Руският президент Владимир Путин играе с високи залози, но войната е малко вероятен изход. Въпреки това рисковете от ескалация на напрежението са значителни.
Те засягат както сигурността на доставките на основни суровини и енергийни ресурси, така и геополитическия баланс. Ако се стигне до санкции, бизнесите, които са свързани с Русия, ще изпитат негативно влияние. За страни като България значение имат и доставките на ключови суровини от Украйна.
Deutsche Bank в кратък анализ от понеделник заяви, че ситуацията в Украйна „не вещае нищо добро за всички руски активи, но също и за целия регион на Източна Европа, включително Турция”.

С вързани ръце?
Докато в речите на руския президент и на американските лидери се усещат нотки на решителност, позицията на Европа далеч не е единна. От една страна са Полша и още няколко страни предимно в Източна Европа, които настояват за санкции. От другата – Германия и, по всичко личи, Великобритания, които заемат по-внимателна позиция. Но в този конфликт никой не е в печеливша позиция. Всеки има по нещо за губене. Най-очевидни са потенциалните загуби пред Украйна, която рискува да навлезе в дълъг период на нестабилност, особено ако изборите през май не донесат убедителен и признат от всички региони резултат. Русия рискува санкция и да загуби инвестиции и пазари, до голяма степен Европа споделя същата опасност поради силните икономически връзки. Дори САЩ може да закупи доста – както постигнатите с руско участие споразумения в Близкия Изток, така и част от печалбите на американските банки.

Според EUI, ако се стигне до военна намеса, Западът ще има малко възможности за реакция. Засега този вариант не е на дневен ред. Но и компромисното споразумение и изтеглянето на Русия от Крим изглеждат малко вероятни. Дори ако се постигне краткосрочен компромис, той едва ли ще продължи дълго, смята EUI. Русия иска да увеличи натиска, а не да анексира Крим, още по-малко други региони на Украйна.
Според „Файненшъл таймс” САЩ и Европа имат малко инструменти да ограничат опитите на Русия да дестабилизира бедната, разделена и слаба Украйна. НАТО няма военни задължения към Киев и Западът няма да отиде на война с Русия заради Украйна. Путин го знае. Затова според вестника мерките включват дипломатическа изолация и санкции. САЩ могат да въведат допълнителни санкции за руските лидери по делото Магнитски и да спре преговорите по двустранното споразумение за инвестициите. Разглеждаме цяла поредица от дипломатически и икономически стъпки, които ще изолират Русия, заяви американският президент Барак Обама. Европа също може да отмени своите икономически споразумения с Русия и да наложи санкции, но засега няма споразумение в ЕС по този въпрос.
В четвъртък е насрочен извънреден Европейски съвет, който ще обсъди мерките на общоевропейско ниво.

Руските банки в черен списък?
Почти никой от наблюдателите не прогнозира пълномащабна война в Украйна. Големият въпрос е какви санкции е готов да понесе Путин.
Последиците според EUI ще включват замразяване на предлагането търговско споразумение между САЩ и Русия, бойкот на срещата на Г8 в Сочи през юни и провал на сътрудничеството между Изтока и Запада по много геополитически проблеми, включително Иран и Сирия.
В статия на Project Syndicate eвродепутатът Чарлз Тенок сравнява навлизането в Крим с инвазията в Судетите през 1938 г. и призовава за строги санкции. Според него Турция трябва да затвори Дарданелите за руски кораби и за всички търговски кораби, плаващи към руските черноморски пристанища, както през 2008 г. Щом Русия нахлу в Крим, за да защити руските граждани, Турция може да направи това, за да защити татарите, които искат да останат украинци. НАТО трябва да даде гаранции на Турция.
Президентът Обама трябва да приложи към Русия същите санкции, каквито имаше спрямо Иран. Руските банки и компании, както и банките, които работят с тях, трябва да бъдат лишени от достъп до финансовата система на САЩ. Руснаците трябва да разберат, че подкрепата за Владимир Путин може да им струва скъпо, пише британският депутат.
Неговите призиви едва ли са най-вероятният сценарий. По-вероятна засега е версията на „Ведомости”, която включва по-меки санкции.

Путин ще преглътне евентуалното изхвърляне на Русия от Г-8, затова пък въвеждането на осезаеми икономически санкции със сигурност ще уязви и личната му власт, коментира Дойче веле. Ограничаването на търговията и сътрудничеството във финансовата област обаче биха засегнали също и Запада, а и биха увеличили риска от ескалация на конфликта. Непредвидимият Путин би могъл да реагира със спиране на доставките на газ и петрол за ЕС, а Европа едва ли е в състояние да намери заместител на тези доставки в краткосрочен план. В същото време Путин едва ли би могъл да поддържа подобна енергийна блокада за дълго, защото се нуждае от валутни приходи за огромната си империя. Затова външните министри на ЕС ще изпробват първо най-слабите мерки срещу Русия, прогнозира германската медия.
Това очартава следните два сценария: предимно дипломатически санкции или икономически санкции.

Дипломатически натиск над Москва
Първото средство, до което дипломатите прибягват, е резолюция от Съвета за сигурност на ООН. В случая това не е приложимо, защото Москва, която е постоянен член, ще наложи вето.
Затова погледите се насочват към друг форум – срещата на Г8 в Сочи. САЩ вече замразиха подготовката си за нея и са на крачка от бойкот.
Други форми на сътрудничество с Русия като Съветът НАТО-Русия и партньорството на ЕС с Русия могат да бъдат замразени. Твърди, че Лондон е предложил и бойкот на Параолимпийските игри в Сочи, което президентът на Русия Владимир Путин коментира с нескрита ирония.
Дипломатическата изолация на Русия е рискована, коментира Би Би Си. Руското сътрудничество е важно за западната политика в Иран, Северна Корея, Сирия и Афганистан.

