Пандемията от Covid-19 постави на изпитание икономиката и социалната система на България, като още през първия месец официалните данни на НСИ и оценката на българското правителство, споделена с ЕК, отчетоха, че са засегнати мнозинството предприятия. Според данните на НСИ голяма част от предприятията прилагат непопулярни мерки като намаляване на заплати и неплатен отпуск (участниците са давали повече от един отговор), а 42% са пуснали служителите в платен отпуск. Можем да гадаем какво ще последва, когато платеният отпуск приключи.  Все пак към 21 април 73% от предприятията ка заявили, че се надяват да запазят заетостта през следващия месец.

Тези данни ни карат да се запитаме колко хора са останали без доходи и какви са рисковете този брой да се увеличи през следващите седмици. На този етап няма сигурни данни. Допълнение: Изследване на „Алфа рисърч“ допълни картината с оценката, че над 51% от пълнолетните граждани (което е над 80% от всички заети в икономиката, включително неплатени семейни работници) са с намалени в една или друга степен доходи.

Известен е броят на новите безработни. Брутното увеличение на безработицата за периода от 16 март (първия работен ден след въвеждане на извънредно положение) до 26 април е с над 105 хиляди души по данни на АЗ. Нетното увеличение, тоест като са извадени постъпилите на работа лица, е с почти 90 хиляди души. Този брой ще нараства. Една от причините е изчерпването на платения отпуск. Решението на правителството да увеличи размера на неплатения отпуск, който се признава за стаж на 60 дни, слабо ще задържи кривата на съкращенията (включително за сметка в преминаване в сивия сектор). Друга причина за очакван ръст на безработните е, че в началото на май ще започнат да изтичат сроковете за съгласуване и уведомление при масово уволнение.

Не знаем колко са работниците в неплатен отпуск, с намалено работно време, както съкратените, които не са се регистрирали в бюрата по труда (без право на обезщетение, закъснели). Не знаем и колко точно са лицата в платен отпуск и каква част от тях ще запазят работата си. Ако 40% от работодателите са се възползвали от тази възможност и предположим, че те са пуснали в платен отпуск половината от персонала си, това означава, че с изчерпан платен отпуск са 460 хил. души. Като се има предвид, че това е първата мярка, към която прибягват работодателите (следват неплатен отпуск, непълно работно време или съкращения), то това число число дава представа от какъв порядък са работните места в риск от загуба на доходи. Вероятно е то да расте.

Отделно са предприятията, които не са спрели работа и запазват заетостта, но приходите им намаляват, поради което те оказват натиск върху заплатите. Те са извън статистиката и често – извън схемите на правителството.

Добавете към това и загубилите дохода си самонаети лица (фризьори, фитнес инструктори, таксиметрови шофьори, собственици на заведения и пр.), които не са осигурени за риска безработица.

 

Въпреки уговорките и непълните данни, предположението е, че работните места под риск, са стотици хиляди. Такава груба оценка ни дават и данните за структурата на заетостта и резултатите от нашата анкета.

Какво покриват мерките

Грантове

Към 30 април 9030 работодатели от цялата страна са подали заявления за получаване на компенсации от държавата за гарантиране на заетостта на 131 146 работници по мярката 60/40, според данни на МТСП.

На първо четене броят на запазените работни места е съпоставим с броя на съкратените работници. Само че докато броят на новорегистрираните безработни вероятно ще продължи да расте, броят на работниците, които получават подкрепа (включително за непълно работно време) няма да се увеличи чувствително – заявленията се подават месец за месец и вероятно броят на предприятията с преустановена дейност през април не е много по-голям от тези, спрели работа през март. Отделен е въпросът, че правителството може да събере мартенските заявления с априлските и по този начин да преброи един работник два пъти. Затова смятаме, че е при оценка на ефекта е по-правилно да се работи със средномесечен брой.

 

При представянето на програмата бе заявено, че тя разполага с ресурс от 1 млрд. лева, който следва да осигури подкрепа на бизнеса за период от три месеца.

МТСП обмисля да удължи срока на действие до края на юни (това е залегнало и в нотификацията до ЕК). Но може да се наложи удължаване до края на годината, за да се усвоят 1 млрд. лева (и промени в критериите). В същото време българското правителство поиска и получи от ЕК разрешение да изразходва по тази мярка не 1 млрд. лева, колкото са средствата, осигурени чрез трансфер от бюджета на НОИ, а 1.5 млрд. лева. В отговор на запитване от МТСП поясниха, че това е направено, за да не се налага нова нотификация пред ЕК, тоест правителството е разчитало в началото на април на доста по-силен интерес.

