Предложението за фактическа национализация на парите на частните пенсионни фондове може и да не мине. Зависи от ДПС, но и от конституционните съдии. Бившият социален министър Хасан Адемов от ДПС критикува идеята на правителството да се даде възможност за прехвърляне на парите на родените след 1959 г. в НОИ, но Петър Чобанов декларира подкрепа. Все пак, след като Реформаторският блок заяви, че ще гласува против, ГЕРБ може да смекчат формулировката (виж нататък). Дори да не го направят, текстовете може да бъдат спрени или от президента, или от Конституционния съд.
Какъвто и да е резултатът от гласуването, това предложение и начинът, по който то се лансира, е лош сигнал. Прокарването на толкова сериозна промяна между първо и второ четене на бюджета, без дебат, без обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, без оценка за въздействието, дори без мотиви, е практика, която трябва да спре.
До сутринта на 17 декември не бе публикуван официален текст на предложението. (това стана на 18 декември)* Имат го само депутатите и част от присъствалите на заседанието на бюджетната комисия на 16 декември. Това заседание след час и половина дебат одобри поправката, чиято окончателна редакция може да я обърне на 180 градуса. Това изглежда не е случайно. По неофициална информация текстът е бил втвърден при гласуването в бюджетната комисия, но след реакцията на РБ може да се възстанови първоначалното предложение, което да позволи да се запази управляващата коалиция и формулировката „Даваме право на избор“.
Дяволът е в детайлите
Много важен е редът, който ще се прилага за хората, които вече се осигуряват в универсални фондове. Коя ще е дефолтната опция (прочети защо дефолтните опции са важни) – дали те трябва изрично да поискат да бъдат преместени в НОИ или изрично да потвърдят да останат в УПФ. Предварителната информация бе, че е първото и това е по-малкото зло. Но е имало идеи и за вече осигурените да се даде срок от една година да потвърдят избора си на универсален фонд. Все пак ключовият въпрос остава какъв ред за избор на фонд ще се приложи (няколко думи и едно квадратче с отметка могат да имат голямо значение)
Въпреки това за младите, тези, които тепърва ще навлизат на пазара на труда дефолтната опция остава НОИ – освен ако до една година изрично не изберат фонд. Като се има предвид, че 50% от хората не го правят, то с годините средствата, които се прехвърлят към НОИ, ще растат. И това е необратимо.
Какво предлага държавата?
Но има по-голям проблем и той е, че не е ясно какво ще получат тези, които преместят вноските си в НОИ. Само държавата може да каже: Дайте ми парите си сега, пък аз ще си помисля какво ще ви върна, когато му дойде времето. Очевидно такава сделка може да се крепи или на принуда, или на неразбиране или на липса на алтернатива. След фалита на КТБ на хората бе демонстрирано, че няма недосегаеми и само държавната гаранция спасява парите. Изглежда, че властите искат да използват страха, за да прокарат идеята, която два пъти не сполучиха да въведат в друга форма (национализацията на парите за професионалните фондове и активното управление на Сребърния фонд, където се трупат други средства за бъдеща подкрепа на пенсионната система).
Тъй като предложението на МФ (оказа се, че синдикатите са имали подобна идея само за професионалните фондове, но тя е била творчески доразвита) не съдържа мотиви, не знаем на какво могат да разчитат избралите НОИ. Никой не им казва: „Ако изберете солидарния фонд, това означава, че ще се получите пенсия, изчислена по такава и такава формула, а за тези, които останат в УПФ, формулата е както следва…“. Управляващите се ограничиха с устно обещание, че пенсията на прехвърлилите ще се увеличи с коефициент.
Тъй като е в позиция да определя правилата, държавата като осигурител може да прави нелоялна конкуренция на пенсионните фондове.
Прикрит проблем
Това не значи, че при тях всичко е наред. Както всички капиталови схеми те загубиха доста по време на финансовата криза. Наистина през последните две години имат добра доходност, но част от нея се изяжда от таксите. По-големият проблем са съмненията за куха, раздута стойност на активите на някои фондове с голяма експозиция към свързани лица. Липсва достатъчно информация по тези въпрос.
Промяната, предложена от ГЕРБ, се подкрепя мълчаливо от Комисията за финансов надзор, която трябва да следи как работят пенсионно-осигурителните дружества. Може да има само една причина тя да не възразява на решение, което ще потопи капиталовия пазар. То може да свали от дневния ред въпроса защо комисията не е установила, че голяма част от парите на пенсионните фондове са към свързани лица. Защо тя не предложи решения на проблема с таксите, които са твърде високи и вече надхвърлят доходността по част от инвестициите на фондовете.
Засега проблемите с универсалните пенсионни фондове не са на дневен ред, тъй като те ще започнат да плащат пенсии, когато родените през 1960 г. навършат 65 или повече години.
Професионалните фондове
Формалният повод за решението са професионалните фондове, където наистина има проблем – отлаган вече два пъти. По действащото законодателство от 01.01.2015г. тези фондове трябва да изплащат срочни пенсии за ранно пенсиониране. Но във фондовете няма достатъчно пари, което означава, че новите пенсионери, работили при тежки условия, трябва да получават по-малко от пенсиониралите се тази година. в парламента има два проекта за отсрочка с още една година. Синдикатите предложиха вместо ново отлагане да се даде право на избор – пенсия от ППФ или от НОИ. През 2015 г. това ще засегне максимум 9000 души, а сумата няма да събори НОИ (около 21 млн. лева). Но принципът е важен.