Икономически мерки срещу Русия
Икономическите санкции не изискват одобрение на ООН и биха засегнали по-сериозно Русия. Но много от западните страни и особено Европа биха пострадали също при такъв сценарий. Някои от западните компании ExxonMobil и Boeing имат значително присъствие в Русия.
Руските богаташи могат да са прицел на санкции, предполага Би Би Си. Те често крият своите милиарди в западни банки, купуват имения и футболни клубове.
Експертът по въпросите на сигурността и престъпността в Русия Марк Галеоти прогнозира, че ще бъдат наложени забрани и замразяване на активи на официални лица, визови ограничения и дори санкции срещу руски корпорации.
Визовите ограничения и замразяването на активи са използвани и преди – в САЩ срещу официални лица, включени в ареста и посмъртното дело срещу адвоката Сергей Магнитски. Но според Франческо Гиумели, експерт по международни санкции от Университета в Гронинген, подобни мерки не могат да бъдат използвани срещу богатите руснаци. „Юридически е трудно да се свържат тези хора с конкретните действия в Крим”, обяснява той.
Според него забрани за пътуване, а не финансови мерки, са сред най-вероятните първи стъпки. Те може да са насочени срещу военните с директна роля в Крим или срещу депутатите, които гласуваха в подкрепа на руски действия на полуострова.
По-строги мерки срещу близкия кръг от влиятелни бизнесмени около Путин само ще провокира отмъщение и няма да помогне на Украйна.
Лесно е да се каже, че трябва да сме силни, но какво ще стане, ако и те (Русия) кажат същото?”, казва експертът.

Последици за енергийните доставки
Европа е силно зависима от Русия, която осигурява една трета от енергоресурсите. Половината от доставките на газ минават през Украйна, в това число 100% от руския газ за България.
Цените на газа и петрола вече се повишиха поради опасения за доставките, като при газа повишението достигна 10 на сто. Добрата новина е, че топлата зима намали търсенето на газ и общо за Европа запасите са с 20% по-високи отколкото през миналата година. В Германия например, запасите са достатъчни за 60 дни. Същото се отнася и за запасите в българското хранилище в Чирен, съобщиха днес от „Булгаргаз”.
За много европейски страни, които успяха да изградят алтернативни трасета, рискът не е толкова голям. Освен това, както отбелязва Би Би Си, ЕС успя да намали дела на Русия в доставките за газ от 45% през 2003 г. до по-малко от 30% сега.
Петролът Брент надхвърли 111 долара за барел, но днес се върна на 109 долара. Тревогите за петрола са преувеличени, смята Майкъл Уитнър от Societe Generale в свой доклад. Според него, ако Русия ограничи износа на петрол през Украйна ще нанесе по-голяма вреда на себе си, отколкото на Украйна.

Не бива да се пренебрегват и дългосрочните последици, които по-скоро ще доведат до спад на цените. САЩ и ЕС дадоха знак, че ще ускорят действията за намаляване на енергийната зависимост. Докато Америка обсъжда увеличаване на износа на газ и падане на забраната за нефта, то в Европа кризата с Русия може да предопредели резултата от започналото през януари проучване за шистовия газ.

Последици за пазара на суровини
Политическото напрежение между Русия и Украйна има потенциала да засегне пазарите на суровини, според Deutsche Bank. Износът на суровини съставлява половината от БВП на Украйна. Ключовите стоки са зърно, химикали, метали и дървесина
Ако има международни усилия за налагане на санкции на Русия, това ще влияе на металите от групата на платината, тъй като Русия е най-големият производител на паладий. Никелът, петролът и алуминият също ще бъдат засегнати. От основните метали алуминият има най-голямо свръхпредлагане, което може да ограничи последиците за цената му.
Цените на пшеницата и царевицата, след като се покачиха рязко в понеделник до 17-месечен връх за пшеницата и 6-месечен за царевицата в Чикаго, днес отстъпиха. В самата Украйна цените на царевицата се повишиха с повече от 30 долара за тон за седмица, като според УкрАгроКонсалт са нараснали до 1700-1850 гривни за тон. Твърди се, че доставчиците задържат зърното заради спадащия курс на украинската валута. За повишението допринесе и несигурната ситуация в черноморските пристанища.
Въпреки страховете не се наблюдава прекъсване на доставките, включително от пристанищата в Крим. Агрител обаче отбелязва същественото нарастване на стойността на превозите в Черноморския басайн – с 0.5 долара на тон. Например, навлото от Одеса до Египет за 25,000 т вече струва 16-17 $/тон.
Русия ще бъде третият по значение износител на пшеница тази година, а Украйна е третият доставчик на царевица и шестият на пшеница, според прогноза на Международния съвет по зърното. Страната вероятно ще изнесе 9.5 млн. тона пшеница този сезон спрямо 7.1 млн. тона през 2012-2013 г, според тази прогноза. Сегашните проблеми не се отразяват на доставките от старата реколта, но се смята, че ще засегнат новата, тъй като поради девалвацията производителите ще имат по-малко средства за торове и други разходи.