Предварителните данни за изпълнението на бюджета през април показват запазване на бюджетния излишък с цената на свиване на капиталови разходи. Данните, които са непълни и неокончателни, засегна не потвърджават опасенията за рязко намаление на приходите от ДДС.

МФ съобщи, че очаква превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) през април да бъде в размер на 1.587 млрд. лв. (1,4 % от прогнозния БВП). Това е с 1.1 млрд. лева по-малко от първите четири месеца на миналата година. Спрямо м. март 2020 г. бюджетният излишък се е повишил със 161 млн. лева. Не е известно дали това превишение през кризисния месец се формира по националния бюджет или по бюджета за европейски средства, което е по-вероятно предвид свиването на данъчните постъпления.

Наличните данни предполагат, че запазването на бюджетния излишък до края на април се дължи на следните фактори:
– задържане на капиталови разходи (само 1.5% от планираните инвестиции по държавния бюджет до края на март, вероятно и през април положението е същото);
– по-малко разходи за издръжка;
– сравнително добро изпълнение на приходите от осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови правоотношения (поне до края на март).
– преведени средства от ЕК;

Разходите по консолидирания бюджет през април се повишават повече отколкото се предполага от увеличението на разходите за пенсии, на което акцентира прессъобщението на МФ. Този т. нар. базов ефект едва ли обяснява повече от 300 млн. лева от повишението на разходите (необходимо да се има предвид, че в почти същия размер се повишават и приходите от осигуровки – виж м. март).

Върху изпълнението на бюджетните приходи влияе отлагането на крайния срок за повечето корпоративни данъци, чийто ефект е от порядъка 600-700 млн. лева. Въпреки че се очаква влиянието на кризата да се усеща по-силно през следващите месеци, тези вноски, които ще бъдат направени до юни, ще смекчат това влияние. Данните за април са непълни и не може да се направи по-точна оценка (освен това те вероятно ще претърпят промяна, тъй като НАП отнася средства, преведени за ДДС и осигуровки към дължимите данъци по ЗКПО на тези, които вече са подали декларация).

Разходи и приходи на консолидирания бюджет, млн. лева

От друга страна, съпоставката данните за март и април с единственото обявено число (876 млн. лева спад на данъчните и неданъчни приходи за четирите месеца) предполага, че през април е имало понижение на приходите от ДДС.

А ето и останалите данни за текущото изпълнение на бюджета:

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 14 658,9 млн. лв. (33 % от актуализирания годишен разчет). Спрямо първите четири месеца на 2019 г. приходите по КФП отчитат забавяне основно при корпоративните и други данъци, ДДС от внос и приходите от такси.

Съпоставено с първите четири месеца на 2019 г. данъчните и неданъчните приходи по консолидираната фискална програма към април 2020 г. се свиват с 875,8 млн. лв., докато постъпленията от помощи нарастват с 358,5 млн. лева. Очаква се негативната тенденция да продължи и през следващите няколко месеца, съобщава МФ. Ако се направи сравнение със същия период на 2019 г. се вижда, че данъчните приходи за четирите месеца се свиват с

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската в бюджета на ЕС) към април 2020 г. са в размер на 13 071,8 млн. лв., което е 27,3 % от актуализирания годишен разчет. За сравнение разходите по КФП към април 2019 г. бяха в размер на 12 476,5 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, е основно поради по-високия размер на разходите за персонал, на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), по-високи капиталови разходи и други.

По-подробните данни за март показват, че приходите, помощите и даренията по консолидирания към март 2020 г. са в размер на 10 977,0 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети (преди актуализацията). Съпоставени със същия период на предходната година, те нарастват номинално със 119,0 млн. лв. При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.

МФ предупреждава, че негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение. Най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което измества голяма част от постъпленията от месец март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, приходите от акцизи и други.

Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 8 580,6 млн. лв., което представлява 23,0 % от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са в размер на 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината. В тази група по-ниско е изпълнението на приходите от корпоративни данъци, във връзка с удължаване на сроковете за 2020 г. по Закона за корпоративното подоходно облагане със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 година.

Приходите от косвени данъци са в размер на 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните. Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година. Но свиването на потреблението, вноса, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци. Приходите от акцизи възлизат на 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди. Постъпленията от мита са 54,6 млн. лв. или 23,0 % от годишните разчети.

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 294,7 млн. лв. или 24,0 % изпълнение на годишните разчети.

Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината.

Неданъчните приходи са в размер на 1 561,9 млн. лв., което представлява 23,0 % от годишните разчети.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 834,4 млн. лева.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети. За сравнение разходите по КФП към март 2019 г. бяха в размер на 9 053,5 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други. МФ посочва, че са финансирани и разходи, свързани със системата на здравеопазването (осигуряването на защитни облекла, дезинфектанти, медицински консумативи и други).

Нелихвените разходи са в размер на 8 857,0 млн. лв., което представлява 19,9 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към март 2020 г. са в размер на 8 280,2 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 569,1 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 319,8 млн. лв. или 48,8 % от планираните за 2020 година