От мярката 60/40 ще се възползват (според анкетата на НСИ) 7.6% от предприятията или над 25000 компании. Някои от тях ще кандидатстват само за периоди от един месец или по-кратки.  На база на подадените до момента искания и параметрите на програмата може да се направи извод, че за период от три месеца ще бъдат усвоени не повече от 300 млн. лева (и дори по-малко, тъй като част от средствата са за непълно работно време). Теоретичният максимум (на база на 25 000 фирми средномесечно) е около 650 млн. лева.

На база на хода на заявленията до момента предполагаме, че тази програма ще достигне средномесечно до 130-140 хил. заети. Оценката е основана на следните предположения:

– много търговски обекти, които бяха затворени, възстановиха дейност в края на април;

– за много предприятия изтичането на платения отпуск или необходимостта от съкращения може да доведе до отказ от по-нататъшни компенсации по схемата 60/40;

– заповедите за ограничаване на дейността на културни, спортни и подобни обекти, както и на учебните заведения се очаква да останат в сила и след 13 май. Налице е неяеснота по отношение на заведенията (допълнение – очаква се да бъдат отворени заведения с тераси).

– възможно е да има предприятия, които не са се възползвали от мярката през април, но заяват компенсации през м. май. Най-често това ще са предприятия, чиито оборот за м. март не е отговарял на условието за 20% спад, но са покрили критерия през април. По тази причина очакваме пик на заявленията през май, но ще видим спад през юни.

По-голям обхват на лицата, които ще получат компенсации, от изчисления предполага промяна на критериите или удължаване на срока на действие.

От МТСП подготвят и втора програма, която според обясненията на заместник-министъра Зорница Русинова надгражда мярката 60/40. Ще се покриват 40% от минималната заплата и дължимите осигурителни вноски. Тя ще бъде с продължителност 2 месеца. За мярката са заделени 85 млн. лева от оперативни програми. Според изявление на министър Деница Сачева пред „Капитал“ вероятно тя ще обхване 300 000 служители. При така посочените параметри вярното число е 146 000 служители за два месеца. Критериите не са известни, вероятно ще наследят тези на ОПРЧР. В оценката е заложено 100% усвояване.

Други програми, насочени към гражданите, имат слабо покритие:

Програмата в подкрепа на родители, които гледат деца, непосещаващи учебни заведения предлага еднократна помощ за гледане на деца. Размерът на помощта е едва 375 лева и тя е придружена с множество условия, наследени от други програми на социалните агенции (заедно с пословично лошото им отношение към данъкоплатците). Тя бе анонсирана в средата на април и за половин месец е привлякла интереса на 1200 семейства. Мярката не е атрактивна – тя например изисква и двамата родители да са осигурени през последните 6 месеца, доходът на член от семейството да е под 610 лв. и те да са били в неплатен отпуск от най-малко 20 дни. Обмисля се разширяване на програмата до лица в платен отпуск. Дори и в този случай общият бюджет едва ли ще надхвърли 30 млн. лева. Оценката е на база броя на децата (не семействата), които получават помощи за гледане на дете до завършване на средно образование с корекция за възраст на детето, брой деца и осигурителен статус.

Единствената грантова схема, отнасяща се до самоосигуряващите се лица, е за т. нар. свободни артисти. Тя се финансира от бюджета на Министерство на културата, като се покриват три минимални работни заплати (610 лв.) и начислени осигуровки за два месеца на творци, чиито доходи за 2019 г. са под 1000 лв. месечно.

Следващата популярна програма бе осигурена чрез преструктуриране на ОПИК и предлага безвъзмездна помощ за микро и малки предприятия в размер от 3000 до 10 000 лева. Общата стойност на програмата е 173 млн. лева. Интересът е голям и се очаква тя да бъде усвоена 100%.
Оценката е тя да достигне до около 30 000 компании.

Кредити и други възмездни схеми

Програмата на ББР за отпускане на безлихвени кредити за лица в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица е разчетена с бюджет от 200 млн. лева. Възможно е интересът да е по-малък, за което свидетелства и фактът, че само 4 банки досега са подписали договори с ББР. Общо 12 банки бяха заявили ресурс в общ размер 170 млн. лева.
Програмата има множество неясноти и несъвършенства. Но ако не бъде предложен друг източник на финансиране и икономическите затруднения са продължителни, мнозина ще прибегнат до тези кредити. Затова залагаме изпълнение на програмата в размер на 170 млн. лева. Това предполага подкрепа за 38 хил. лица. Според нас тя ще се използва предимно от самоосигуряващите се.

Другата програма на ББР се отнася до необезпечени кредити за малки и средни предприятия. Общата стойност на ресурса, осигурен от държавната банка, е 500 млн. лева, като се очаква заедно с търговските партньори общо да бъдат ангажирани 2 млрд. лева. Кредитите са в размер до 300 000 лева, което предполага, че ако бъде усвоен пълният размер на ресурса, от програмата ще се възползват най-малко 6667 компании. Тази програма още не е действаща и няма параметри, според които да оценим интереса към нея.

