Идеите за въвеждане на гарантиран базов доход или неговата модификация – отрицателния подоходен данък, са били особено популярни в САЩ през миналия век. Те намират подкрепа от широк кръг политици, активисти и икономисти с противоположни възгледи – от Джон Кенет Голбрайт и Мартин Лутър Кинг до Милтън Фридман. Това, което ги пленява, е простотата и справедливостта на схемата, елиминирането на преценката на чиновниците (дискрецията) и на допълнителните критерии. Част от мотивите и трудностите, свързани с прилагането на тази система са много близки до тези, която стоят зад идеите, дискутирани у нас, за връщане на платения данък при доходи до определен праг (4080 лева) и въвеждане на безусловен базов доход.

[toggle header=“Схемата на Фридмън“]Докато работи в американското финансово министерство, Милтън Фридман забелязва, че доходите на бедните варират силно от година на година. Той обмисля възможностите за изглаждане на тези колебания и така стига до предложението за отрицателен данък, чиято версия е в основата на плана на Ричард Никсън за семейно подоходно облагане. Според Фридман правителство трябва да гарантира минимален доход на всеки индивид и да въведе отрицателен данък, с който да облага получения доход на тези, които получават плащания. Прагът (break-even), над който не се получават помощи или отрицатален данък е равен на гарантирания минимален доход, разделен на ставката на отрицателния данък. За доходи над прага, се прилага обичайната данъчна система. Например, ако гарантираният минимален доход е 1000 долара и отрицателната данъчна ставка (процентът субсидия) е 50%, човек, който изкарва 500 долара, ще получи плащане за 1000 долара минус половината от 500 долара (1000-250=750), така че неговият доход става 1250 долара. Само хора, които получават под 1000 долара, ще получат връщане на данъка при тази схема [/toggle]

Идеята за отрицателен данък, предложена от Милтън Фридмън през 1962 г. (виж карето), е била обсъждана от президента Джонсън в рамките на ицицитивата за борба с бедността, подета още по времето на Дж. Ф. Кенеди. Но в действителност през 1969 г. президентът Ричард Никсън предлага въвеждането на План за подпомагане на семействата (FAP). Той предвижда увеличаване на социалните разходи с около 2.5 млрд. долара, като се е очаквало средното четиричленно семейство да получава месечни помощи от 1600 долара. Не му стигат няколко гласа, за да прокара проекта, но през 1975 г. е въведена негова модификация.

Паралелно се провеждат редица изследвания, в това число изследвания на терен. Резултатите обобщава Джоди Алън, която е работила по тях по онова време.

През 1968 г. изследователи от Office of Economic Opportunity, University of Wisconsin и принстънската компания Mathematica Inc. провеждат теренно проучване в Ню Джърси, провокирано от идеята за отрицателен данък върху доходите (ОДД). Трудовите икономисти се тревожат, че предоставянето на гаранция за базов доход при напускане на работа и намаляването на този доход с увеличаване на доходите от труд, ще съсипе мотивацията за работа и ще увеличи разходите за ОДД. Първо, отрицателният данък може да обезкуражи членовете на семейства да полагат труд или да работят по-малко. Второ,  чрез намаляването на на помощите за всеки изработен долар, ОДД заедно с подоходния данък, може да понижи нетната стойност на заплатите и да склони хората за „заменят” свободно време за работа (ефект на заместване).

Използвайки сложен модел, изследователите от Ню Джърси се опитват да измерят тези два ефекта. На потенциалните участници са определени различни комбинации от базова гаранция и ОДД. Извадката включва и контролна група от семейства, които не отговарят на критериите. Схемата предлага базова гаранция, равна на половината от линията на бедност (тогава тя е била 8000 долара за четиричленно семейство) с помощи, които се намалят с 50% от дохода на семейството. Когато доходът е нула, семейството ще получи 4000 долара. Когато доходът достигне 8000 долара, помощта става нула, тоест семейството нито ще получава отрицателен данък, нито ще плаща положителен данък.

Изследователите, които роботят по плана на президента Ричард Никсън за подпомагане на семействата, установяват бързо множество проблеми. Първият и основен проблем е невъзможността да се конструира ОДД, който едновременно:

– осигурява достатъчно щедра гарания в сравнение с вече достъпните помощи;

– осигурява стимули за работа;

– ограничава покритието на схемата до управляем процент от населението – т. нар. „break-even“ проблем.

