Нереалистична прогноза за приходите
Бюджетът предвижда номинален ръст на приходите през 2021 г. с 9.5% спрямо 2020 г. Според мотивите това се дължи на прехвърлянето на постъпленията от концесията на Летище София в 2021 г., както и от очаквани постъпления по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, чиито размер не е напълно ясен.
Ако се изключат постъпленията от концесията и заложените по-големи приходи по средства от ЕС (общо), то увеличението на приходите по националния бюджет е около 5.7% и изпреварва номиналния ръст на икономиката според вече коментираната прогноза на МФ, чието сбъдване не е сигурно. Обяснението на правителството е, че този ръст ще дойде поради увеличението на заплатите в бюджетната сфера и ръста на МРЗ, в резултат на което се очаква да нараснат постъпленията от ДОД и осигуровки.
Забележително е също, че правителството очаква ръст на приходите от ДДС, и то с 5.5% – отново над ръста на икономиката. Това се случва, въпреки че през цялата 2021 г. ще се прилага намалена ставка от 9% за ресторантьорски услуги, вкл. храна за вкъщи, детски стоки, книги, фитнеси и случайни превози. МФ оценява, че това ще донесе загуба на приходи от 234 млн. лева през 2021 г. (без гласуваното на второ четене включване и на храната за вкъщи) спрямо 108 млн. лева през тази година, когато намалението на ставката за различните стоки влезе в сила от 1 юли и 1 август.
Нереалистични и неуместни разходи, свързани с борбата с пандемията
Въпреки че Кирил Ананиев нарече бюджета пандамичен, разходите, свързани с К-19 не са толкова големи. Налице са и други причини за рекордните разходи и те са свързани с голямото увеличение на заплатите – 1.2 млрд. лева по първоначалния проект на бюджет 2021 г.
В бюджета за 2021 г. са предвидени 2739 млн. лева или 2.2% от БВП, като разходи, свързани с К-19. Това са 62% от увеличението на разходите, но не всички посочени разходи могат да се определят като свързани с мерките срещу кризата. Например, спорен е дали увеличаването на минималната пенсия до 300 лева трябва да бъде представено като мярка срещу К-19 с идеята и да се приспадне при определянето на допустимия бюджетен дефицит с оглед на извънредната обстановка. Освен това в сумата от 2.7 млрд. лева пандемични разходи се включват: изплащане на 50 лева към пенсиите; детски добавки за всички деца (оттеглено); общо около 700 млн. лева за различни здравни разходи, осигуряване на ваксини (75 млн. лева) и др. Общо 840 млн. лева са различни увеличения и доплащания към пенсии извън нормалната актуализация на техния размер.
Разходите за подкрепа на бизнеса са едва 42.5 млн. лева – по програмата за туроператорите и в подкрепа на артистите. Предвидени са и 300 млн. лева по схемата 60/40, но поне засега се предвижда тя да приключи до края на годината. Същевременно не е ясен източникът за финансиране на обявеното намерение на правителството за покриване на разходи за неплатен отпуск в размер на 24 лв. на ден.
Въпросът може да се формулира и така – дали правителството ще разполага с достатъчно средства, ако ситуацията се влоши повече от неговите предвиждания. До голяма степен отговорът ще зависи от това дали то ще устои на изкушението да похарчи 5 млрд. лева през декември 2020 г., както предвижда поисканата актуализация на тазгодишния бюджет.
Риск от още по-голям дефицит
Въпреки че прогнозата за ефекта от коронакризата е сравнително розова, бюджетът предвижда рекордно висок дефицит. Ако ситуацията се влоши повоче от очакванията на правителството, този дефицит ще нарасне. Това е така, защото ще намалеят печалбите на бизнеса, а може да се наложи да се плащат и компенсации заради принудително затваряне. По-малко работещи ще доведат до спад на приходите от ДОД и ръст на разходите за осигуровки. Потреблението, което тази година остана учудващо устойчиво, може да се свие – включително поради несигурността. Събираемостта на данъците ще намалее. Работодателите вече поискаха отсрочване на плащанията на данъци и осигурителни вноски. Може да се наложи да се финансират още извънредни разходи с цел преодоляване на последиците. Ресурс за тях в бюджета няма.
Вместо това има разходи, в това число за военна техника, които биха могли да се отложат. Правителството също така извърши необосновани разходи за Държавна петролна компания и прехвърли 1 млрд. лева за капитализация на ВиК холдинг (това са разходи под черта, но те също водят в крайна сметка до нарастване на дълга).
Единствените по-скоро спонтанни буфери са получиха от това, че планираните разходи за машинното гласуване, както и за детски добавки в крайна сметка ще бъдат много по-малко от предвидените в първоначалния вариант на бюджета. Но тези икономии ще послужат да бъдат посрещнати обещаните по-големи увеличения на заплатите на служителите в МВР. Освен това очертаващите се разходи за ваксини (300 млн. лева) ще надхвърлят предвидените.
