представят копие от лична карта или друг идентификационен документ, копие от регистрацията в ТР (ако има такава), декларация, че няма да предлагат незаконни стоки и услуги и др. Ако информацията не бъде предоставена до 12 месеца, търговците трябва да бъдат свалени от платформата.
По-голямата част от новите разпоредби ще се прилагат от 17 февруари 2024 г., но тези, които засягат големите платформи ще бъдат въведени още през 2023 г. Освен това задължението на платформите да докладват потребителите е с краен срок 17 февруари 2023 г., за да може ЕК да определи кои са много големите платформи. ЕК предвижда да създаде специално звено, което да поеме надзора над много големите онлайн платформи.
Всички държави-членки освен това трябва да излъчат национални координатори, като могат да определят и други компетентни органи. Националният координатор може да е новосъздаден орган или функциите да се възложат на съществуваща институция. В България този въпрос не е обсъждан, но на база на дискусиите в други страни може да се предположи, че с функциите ще бъде натоварена Комисията за защита на потребителите или КРС, като отделни задачи могат да изпълняват СЕМ и КЗК.
DMA се отнася до правилата за защита на конкуренцията, приложими в дигитална среда. Сред новите изисквания към платформите, които отговарят на критерия за контролиращо достъпа предприятие (gatekeeper), са ограничения за самопромотирането от страна на платформи като, например, Amazon, забрана за подвеждащия дизайн и др.
Научете повече:
