Средната годишна работна заплата за 2013 г. е нараснала с 10.5%, показват предварителни данни на НСИ. В реално изражение това означава най-голям ръст след 2008 г. насам.

Този скок, който остана незабелязан, е изненадващ, тъй като надхвърля текущите темпове на ръст на заплатите, отчитани през миналата година. Той превишава и ръста на средния осигурителен доход за 2013 г., обявен от НОИ преди седмица.

Според данните от т. нар. краткосрочна статистика, обявени на 12 февруари, средната месечна работна заплата през последното тримесечие на 2013 г.  е нараснала с 3.1% на годишна база до 828 лева – темп, сходен с отчетените ръстове през предходните тримесечия. Но на 19 февруари НСИ е обявила средната годишна заплата за цялата 2013 г. – 9690 лева. Сравнено с 2012 г. , това дава ръст от 10.5 на сто.

Графиката показва ръста на заплатите по месеци спрямо същия месец на предходната година. Както се вижда, през годината ръстът на заплатите надхвърля 5% само през януари. Откъде тогава се взема ръст над 10 процента?

С най-голямо увеличение на годишната заплата в частния сектор са здравеопазването, селското стопанство, професионалните дейности, операциите с имоти и др. Например средната месечна заплата в търговията според краткосрочната статистика е била от 721 до 797 лева. Но годишната статистика показва средномесечна заплата през миналата година от 782 лева. Във финансите също е налице по-сериозна разлика между годишната заплата и сбора от месечните.

Освен това, след като през годината НСИ отчиташе по-бързи темпове на ръст в публичния сектор, в годишната статистика показва по-голям ръст на заплатите в частния сектор – с 12 на сто спрямо 2012 година.

Има три възможни обяснения за това – бонусите, теглата и базата.

В подкрепа на версията, че ръстът на заплатите може да се дължи на бонуси, е фактът, че разликите са най-големи в отрасли с големи допълнителни възнаграждения, като търговията. НСИ отразява изрично годишните премии само в тримесечната статистика, като посочва данните за четвъртото тримесечие с или без тях. Останалите бонуси, например тримесечни премии, се отразяват текущо в тримесечните и месечните данни. Макар че наличната информация не позволява да се установи размерът на всички бонуси, данните показват, че годишните премии са били най-високи в отрасли като финанси и търговия, където има и най-големи разлики.

Освен това ръстът на средната заплата с включени премии през четвъртото тримесечие е с 4.3% спрямо същия период на 2012 г., при 3.1% годишен ръст на заплатата без премиите.

Но увеличението на годишните премии е било по-голямо в обществения сектор, отколкото в частния. Колкото и големи да са били бонусите едва ли това е единственото обяснение за забележителния ръст на средната годишна работна заплата.

Възможно е да има ефект, свързан с промяната на средносписъчния брой на заетите. Това би се получило, ако през 2013 г., за разлика от 2012 г., месеците с най-висока заетост са месеците с най-висока заплата. Не изглежда това да е случаят.

Има и друго обяснение, което математически е безспорно, но като логика е неясно. Ако съпоставим различните данни за 2012 г., виждаме, че сумата от средните месечни заплати (9250 лв.) е по-голяма от средната годишна заплата за същата година (8773 лева). Тоест обратното на миналата година. Така е било и през 2011 г., но не в такива внушителни размери. Тоест големият годишен ръст през 2013 г. се дължи най-вече на подценяване на данните за годишната заплата за 2012 г. Това може да се обясни и с изключване на премиите от годишната заплата за 2012 г., със сезонна заетост или някакви много големи тънкости с определянето на средносписъчния брой поради почивните дни…

С две думи: ако не е грешка, увеличението на годишната средна заплата отразява или големи бонуси, които са отчетени само в годишните данни, или се дължи на занижаване на годишната заплата за 2012 година. Само НСИ знае отговора.

Мистерията се задълбочава и поради данните на МФ за рязко нарастване на приходите за данъка върху трудови правоотношения през януари (отнася се за декември), което потвърждава версията за големи бонуси в края на годината. В същото време през 2013 г. приходите от данък върху доходите отбелязаха номинален ръст от едва 2.27%.

От друга страна, данните на НОИ за средномесечния осигурителен доход за 2013 г., показват умерен ръст. Според тях средномесечният осигурителен доход за 2013 г. е 648,73 лв. Номиналното нарастване на средномесечния осигурителен доход за 2013 г. спрямо 2012 г. е 5,0%, а реалното нарастване e 4,6% при хармонизирана средногодишна инфлация 0,4% за 2013 г.

Нас ни интересува доходът на хората, които получават заплата. Според НОИ за работещите при условията на трета категория труд лица той е 650,42 лв. и спрямо 2012 г. се е увеличил с 5,9%. Осигурителният доход на работещите при условията на първа и втора категория труд е 927,01 лв., като за тях нарастването спрямо 2012 г. е 3,1%. Осигурителният доход на учителите за 2013 г. е 808,54 лв. или с 8,3% по-висок от 2012 г.

Доста по-високи заплати има в държавния сектор. Средномесечният осигурителен доход за 2013 г. на наетите в специалните ведомства военнослужещи, следователи и разузнавачи е 1027,98 лв., или с 2,4% по-висок от 2012 г. Най-съществено увеличение в осигурителния доход има при държавните служители, съдиите и прокурорите. За 2013 г. техният среден осигурителен доход е 1098,97 лв., което е със 7,8% повече от 2012 г.

При тези числа увеличение от порядъка на 10% изглежда постижимо отново за сметка на бонусите и други допълнителни възнаграждения и/или за сметка на доходи, надхвърлящи тавана на осигурителния доход. (Вижте колко са осигурените на тавана на осигурителния доход и как се разпределят декларираните доходи пред НАП)