Решението на българското правителство да покрие чрез ББР част от капиталовия недостиг на Първа инвестиционна банка е критичен момент по пътя на страната към еврозоната. ПИБ бе една от двете институции, при които бе установен капиталов недостиг при прегледа на качеството на активите и стрес теста на ЕЦБ. Тя успя да покрие част от недостига, който бе 263 млн. евро, чрез капитализиране на печалби, емисия на облигации и продажба на лоши кредити (виж тук).
Оставащият капиталов недостиг бе около 80 млн. евро, като на борсата са пуснати 40 млн. акции с емисионна цена 5 лева. Това осигурява 26.7% от капитала, като мажоритарните собственици (Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев) ще си запазят контрола. Текущата пазарна цена на акциите е почти два пъти по-ниска, а в един момент тя дори падна под 2 лева.
Аз няма да крия, че държавата е участник, призна министърът на икономиката Емил Караниколов пред бТВ на 10 юни. „Ситуацията е такава, но това да влезем в ERM2, нека да кажа какви са ползите… 10 години никой не е допускан в тази чакалня, всички ще започнат да наблюдават България с много по-голям интерес“, аргументира се Караниколов.
Как е формирана цената от 5 лева?
Към момента на изготвяне на проспекта цената на акциите на ПИБ е 2.1 лева, а балансовата стойност – 8.87 лева. Последната е основа за изчисляване на цената на база сделките с големи български банки. Такива са сделките за придобиване на мажоритарни пакети в Обединена Българска Банка, SG Екпресбанк и Пиреос Банк България. Тя бяха продадени на цена съответно 1.18 млрд. лева, 1.08 млрд. лева и 147 млн. лева. Използвани са коефициентите цена/счетоводна стойност на капитала на трите сделки. Медианата на тези сделки показва съотношение между цена и балансова стойност в размер на 1.1. Така оценката на акция, която ПИБ би имала на база тези сделки, става 9.76 лева. Средноаритметичното от тази оценка (на база сделките за трите банки) и пазарната цена е 5.93 лева, но за определяне на емисионната цена е е приложена отстъпка от 15% с цел привличане на по-широк интерес. Пропуска се фактът, че при трите сделки бяха продадени над 99% от капитала на банките.
Днес България наистина постигна много, каза министърът, без да уточнява постижението. След това Караниколов изброи очаквания за по-висок кредитен рейтинг, повече инвестиции, ревизия на приватизацията, силна прокуратура и борбата срещу олигарсите. „Това са приоритетите на България“, каза още министърът, добавяйки, че трябва да си стиснем ръцете.
Караниколов обясни, че решението за участие на държавата е било пазено в тайна, за да може да се включи и частният сектор. Повече подробности ще бъдат дадени в петък, 12 юни.
Тези детайли се очакват с интерес, тъй като наред с името на конкретния държавен участник (допълнение: ББР) и частния инвеститор, осигуряващ съпорт на държавата, би трябвало да бъде обявена и схемата, по която ще се реализира държавното участие. Караниколов изрично подчерта, че в петък ще бъде обявено и съотношението между двамата инвеститори (виж нататък). Важно е също така да получим и по-сериозна обосновка за стратегическите цели, които то преследва.
И в двата случая правителственият екип трябва да положи големи усилия, за да защити тази трудно защитима операция.
Защо държавата подкрепя тази банка?
Това ще бъде трета подкрепа за ПИБ от държавата. Този път обаче не става дума за ликвидна подкрепа, за да се успокоят вложителите, а за капиталова инжекция, която покрива проблемите с качеството на кредитния портфейл.
Операцията се оправдава с по-висока цел: членството на България в еврозоната. Това е безспорен стратегически приоритет и за мен няма съмнения, че предимствата от приемане на еврото надвишават рисковете. Но реализирането на предимствата, както и на рисковете не е автоматично, а зависи от уменията и подбудите на участващите политически лица и техните приближени.
В случая подкрепата за покриване проблемите на ПИБ трудно може да се оправдае с приемането на страната в еврозоната и Банковия съюз, тъй като една от причините за този ход е именно да се подобри управлението и надзора над банковия сектор. Разкрасяването на числата преди приемане във валутния блок върши работа до време – както показа опитът на Гърция. В допълнение, последният конвергентен доклад на ЕЦБ съвсем не е ласкав по отношение на България и подчертава проблема с корупцията.
От друга страна, прави впечатление, че обратите в позицията на премиера Бойко Борисов следваха обратите по пътя на ПИБ към преодоляване на капиталовия недостиг. (За перипетиите около одобряването на проспекта на ПИБ и първото предполжение, че може да се ползва държавна подкрепа – в статия на „Капитал„.) Това поражда въпроса дали правителството се опитва да се възползва от подкрепата за членство в еврозоната сред бизнес елита, за да прокара една спорна схема по капитализиране на ПИБ с държавен ресурс.