Тези ограничения са несъвместими докато средния медианен доход остава близо до линията на бедност.

По време на президентската кампания през 1972 г. кандидатът на демократите Джордж Макгавърн предлага план, който демонстрира тези несъвършенства. Той предвижда гаранция от 1000 долара на човек и корекция на помощите до 33.3%. Помощта става нула при доход на четиричленно семейство $12,000, което е близо до средния доход по онова време. (Когато доходът на човек е 3000 долара, той не получава нищо, когато е 2000 долара, получава 1000 долара). Така около половината от населението се превръщат в бенефициенти на данък, докато другата половина трябва да плащат за това, както и за издръжката на правителството.

Вторият проблем с ОДД е, че съществуващата социална система вече предлага пакет от помощи (парични и натурални), които струват повече от ОДД, макар и за сметка на изключване на големи групи бедни.

Тези помощи не се намаляват поради политически съображения и по този начин  се разваля едно от предимствата на ОДД – възможността за премахване на социалната държава.

Конкуренцията на социалните помощи е сериозен проблем за изследователите от Ню Джърси. Много от семействата, включени в експеримента, вече получават помощи, които са на по-голяма стойност от експерименталните плащания. Следователно се поставя под въпрос откритието на изследователите, че ОДД има минимален ефект върху стимулите за работа.

Департаментът по образование, здравеопазване и благосъстояние, който задава изследването, се е опитал да реши тези проблеми, като провежда последващи експерименти в Сиатъл и Денвър. Те интегрират по-внимателно съществуващите социални пакети и предлагат по-щедър ОДД. Но поради тази щедрост те стават по-малко приложими на национално ниво.

Изследователският институт на Станфорд (SRI), който проучва данните от Сиатъл и Денвър, открива в тези резултати по-силен ефект върху желанието за работа, който варира от 9% намаляване на трудовата активност за мъжете до 18% за жените. Това показва, че 50-60% от помощите, плащани на семейства с двама родители при ОДД могат да заместят загубения доход. По-малко от очакванията, но все пак значителен ефект на заместване.

Те също така откриват един неочакван резултат – вместо да насърчат стабилността на семейството (очаквания ефект от разширяване на помощите до семейство с двама работещи родители), ОДД допринася за тяхното разделяне. Изследователите от SRI предполагат, че това се дължи на намаляване на натиска върху този, който осигурява прехраната.

Третият кръг проблеми е административен. Един от тях е свързан с приложимия период за изчисляване на доходите. Ако се взема предвид годишният доход, както е при обичайната данъчна система, семействата с големи, но временни финансови проблеми, ще откажат помощта. Ако периодът е по-къс, както е при обичайната система на социални помощи, потенциалните разходи и натовареност може да са със 70% по-високи от тези, предвидени от модела с годишен данък върху доходите.

Трудностите, които данъчните власти могат да изпитат в администрирането на една мащабна схема за ОДД се демонстрират от друг план, взет на въоръжение от властите в САЩ. Става дума за данъчния кредит за отработен доход, хибридна версия на ОДД, която е приета през 1975 г. Председателят на финансовия комитет по онова време Ръсел Лонг вижда в тази версия начин за неутрализира регресивния ефект на данъците върху ниските заплати. Схемата работи така (за семейство с едно дете): За всеки изработен долар, семейството получава данъчен кредит от 18.5%, но максималният кредит не може да е повече от 1434 долара (без да се включват допълнителните кредити за децата и здравно осигуряване) за семейство с доходи от 7750 долара. Кредитът намалява постепенно с процент на редукция от 13.21% за всеки долар за доход над 12 200 долара и става нула за семейство с доход от 23 050 долара.

Предимство на тази схема е, че помощта (данъчният кредит) расте до определена точка и така има положителен, а не отрицателен ефект върху стимулите за работа. За по-високи доходи ефектът върху желанието за работа е същия като на ОДД.

На всичкото отгоре през 1990 г. се оказва, че поради сложната схема, 40% от помощите са изплатени на семейства, които нямат право на тях.

Президентът Джими Картър предлага реформа на системата за данъчен кредит за хората с ниски доходи, която се оказва доста скъпа. След това Роналд Рейгън съкращава програмата. Но идеята за отрицателен данък все още е популярна в Америка.