На извънредно заседание парламентът се очаква да одобри на второ четене проектите на закон за държавния бюджет, бюджет на ДОО и на НЗОК.
Вероятно това ще стане отново без дискусии и със спорадични критики от страна на БСП, на които ГЕРБ няма да си правят труда да отговарят. По традиция преди второто четене се правят множество поправки в закона, които обикновено са жест към целеви групи, таргетирани от един или друг депутат в благоприятна властова позиция. Промени, които да поправят изначално сбърканата логика на този проектобюджет, най-лошия от 25 години насам, не се очакват.
А междувременно проектът се отдалечи още повече от реалността. Ето как:
Нереалистична прогноза за икономическия растеж
Бюджетната прогноза е разработена на база очаквания за 3% спад на БВП в реално изражение през настоящата година и, забележете, ръст с 2.5% през 2021. Никоя друга сериозна институция няма толкова оптимистични очаквания за българската икономика.
Дори МВФ, който на 10 ноември даде сравнително добра оценка, очаква спад от 4% с уговорката, че прогнозата ще бъде актуализирана (засега не е), след като излязат данните за БВП за трето тримесечие. Тези данни според експресните оценки показа, че макар през периода юли-септември да има повишение на БВП спрямо пролетта, на годишна база все пак пак е налице спад от 5,2%.
Всички прогнози залагат минимум две-три години за достигане на предкризисното ниво, но МФ предвижда още през 2021 г. БВП да е по-висок в номинално изражение с 4% спрямо нивото му през 2019 г.
Номиналните стойности са важни, тъй като повечето показатели, включително бюджетният дефицит и разходите се изразяват като процент от БВП. (Те позволяват и да се елиминира влиянието на дефлатора, който също не е много предсказуем.)
Ето какво би се случило, ако не се сбъдне прогнозата за БВП, но бъдат изпълнени планираните дефицити и разходи за 2020 и 2021 г. В таблицата е представен сравнително благоприятен вариант, при който БВП през настоящата година се понижава с малко повече от 5% в реално изражение (това предполага спадът през последното тримесечие да не е по-голям от този през второто, по време на първия локдаун), а през 2021 г. икономиката се връща към нивата от 2019 г., по текущи цени, като отбелязва реален ръст с 1.2% на годишна база. Използвани са данните за дефлатора от прогнозата на МФ.
Както се вижда, дори ако няма сериозно влошаване на икономиката през последното тримесечие и догодина тя се върне към растеж, дефицитът ще надхвърли 4% от БВП. А разходите на правителството през 2021 г. могат да доближат 44% от БВП. Това е над тавана от 40%, дори ако се приспаднат разходите, свързани с К-19, които според МФ са 2.4% от БВП – тоест държавата ще преразпредили по-голяма част от доходите, отколкото се смята за приемливо.
Прогнозата, разбира се, е много несигурна и много по-вероятен по-голям спад. Не знаем дали правителството и обществото ще успеят да ограничат разпространението на пандемията, както и дали ще се стигне до локдаун (б.а. – на 25 ноември бе обявен частичен локдаун). Дори да бъде решено, че затваряне на икономиката е нежелателно, страхът на потребителите и увеличаването на процента заболели в предприятията ще доведе до неофициален локдаун в редица сфери. Извън контрола на българските власти е и неблагоприятното развитие на пандемията в страните от ЕС, които са основен пазар за български стоки и услуги.
Горният сценарий е близък до прогнозата на ЕК, обявена на 5 ноември (спад от 5.1% през 2020 г., последван от ръст с 2.6% през 2021 г.). Но очакваме по-бавно възстановяване през 2021 г. в сравнение с прогнозата на ЕК. Тези очаквания се опират на неспособността за овладяване на пандемията, както и на предупрежденията на СЗО за възможна трета вълна. От друга страна, трябва да се отчетат и вторичните ефекти върху икономиката в резултат на: намаляло търсене от чужбина, отлагане на проекти, предпазни спестявания, ръст на болничните, доброволно преустановяване на дейност, вероятно и фалити…Данните за безработицата, например, показват, че в началото на ноември тя рязко нараства.
Обобщавайки, през последните месец настъпиха две събития, които влияят върху прогнозите. Първото е нарастващата вероятност за локдаун, който правителството в България се надяваше да избегне. Затваряне на икономиката ще се отрази не само върху размера на БВП и приходите, но и върху разходите на правителството (вижте нататък). Второто събитие поне на пръв поглед е благоприятно – вече три ваксини докладват за ефективност над 90%. Но че пробив при ваксините ще има в края на 2020 г. винаги е било основният сценарий. Същевременно започнаха да се прокрадват твърдения, че въпреките успеха в разработване на ваксина широк ефект от нейното приложение не може да се очаква преди втората половина на 2021 г., тъй като е необходимо време за производство, търгове, логистика. А ефектът върху икономиката може дори да е по-късен. Всъщност ще е голям късмет, ако видим снижаване на темповете на разпространение на К-19 през януари и февруари, без да се налагат нови сериозни ограничения.
Правителството не се е справило много добре с отразяване на тези степени на несигурност. Министърът на финансите Кирил Ананиев нееднократно подчерта, че в бюджета за 2021 г. е заложен буфер от 5% (но само за ведомствата). Това е крайно недостатъчно, тъй като в предишни не толкова критични години подобен буфер бе в размер на 10%. Сумата от 600 млн. лева е под 0.5% от БВП (и това е теоретично, защото буферът би се задействал при сериозно отклонение от сценария).
