Огромният бюджетен излишък може лесно да стане дефицит

МФ

Бюджетният излишък за юли достигна 3.28 млрд. лева (почти толкова ще бъде и през август по предварителни данни). Той е с 2.49 млрд. лева по-голям отколкото излишъка, отчетен през същия период на миналата година.
Числата са впечатляващи, но рисуват по-розова картина, отколкото всъщност е тя.

Кои са основните причини за това трупане на излишък и има ли шанс той да се запази до края на годината?

Причините са три – ръст на приходите, изоставане на разходите и еврофондове.

Данъчните постъпления в консолидирания бюджет нарастват номинално с 1 308,3 млн. лв. (9,1 %) спрямо отчетените към юли 2015 г. Неданъчните (такси, глоби, дивиденти) – с 295,0 млн. лв. (12,7 %).

Ръстът на данъчните приходи идва основно от държавните данъци (събрани са с 1.03 млрд. лева повече) и в по-малка степен от осигуровки и общински данъци. Консолидираният бюджет включва държавния бюджет, бюджетите на осигурителните фондове, общините, съдебната система и др.

Основната заслуга за ръста очаквано е на ДДС, който е най-големият източник на приходи. Събраните приходи от него са с 441 млн. лева повече (9.5%) спрямо същия период на миналата година. По-бързо растат приходите от акцизи – с 345 млн. лева, което е 14.3%. Голям относителен ръст има и при корпоративните данъци – с 12.9% или 134 млн. лева. Събраният данък върху доходите е с 8% повече от миналата година. За сравнение приходите от осигуровки нарастват с 3.3%.

Съпоставени с плана за годината, като цяло данъчните приходи се движат по план. Те са 61% от планираното за цялата година, като трябва да се имат предвид приключването на данъчната кампания за преките данъци и традиционно по-силното последно тримесечие за косвените.
Неданъчните приходи, макар да са с 8% повече от миналогодишните, изостават от плана, което се дължи на това, че планът включва еднократна такса от концесията на Летище София, която трудно ще бъде изпълнена.

Разходите в консолидирания бюджет намаляват с 887 млн. лева спрямо януари – юли 2015 г. Това се дължи основно на капиталовите разходи, докато разходите за заплати и осигуровки растат със 110 млн. лева (основно в общините), а социалните разходи – със 333 млн. лева (основно заради НОИ).

Капиталовите разходи общо възлизат на 1.07 млрд. лв., което е само 17,6 % от плана за годината.

Изоставането на инвестиции се дължи на по-малкото разходи по линия на еврофондовете и по бюджетите на общините, докато капиталовите разходи само по държавния бюджет са двойно повече от миналагодишните, макар и да са само 13% от планираното за цялата година.  Това се дължи на факта, че във бюджета бе заложен огромен ръст на тези разходи от 878 млн. лева миналата година да 2.5 млрд. лева, което предизвика много критики и въпроси. Това може да е буфер заради закъсненията по еврофондове или заради неяснотата по финансиране на АМ „Хемус“ и други проекти.

Ако се върнем на общите капиталови разходи (по консолидирания бюджет) те са с 1.37 млрд. лева по-малко от отчетеното за същия период на миналата година, докато 1.55 млрд. лева е намалението на капиталовите разходи по европейски проекти.

Стъписването около обществените поръчки в началото на годината е изиграло основната роля. Но през последните дни има очевидно раздвижване около големите пътни проекти, което означава, че тези разходи тепърва предстоят.

„По-ниското усвояване на разходите през първите седем месеца на годината е свързано преди всичко със забавяне при капиталовитe разходи (основно по сметките за средства от ЕС), което се дължи от една страна на ниското усвояване през началния етап на изпълнение на проектите по новия програмен период 2014-2020 г., и от друга – на изместване на голяма част от капиталовите разходи в последното тримесечие на годината, поради технологични и процедурни фактори.“, обяснява МФ.

Каква е равносметката за еврофондовете?
Очевидно приключването на предишния програмен период изкривява базата за сравнение, включително по линия на националното съфинансиране.
Но освен това има и приходи от миналата година, които са пренесени в тази година, тъй като ЕС възстановява парите с известно забавяне. Така миналата година МФ отчете дефицит, оправдан частично с еврофондове.

Сега министерството отбелязва, че приходите от ЕС са само с 94 млн. лева по-малко от седемте месеца на миналата година, въпреки че няма много нови проекти. Разходите за еврофондове обаче са доста по-малко от миналогодишните – 724 млн. лева, на фона на 2.42 млрд. лева през първите седем месеца на 2015 г. Резултатът е излишък от 1. 53 млрд. лева, почти колкото е този по националния бюджет.

Какво да очакваме до края на годината?

Излишъкът по европейски фондове ще бъде намален значително и може дори да изчезне, тъй като постъпленията от ЕС през второто полугодие ще бъдат по-малко, а разходите ще напреднат. В бюджета дори е планиран дефицит от 150 млн. лева по еврофондове – прогноза, която е достатъчно ясно показва, че излишъкът към юли е временен.

Едновременно с това изоставането на разходите по националния бюджет ще бъде наваксано, особено в частта капиталови разходи.

Планираният ръст на приходите изглежда възможен при липса на неочаквани събития, които да забавят ръста на доходите и потреблението.

Всичко зависи от разходите. Очевидно те ще растат изпреварващо – не само заради предизборна щедрост, но и защото традиционно ведомствата са по-щедри в края на годината, когато стане ясно какво е изпълнението на бюджетите им.

Големият въпрос е какво ще се случи с тези близо 2 млрд. лева планирани, но неусвоени капиталови разходи, които са пряко за сметка на държавния бюджет. Те вероятно са свързани с амбициозните пътни проекти на правителството, или са евентуален буфер за бъдещи неблагополучия.

Бюджетът е предвиден с дефицит от 1.7 млрд. лева. Въпреки че концесията на Летище София  е под въпрос, все още има възможност този дефицит или по по-голямата част от него да бъде спестен.

По всичко личи, че ще се изправим пред втора поредна година на ударно харчене през последните два месеца. Това не е добра политика, тъй като се изземва ресурс от икономиката през по-голямата част от годината, за да се извърши мащабно вливане на пари (към определени сектори и компании) в края й, създавайки микроцикли. Предвид засилващата се зависимост на бизнеса от политикатата в някои сектори, това повишава несигурността. От друга страна, стремежът към натрупване на такива буфери, които се харчат в края на годината при предварително необявени условия, води до вземане на инвестиционни решения в последния момен, често непрозрачно и далеч от оптималното разпределение на публичните ресурси.