Финансовият министър Петър Чобанов cъобщи вчера, че правителството обмисля да изтегли синдикиран заем от чуждестранни банкови институции, а не облигационна емисия. Очакваният размер ще е около 360 млн. евро, или 700 млн. лв.

Това означава, че заедно с облигациите за 300 млн. лева, емитирани в началото на септември, ще бъде изчерпан таванът на дълга. Синдикираният заем не е търгуем инструмент и се договоря с по-малко формалности. Това може да позволи по-бързо уреждане на заема, за да се използва благоприятният прозорец, отворен от решението на Федералния резерв да отложи изтеглянето на излишната ликвидност от пазарите.

По принцип тази форма се използва по-рядко за държавен дълг и е сравнително по-популярна в Азия (например, Обединените арабски емирства). Испания, която бе подложена под натиск на международните пазари през миналата година, обаче също организира такава емисия в полза на местните власти чрез специално създаден държавен фонд.
Последен пример за синдикиран заем в полза на правителство, а не на корпорация, е Украйна. Страната наскоро си осигури двегодишен заем при лихва 6.5% с посредничеството на руската ВТБ, която има опит с такива заеми.

Според изтеклата до момента информация, българското правителство разчита на германски банки. Ще бъде обявен конкурс за банка, която ще структурира емисията, каза още Чобанов. По думите му правителството се нуждае от дългосрочен ресурс, а българските банки и финансови институции не могат да осигурят такъв. Предполага се, че новата емисия ще е с по-дълъг срок, най-вероятно от пет до 10 години. Целта е да се посрещнат плащанията по външния дълг през 2015 и 2017 година. Както показват изчисления на economix на база данни на МФ и БНБ пикът на падежите е през 2017 г., което означава, че ще се търси емисия с падеж най-рано през 2018 г., а най-вероятно със срок 10 години, тъй като това е най-благоприятно за равномерно натоварване на хазната през следващите години.

Засега са известни твърде малко подробности за намеренията на финансовото министерство, така че всяка оценка би била преждевременна. За ориентир може да послужи миналогодишната емисия, която осигури доста добър доход на някои чуждестранните купувачи, които продадоха на български институционални инвеститори.

Миналия юли финансовото министерство пласира петгодишни книжа на стойност 950 млн. евро с лихва 4.25% при доходност 4.43%. Български инвеститори не бяха допуснати при пласирането на тази емисия, но много от тях се включиха на вторичния пазар, заради което доходността й падна наполовина само за няколко месеца. В момента български банки, пенсионни фондове и застрахователи притежават облигации на българското правителство, емитирани на международните пазари, за 836 млн. евро. За тях вероятно няма да е проблем да поемат емисията (ако тя е с по-кратък срок от 10-години), като това ще спести и значителни разходи за комисиони.

След като Федералният резерв отложи вероятно за декември решението си за изтегляне на паричните стимули, доходността на германските бенчмаркови книжа се понижи. В момента българските петгодишни облигации се търгуват при по-ниска доходност, отколкото аналогичните емисии в евро постигнаха на вътрешния пазар.
Вероятно подобни параметри би имал и синдикиран заем. Спредът на миналогодишната емисия спрямо германските книжа със същия срок беше 387 базисни точки. По данни на Дойче банк рисковата премия за българските книжа, измерена чрез петгодишните суапи за кредитен риск, т. нар. CDS е 117 базисни пункта днес, което е по-малко спрямо миналата седмица и чувствително понижение спрямо миналата година (тази премия обикновено е по-ниска от спреда, например в деня на миналогодишната емисия еврооблигации премия по българските CDS бе 311 точки). Това означава, че днес България би пласирала еврооблигационна емисия при по-добри условия от миналата година.

Падежи на ДЦК по години, млн. лв. (към 20 септември)

Източник: БНБ, МФ, economix.bg. Да се има предвид, че данните ще се променят след следващи аукциони. Включени са книжа, емитирани на вътрешния и външните пазари, както и книжата, с които бяха покрити лоши кредити през 90-те години

Допълнен със статистическите данни за предстоящите падежи и доходността по емисиите в обръщение