Фондът на фондовете предложи един нов инструмент и трансформира два съществуващи. Първият е за отпускане на кредити с максимален размер до 3,6 млн. лв., с разрешение за рефинансиране на задължения, възникнали преди повече от 60 дни. Мярката ще се  предлага през търговските банки най-рано в края на май и е за подпомагане на микро-, малки и средни предприятия. Общият ресурс на Фонда на фондовете, заделен за нея е 166 млн. лева, като се очаква той да доведе до по-ниски изисквания за обезпечение и по-ниски (с 4%) лихвени проценти.

През Фонда на фондове се предлага още действащ  инструмент за микрокредити до 50 000 лв. за предприемачи и самонаети лица с кратка бизнес история. Има и инструмент за капиталови инвестиции, който ще достигне до 400 предприятия чрез 4 посредника. Той също не е нов, но бяха променени условията, така че да могат да участват и предприятия, които са изпаднали в затруднение заради пандемията.

По-рано имаше съобщения за нова мярка чрез Агенцията за МСП, но такава все още не е обявена.

Обобщение

Общ размер

Въз основа на изложеното по-горе се налага изводът, че общата сума на мерките на правителството е много под обявените 4.5 млрд. лева. Това число бе съобщено от премиера Бойко Борисов в края на март, а през април същата сума бе заявена от министъра на финансите Владислав Горанов като размер на средствата, осигурени чрез финансови инструменти.

Заделеният ресурс до момента е 2.5 млрд. лева (включително двете действащи програми на Фонд на фондовете). Ако се добавят средствата, които се очаква да бъдат ангажирани от банките чрез гаранционните програми на ББР и Фонд на фондовете, общият мобилизиран ресурс се очаква да достигне 4.66 млрд. лева (включително по-малки грантови схеми, които не бяха анонсирани от Горанов.

От друга страна, не всички програми ще бъдат усвоени, като на първо място това се отнася за основната мярка 60/40. Възможно е процентът на усвояване да се повиши, ако се променят условията. В такъв случай тази оценка ще бъде актуализирана.

Както посочихме в рамката за оценка на мерките, в зависимост от целите и видовете получатели, трябва да се прави разлика между грантове и възмездни инструменти (кредити, гаранции и дялови участия). Грантовете са неизбежни в острата фаза на кризата и те са преди всичко компенсация за наложени ограничения. Общата им сума може да се оцени като недостатъчна – 600 млн. лева. На този етап е по-трудно да се направи оценка на адекватността на кредитните инструменти. Тя зависи от това доколко техните условия са атрактивни и доколко те спомагат да се отстранят пречки пред достъпа до кредит, възникнали в резултат на пандемията.

Правителството също така съобщи, че подготвя нови мерки. В оценката не са включени 500 млн. лева, заделени чрез преструктуриране на разходи за допълнителни възнаграждения на полицаи, военни, за медицински консумативи и пр. (виж тук).

Покритие на засегнатите лица

По данни на НСИ нефинансовите предприятия у нас са над 346 хиляди, като наетите в тях са 2.014 милиона. От тях около 341 хиляди са предприятия със заети до 49 души (оценка на база данни на НСИ за 2019 г.). Това е основният критерий за микро и малки предприятия. В предприятия със заети до 49 души работят 1.07 млн. души или повече от половината наети в предприятията. Общо заетите в икономиката са над 3.5 милиона, като тук се включват и неплатените семейни работници, работещи собственици, стажанти и пр.

Както посочихме в началото, по оценки на българското правителство и анкетата на НСИ над 60% от компаниите са сериозно засегнати от кризата. Оценката показва, че не повече от 20% биха имали достъп до грантове, някои от тях съвсем малки (тази оценка не държи сметка до колко схеми има достъп една компания).

По отношение на засегнатите граждани трябва да се посочи преди всичко, че ако се изключи малката помощ за артистите, грантовите схеми покриват изключително наетите (предимно в нефинансови предприятия), и то такива, които са в отпуск или с намалено работно време. Общото покритие е около 15% при най-малко 40% засегнати (виж уговорките по-горе). Извън схемите остават работещите, чиито заплати са били намалени, както и лицата, които са освободени от работа по взаимно съгласие и получават минимално обезщетение за безработица. Компенсациите за лицата в неплатен отпуск (еднократното обезщетение за гледане на дете, което е  с много условия и право на безлихвен кредит) също не са достатъчни.

Напълно изключени са самонаетите (самоосигуряващи се, фермери, неплатени семейни работници).