На 24 април министрите на финансите на еврозоната ще разгледат последния план за реформи на Гърция, но предварителните очаквания не сочат постигане на споразумение. Хазната на страната вече е изпразнена и плащанията към кредиторите й, както и за заплати са под въпрос. Банките са под неподсредствена заплаха, а дори и да преодолее изпитанията през май, Гърция няма да се справи с летните плащания сама.

В опит да договори отстъпки гръцкият премиер Алексис Ципрас ще има среща с Ангела Меркел в четвъртък. Кредиторите не са много щастливи от гръцките планове за реформи и намират прогнозите за растежа за прекалено оптимистични. Те обаче са склонни на отсрочка, като се предвижда нова среща на 11 май. Основните разногласия са по реформите на пазара на труда и пенсионната система. Най-малкото, на което разчита Атина, е деблокирането на 1,9 млрд. евро от Европейската централна банка. Според S&P страната няма да може да обслужи заемите си, ако не бъде постигнато споразумение до средата на май.

Кредиторите могат да да бъдат омилостивени от доброто изпълнение на бюджета на Гърция за първото тримесечие и реализираните икономии. Дефицитът за трите месеца достигна 500 млн. евро, съобщи гръцкото министерство на финансите в петък – това е леко повишение спрямо същия период на миналата година, но е значително под плана за 2 111 млн. евро дефицит. Първичният излишък (преди лихвените разходи) е 1 735 млн. евро на фона на планирани 119 млн. евро. Именно този показател е в центъра на вниманието на кредиторите, тъй като правителството не може да влияе особено върху разходите за обслужване на дълга. Дефицитът за миналата година бе 3.5%, съобщи Евростат.

Втората надежда бе сделка с Русия. Шефът на Газпром Алексей Милер бе на посещение в Атина, където обеща транзит на газ, но не и очаквания аванс. Това ще даде възможност на страната да ангажира кредити за бъдещото строителство, твърдят руските медии. Атина все пак очакваше повече.

Дори и сделка с Москва нямаше да реши проблемите на Атина. През летните три месеца – юни, юли, август, Гърция ще трябва да изплати 11,4 млрд. евро на международните кредитори. Ако няма споразумение с тройката кредитори, страната трудно ще събере тези пари. Засега тя успява единствено да получи отсрочка.

Последната надежда са парите на общините, като бе издадена заповед те да бъдат преведени в централната банка. Очаква се мярката да осигури от 1.2 до 2 млрд. евро, но тя срещна сериозна съпротива от местните власти, според които „конфискацията“ противоречи на конституцията. Преди това бяха мобилизирани средствата на държавни предприятия.

Досега Атина успяваше да се финансира до голяма степен благодарение на вътрешни емисии, за които отчасти разчиташе на Механизма за спешна ликвидна подкрепа (ELA), предоставяна с одобрението на ЕЦБ. Тази спасителна линия, която достига 75.5 млрд. евро*, позволи също така на гръцките банки да издържат на тегленията на депозити, които по данни на ЕЦБ са 20 млрд. евро за първите два месеца на годината.

Но ЕЦБ се подготвя да ограничи ликвидната подкрепа, като увеличи дисконта, при който приема обезпечения от гръцките банки, съобщи Bloomberg. Президентът на ЕЦБ Марио Драги настоява ликвидната подкрепа да продължи през лятото, но други членове на борда са против. Решението за прекратяване на помощта изисква мнозинство от две трети. Страховете бяха разсеяни от члена на УС Беноа Кьоре, който заяви, че банките ще бъдат финансирани, докато са платежоспособни.
Без продължаваща подкрепа от европейските власти, гръцките банки ще бъдат изправени пред дефолт през следващите шест месеца, заяви рейтинговата агенция Standard & Poor’s.
Вицепрезидентът на ЕЦБ Витор Констансио заяви, че въвеждането на капиталов контрол също е опция.

Поради продължаващото извънредно финансиране задълженията на Гърция към Евросистемата надхвърлиха 110 млрд. евро през последните месеци. Дългът на гръцката централна банка към ЕЦБ, свързан с платежната система TARGET2, бе малко над 40 млрд. евро в края на 2014 г. Тези задължения увеличават цената на напускане на еврозоната от Гърция. Най-големите загуби ще понесе Германия.

Друга косвена щета за кредиторите ще дойде по линия на дълговите книжа, купени от вторичния пазар от европейските централни банки. Според IESEG те са били около 20 млрд. евро в края на 2014 г.

Излизането от еврозоната все пак е най-крайният и засега по-слабо вероятен сценарий, доколкото Договорът на ЕС не урежда тази хипотеза, без напускането на самия съюз. Все пак провал на 11 май увеличава и шансовете за т. нар. Grexit. Брокерите от William Hill вече спряха да приемат залози за излизане на Гърция от еврозонанта през 2015 г. Пред CNBC Танос Вамфакидис от BofA Merrill Lynch Global Research прогнозира, че при липсата на споразумение с кредиторите дефолт и излизане от еврозоната са много вероятни, но това няма да стане за една нощ. Това е бавна смърт и донякъде вече сме в тази хипотеза, каза той.

По-реалистичният сценарий е частичен дефолт –  посрочването на плащания към кредиторите. „Ако твърдите привърженици на икономиите в Европа не отстъпят, тогава Гърция няма да има друг избор, освен да игнорира задаващите се плащания по дълга“, обяви финансовият министър Янис Варуфакис пред „Вашингтон пост“ преди дни. В този случай страната може да покрива вътрешните си задължения с разписки, което би подкопало доверието на партньорите й от еврозоната.

Въвеждането на капиталов контрол също е много вероятно, стигне ли се до дефолт. С този термин, който у нас се превежда понякога като контрол върху капитала, се означават мерки, свързани с капиталовите транзакции (инвестиции, депозити, покупка на чужди акции и т.н.). Това може да бъдат всякакви ограничения, като лимити за покупка на валута или други транзакции, както и въвеждане на данък върху финансовите транзакции.

Големият въпрос е дали такива мерки ще бъдат приложени координирано, със съгласието на кредиторите – заедно с частично съгласие по предлаганото от Янис Варуфакис преобразуване на дългове. В един по-краен сценарий, мерки, подобни на тези, които бяха приложени в Кипър, също не са изключени.

В числа

Дългът на гръцкото правителство е 324 млрд. евро. Около 194 млрд. евро са предоставили страните от еврозоната, в това число Германия – 56 млрд. евро. Това са двустранни заеми, както и гаранции за заемите, които предостави европейския спасителен фонд (EFSF). Други 49 млрд. евро са задължения по облигации. Освен това към МВФ Гърция дължи 32 млрд. евро, към ЕЦБ – 20 млрд. евро. Гръцките банки имат да вземат 11 млрд. евро.
Вторият спасителен пакет, договорен през 2012 г., предвижда този дълг да намалее до 120% от БВП през 2020 г. Сега този показател е 177% – като се е увеличил до рекордно ниво след двете спасителни програми.

* Допълнена с липсата на споразумение от посещението на Алексей Милер и увеличаване на тавана по ELA на 22 април.