ПИБ имаше достатъчно време, за да реши проблемите си, които започват преди кризата около фалита на КТБ през 2014 г. Дълго време тя разчиташе главно на реализацията на терени и големи проекти (неосъществения проект на VW). Така в края на 2018 г. бе прехвърлен 40% oт тepeнa нa Kpeмиĸoвци нa aвcтpийcĸaтa гpyпa Ѕоrаvіа, което доведе до ръст на печалбата и капиталовата адекватност. Но останаха проблеми, свързани предимно с големи корпоративни кредити (виж тук). Според проспекта на банката, към края на 2019 г. Fibank е изпълнила мерки, чрез които осигурява над 75% от допълнителния капиталов буфер, включително чрез продажба на активи, провизии, капитализиране на печалбата, а останалите 25% ще бъдат осигурени чрез чрез генериране на печалба от дейността си преди провизии, продажба на необслужвани експозиции и придобити
активи, както и с настоящото увеличение на капитала.
Фактът, че Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев не предложиха на БФБ по-голям дял от капитала (повече акции на по-ниска и по-близка до пазарната цена) означава, че те или не са искали или не са могли да допуснат инвеститор с право да се намесва в управлението. Или винаги са знаели, че държавата ще се намеси в краен случай.
Защо на тази цена?
С продажбата на 40 млн. акции на цена 200 млн. лева, държавата и нейният частен партньор ще придобият 26% от капитала. Минев и Мутафчиев ще си запазят по малко над 31% всеки (при 42.5% сега или общо 85%).
Разбира се, крайното разпределение предстои да се види, тъй като досега бе проведен само аукционът за правата за придобиване на aĸции oт yвeличeниeтo нa ĸaпитaлa нa бaнĸaтa. Зa пoĸyпĸaтa нa 1 aĸция ca нyжни 2,75 пpaвa. Hacтoящитe aĸциoнepи пpитeжaвaт пo 1 пpaвo зa вcяĸa aĸция.
Акциите на ПИБ за последно са имали цена около 5 лева през 2018 г. Пакетът, който се прехвърля, не осигурява дори блокираща квота (тя е 33% от представените акции, само за решенията за прекратяване, преобразуване и прехвърляне на банката като цяло предприятие е 25%; тоест държавата ще бъде само наблюдател). Така че от тази гледна точка премия от почти 90% към цената също не е оправдана.
Законно ли е?
При предишната държавна подкрепа за ПИБ през 2014 г., решението наложи спешно да се потърси одобрение за държавна помощ от ЕК. Това е така, тъй като чл. 107 от ДФЕС определя изрично кои държавни помощи са съвместими с вътрешния пазар. Дали участието на държавата в капитала на частна банка, при това на цена, която надхвърля пазарната, отговаря на изискванията на европейското и българското законодателство?
По принцип държавна помощ е всяко участие на държавата в капитала, което може да донесе предимства на селективна база, да повлияе на търговията между страните и да изкриви конкуренцията. Тук възникват два въпроса – дали правителството трябва да поискало разрешение на ЕК и дали участието на държавата може да се сметне за допустимо с оглед на условията (цената).
От сайта на ЕК не се установява такова разрешение да е поискано, още по-малко да е получено. Репликата на премиера Бойко Борисов, че му предстои разговор с Маргрете Вестагер, издава, че вопросът не е предрешен. Ключ към въпроса за условията на помощта дава изказването на икономическия министър. Въпреки че правата за участие в увеличение на капитала бяха реализирани на два пакета за 108 млн. и за 2 млн. права, възможно е участието на държавата да е по-малко отколкото предполага това съотношение (за което намеква и Караниколов). Според „Капитал“ държавата ще придобие 70%, а частният инвеститор – 30% от новите акции. Това е прагът, който е необходим, за да се твърди, че цената не е произволно определена (тоест в ущърб на данъкоплатците), а банката е успяла да мобилизира и частен интерес. В този смисъл е документ на ЕК от 2008 г. Този документ предхожда множество инициативи след финансовата криза да не се спасяват банки с парите на данъкоплатците и по-специално законодателството за преструктуриране на банки.
Държавните инструменти за финансова подкрепа на банки следва да съответстват както на правото на Съюза, така и на специалните разпоредби на Директива 2014/59/ЕС за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Бърз преглед на решенията на ЕК за разрешаване на държавна помощ чрез държавно участие в капитала на банки, показва, че основният принцип, от който тя се ръководи, е дали бизнес планът на банката предвижда такава възвращаемост, каквато един частен инвеститор би приел. В редица случаи тези решения на ЕК са били съпроведени с мерки за намаляване на загубите, а процедурата отнема около една година. Казусът ПИБ може да се окаже изпитание за ЕК, която има голямо желание да насърчи България по пътя й към еврозоната. Но дори въпреки смекчените правила за държавна помощ по време на коронакризата, трудно може да се оправдае с числа защо българското правителство надплаща близо 70 млн. лева, за да капитализира частната банка, вместо да използва публичния ресурс за преодоляване на последиците от Covid-19.
Допълнение: На 12 юни правителството проведе извънредно заседание, на което обсъди проект на протоколно решение за участието на ББР в увеличението на капитала на ПИБ. Подробности
