Промените в Закона за ДДС позволяват на фирмите да извършват корекция в случай на неплащане на фактурираните суми и съдържат нови изисквания към доставчиците на платежни услуги, някои корекции във връзка със специалните режими за е-търговия и др.

Най-важна е промяната, която допуска корекция в случай на неплащане на сумата по фактурата. Промяната следва решениe на Съда на ЕС (242/18) във връзка с това, че сега законът позволява корекция на данъчната основа само при прекратяване или разваляне на договор. Това противоречи на чл. 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), която допуска намаляване на данъчната основа на доставката в случай на пълно или частично неплащане, което може да стане окончателно несъбираемо. Ключовият момент тук е несигурността относно плащането. Съдът решава по делото, заведено от „Уникредит Лизинг“, че намаляването на данъчната основа е възможно, ако има вероятност задължението да не бъде изпълнено, като не се изключва все пак данъчната основа да се увеличи, ако в крайна сметка се извърши плащане. Съдът е приел, че България не може да се ползва от дерогацията в пар. 2 на чл. 90 и напълно да изключи корекциите на ДДС в случай на неплащане. Това ще наруши основния принцип на Директивата за ДДС, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, тоест данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчно задълженото лице.

Корекцията ще се извършва чрез издаване на кредитно известие, освен когато длъжникът е обявен в несъстоятелност или е заличен след приключило производство по ликвидация. Несъбираемостта на вземането се счита за вероятна, когато вземането не е било изпълнено или погасено по друг начин в продължение на 730 дни от датата на изтичането на срока, определен в договора или фактурата, и са налице доказателства, че длъжникът не разполага с активи, срещу които да бъде насочено принудително изпълнение. Корекция на начислен ДДС по доставка, по която вземането се счита за вероятно несъбираемо, няма да се допуска, ако вземането е прехвърлено възмездно преди датата на издаване на кредитното известие, както и в случай, че няма промяна в стойността на активите на получателя по доставката между датата на извършване на доставката и изтичането на 730 дневния срок от датата, на която плащането по същата става изискуемо.

Предвидени са и правила за корекция на данъчната основа и за лица с прекратена регистрация по ЗДДС, както и разпоредби по отношение на заварените случаи, когато е подадено искане за възстановяване на ДДС.

В тази връзка е и друга промяна, която засяга извършването на корекция на приспаднат ДДС, в случай на унищожаване или бракуване на стоки. Няма да се извършва  корекция на ползван данъчен кредит при брак, поради изтичане срока на годност/трайност, като фирмите могат да се позоват на фирмени стандарти при липса на такива, установени с нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери.

Следващата важна промяна следва от Директива 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г., която допълва  ДДС пакета за облагане на електронната търговия,  в сила на 1 юли 2021 г. Директива 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. съдържа задължения за доставчиците на платежни услуги да предават определена информация за трансграничните плащания.

Съгласно нов чл. 123а, доставчиците на платежни услуги, са длъжни да водят електронен регистър на получателите и на трансграничните плащания във връзка с доставките на стоки и услуги за всяко календарно тримесечие. Плащането се счита за трансгранично, когато местонахождението на платеца e в страната, а местонахождението на получателя е в друга държава членка, в трета страна или територия. Местонахождението се определя на база IBAN на платежната сметка на платеца или получателия и BIC или друг код на оператора на платежната система. Това може да създаде проблеми с някои платежни оператори, които оперират у нас. Регистърът се води когато доставчик на платежни услуги е предоставил повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател през едно календарно тримесечие.

Задължението за водене на регистър се отнася и за случаите, когато местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е извън ЕС. Това не се отнася за случаите, когато поне един от доставчиците на платежни услуги на получателя е в страната или в приемаща държава-членка. Тези нови правила, следващи от Директива (ЕС) 2020/284,  трябва да се прилагат от 1 януари 2024 г.

Предвиден е специален ред за деклариране на износа от доставчици, които не са установени в ЕС и които извършват в България доставка на стоки, изпращани или превозвани към трета държава (по смисъла на чл. 28 от ЗДДС). Те не могат да представят доказателствата, предвидени в ППЗДДС и във връзка с това е предвидено  в клетка 44 „Допълнителна информация/представени документи/сертификати и разрешения“ от декларацията за износ да се вписват  номер по ДДС на доставчика и номер на фактурата.

Предложена е промяна на срока за предоставянето на обезпечение при търговия с течни горива. Предвидени са корекции и във връзка със специалните режими за електронна търговия.