Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане, макар и малко по-късно от обичайното, проект за промени в Закона за ДДС и ЗКПО. Тези изменения не срещнаха сериозен интерес с изключение на предложеното удължаване на срока, в който действат намалените ставки по ДДС, въведени заради пандемията. Въпреки това пакетът съдържа съществени корекции на проблемни текстове, които заслужават внимание.

Промени в Закона за ДДС

Ще бъде удължен срокът за прилагане на намалената ставка от 9 на сто на ДДС за някои стоки и услуги – до прекратяване на обявената извънредна епидемична обстановка. Предлага се разширяване на обхвата на храните за бебета или за малки деца, за които се прилага ставка от 9%, като към тях се включват и специализираните млечни формули (с частично хидролизиран протеин и такива за деца с алергии) и диетичните храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета, когато същите не попадат в обхвата на приложение № 4 към закона.

Със законопроекта се предлагат корекции на действащите от 1 юли 2021 г. режими за облагане на доставки на стоки и услуги, осъществени по електронен път към получатели – данъчно незадължени лица. Както е посочено в предходни публикации на сайта и справочника, поради сложността на ДДС пакета за електронна търговия в измененията, приети в края на 2020 г., имаше пропуски, като в отделни случаи законът бе дописан чрез правилника.

Изяснява се, че лицето може да е регистрирано само за специалните режими (режим извън Съюза, режим в Съюза), без да е регистрирано по общия ред. Досега в отделни случаи НАП тълкуваше, че е необходима доброволна регистрация в случаите, когато за лицето не възниква задължение за регистрация по общия ред, но иска да се възползва от специалните режими. Но за местните лица, регистрирани по режим Внос, с цел да се избегне риска от необлагане на вноса се предлага като условие за регистрация по този специален режим те да са регистрирани по общите правила на закона.

Предлага се очаквана промяна относно ваучърите за храна, с което те са изключени от обхвата на ваучърите с конкретна цел. МФ отстъпи от първоначалното си предложение под натиска на синдикатите през 2018 г., като още тогава бе ясно, че компромисът е временен и несъответствието с правото на ЕС ще бъде забелязано (виж тук). От мотивите става ясно, че е постъпило запитване по информационна фаза с № EUP (2021) 10016 на Европейската комисия за правилата за ДДС приложими за ваучерите за храна, в което ЕК иска становище защо българските власти изключват ваучерите за храна от приложното поле на чл. 131а и 131б от ЗДДС, което според ЕК е несъвместимо с чл. 30а и 30б от Директивата за ДДС. В тази връзка, се предлага да отпадне разпоредбата, с която ваучерите за храна са изключени от обхвата на ваучерите с конкретна цел и многоцелевите ваучери.

Други промени засягат корекции на грешно фактуриран данък и са резултат от решения на Съда на ЕС по няколко дела – C-314/17 „Джиосайкъл България“ ЕООД, C 111/14 „ГСТ – Сървиз АГ Германия“, C-835/18 SC Terracult SRL, C-138/12„Руседеспред“ ООД и др. Според СЕС в закона трябва да се уреди възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност, включително при влязъл в сила ревизионен акт. Това се прилага, както за данъчни документи, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, така и за такива, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен, а също и когато е приложена грешна ставка на данъка. Когато документите са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя протокол – за всяка от страните и се издава нов данъчен документПравото на приспадане може да бъде упражнено въз основа на издадени нови данъчни документи само е налице протокол за анулиране на фактури. Правото на данъчен кредит в тези случаи ще се упражнява през данъчния период, през който е издаден новият документ или през някой от следващите 12 данъчни периода.

Промени в ЗКПО

Основните предложения са свързани с Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци и промените с Директива (ЕС) 2017/952 за хибридните несъответствия. Целта е определени хибридни образувания, учредени или установени в страната, които се са извън обхвата на ДЗЛ по ЗКПО, да се приравнят на данъчно задължени лица. Условията за това приравняване са едно или повече свързани чуждестранни образувания общо да държат пряко или косвено 50 на сто или повече от правото на глас, дяловия капитал или правото върху дела от печалбата на хибридното образувание, както и юрисдикциите, в които се намират тези чуждестранни образувания да третират хибридното образувание като данъчно задължено лице. Колективните инвестиционни схеми са изключени.

Предлага се да се отмени разпоредбата да се отмени разпоредбата от ЗКПО, с която се освобождават от прилагане на режима на контролираните чуждестранни дружества тези данъчно задължени лица, чиито контролирани чуждестранни дружества в юрисдикцията си на учредяване или установяване се облагат с алтернативни на корпоративния данък форми на облагане. Става дума за една по същество лобистка поправка (тук), заради която страната бе заплашена с наказателна процедура.

Другата важна промяна се отнася до данъчното третиране на резултата от продажбата на дълготрайни активи с обратен оперативен лизинг, в случаите, в които се прилагат Международните счетоводни стандарти. Счетоводно отчетените разходи, приходи, печалби и загуби във връзка с договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като оперативен лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, при лизингополучатели, не се признават за данъчни цели, като за данъчни цели в тези случаи се признават разходи, приходи, печалби и загуби, определени съгласно правилата на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ относно договори за продажба с обратен лизинг, класифициран като експлоатационен лизинг. Проблемът е, че след промените в сила от 2019 г. данъчното третиране зависи от вида на прилаганите счетоводни стандарти. Предвид това, за целите на данъчното облагане е необходимо изрично да се регламентира и данъчното третиране на резултата от продажбата на дълготрайни активи с последващ обратен лизинг, отчитани съгласно МСС.

С преходните разпоредби се предлага промяна на ЗДДФЛ, съгласно която  справките, подавани по реда на ЗДДФЛ, за изплатените през годината доходи и за удържаните да могат да бъдат подавани от наследниците или законни представители на едноличните търговци или самоосигуряващите се лица, починали през данъчната година, които са били работодатели или платци на доходи.