Проблемът е заложен още при конструиранеот на модела, той няма как да даде добър резултат. За много от осигурените с право на ранна пенсия не са правени вноски през достатъчно дълъг период или те са правени върху минималната заплата. Дори човек да е бил осигуряван през всичките 15 години от съществуването на професионалните фондове върху средната работна заплата, той не може да разчита, че ще получи добра пенсия, ако се пенсионира примерно 10 години по-рано от останалите. Вноската все пак е 7-12 на сто.
Така че в известен смисъл професионалните фондове са предвестник на проблемите с универсалните, но с важната уговорка, че последните осигуряват допълваща пенсия.
Защо се прави това?
Най-притеснителното е, че толкова отчаян ход може да се приложи, само при сериозен бюджетен проблем. Може би не е случайно, че решението дойде часове след като кредитният рейтинг на България бе понижен до боклукчийски. Застраховките срещу фалит на България се качиха рязко в понеделник – нещо, което не се случи след затварянето на КТБ през юни (но имаше реакция след дефолта по нейните облигации на 7 август). Финансовият министър има защо да е нервен – той се кани да пласира значителен външен дълг през февруари-март. Може да има и други поводи за тревоги във връзка с водените срещу България съдебни дела.
Очевидно е, че мярката е в интерес на хазната. Колкото повече хора изберат НОИ, толкова по-малко ще трябва да доплаща държавния бюджет за пенсии на сегашните пенсионери. Сега държавата осигурява 53% от парите в НОИ.
Наистина, ако се приеме компромисният вариант, този ефект няма да е голям (може би под 30-40 млн. лв., освен ако няма целенасочена кампания сред държавните служители). Но е възможно решението, гласувано днес, да е само първа стъпка.
Втората последица е, че някои пенсионни фондове, към които имаше групово насочване на осигурени лица (от синдикатите или от правителството – що се отнася до държавните служители) ще станат по-уязвими на политически атаки. Така че тепърва очакваме развитие.
* Текстът, гласуван от Бюджетна комисия (допълнено):
Създава се чл. 4б:
„Избор на осигуряване
Чл. 4б. (1) При първоначално възникване на основание за осигуряване след 31 декември 2014 г. лицата, родени след 31 декември 1959 г., в едногодишен срок от възникване на основанието за осигуряване могат еднократно да изберат да се осигуряват в универсален пенсионен фонд.
(2) В случай, че лицето не подаде заявление за осигуряване в универсален пенсионен фонд в срока по ал. 1, осигуряването е само във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.
(3) Осигурените лица, самоосигуряващите се и лицата по чл. 4, ал. 9, родени след 31 декември 1959 г., които са осигурявани в универсален пенсионен фонд, могат еднократно да изберат да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.
(4) Осигуряването на лицата по реда на ал. 1 и ал. 3 възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. До тази дата лицата по ал. 1 подлежат на задължително осигуряване във фонд „Пенсии“ с увеличена осигурителна вноска с размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд.
(5) Редът и начинът на избор по ал. 3 се определят с акт на Министерския съвет.“
БЕКГРАУНД
От 1 януари 2015 г. осигурените лица в професионален пенсионен фонд придобиват право на пенсия за ранно пенсиониране при:
– не по-малко от 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд и възраст 12 години и 6 месеца за жените и 10 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО;
– не по-малко от 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд и възраст 7 години и 6 месеца за жените и 5 години и 6 месеца за мъжете по-ниска от възрастта по чл. 68, ал. 1. от КСО.
Предвижда се съкращаване на тази разлика, докато през 2025 г. възрастта за жените, работещи при първа категория труд стане 55 г., респективно 57 г. за мъжете, а за втора категория – 60, респ. 62 години.
Това не е първият случай, когато държавата се опитва да разсече Гордиевия възел на професионалните фондове. През 2011 г. бяха прехвърлени вноските от частните професионални пенсионни фондове в Националния осигурителен институт. След като Конституционният съд отмени този опит за национализация, се наложи да се връщат пари.
За работещите при условията на трета категория труд през 2015 г. ще важат сегашните изисквания за възраст – 60 г. 8 м. за жените и 63 г. 8 м. за мъжете. Изискваният стаж става съответно 35 и 37 години.
Пенсията за работещите при условията на трета категория се определя по формула, която е променяна неведнъж. Най-общо тя зависи от осигурителния стаж, индивидуалния коефициент (съотношение между осигурителния доход на лицето и средното за страната за три години преди 1997 г. и времето след това) и средномесечният осигурителен доход за страната за 12 месеца преди пенсионирането. Няма гаранция за това по каква формула ще се пенсионират сегашните осигуряващи се.
Активите на УПФ (нето) са 6.4 млрд. лева, като почти половината са инвестирани в чужбина (ДЦК и акции). От общата сума 41% са в ДЦК, а 30% в акции и дялове, 16% в корпоративни облигации, 9% – в банкови депозити.
Средно един осигурен има 1882 лева в универсален фонд, а средната месечна вноска е около 40 лева.
Активите на ППФ са 740 млн. лева, като 43% са в чужбина. Разпределението по инструменти е подобно – 39% в ДЦК, 32% в акции, 16% облигации, 8% депозити.
Средно един осигурен разполага с 2940 лв. Средната месечна вноска на един осигурен е близо 80 лева.
