„Време е за голяма инвестиция“, „До две седмици идват“ – с такива реплики премиерът Бойко Борисов намекваше, че има големи шансове бордът на „Фолксваген“ да избере България (Раковски или Кремиковци) за място на новия си завод за сглобяване на автомобили от различни брандове. Настоящият и бившият президент сблъскаха мнения. Имаше взаимни заклинания да си мълчим, за да не изплашим инвеститора, сигурно е имало и почукване на дърво и други ритуали.

В уречения ден – 14 май, обаче дойде новината, че решението на „Фолксваген“ се отлага до октомври. Всъщност на 14 май се проведе общото събрание на акционерите на компанията (виждате скрийншот от него), а заседанието на борда бе проведено предишния ден. То взе важни решения, сред които е и решението да започнат конкретни преговори за новия завод (Mehrmarken-Werk) на VW в Европа с останалите потенциалните локации.

Това изглежда не е добра новина за управляващите, които разчитаха положителен сигнал от Волфсбург да повдигне духа на избирателите, както и за собствениците на терена в Кремиковци, в чиито планове може да не е влизало отлагане за след юни.

Как да тълкуваме това решение?

Първо. Има изкушение да се търси политически подтекст. Инвеститорите не обичат политическата нестабилност, а правителството на Бойко Борисов е силно отслабено след серия от скандали и оставки (последната – на земеделския министър Румен Порожанов, всъщност дойде след решението на VW). Толкова голяма инвестиция (за 1.4 млрд. евро) безспорно изисква политически гаранции, а според неофициална информация ще се преговаря и за държавна помощ (пари, които трябва да бъдат отпуснати от правителството, което и да е то).

Но ние  не знаем дали изразът „отлага“ изобщо е уместен или VW следва собствения си график. Една хипотеза, до която достигаме след впечатляващо лаконична размяна на имейли с говорителя на VW e, че на 13 май е трябвало да бъдат одобрени локацията или локациите, с които да се водят преговори, но германската компания е предпочела да не обявява тази шортлиста.

На този етап не знаем кои са останалите локации (в английската версия – remaining locations). Дали това са само България и Турция, или Румъния и Сърбия все още са в надпреварата? Твърдението, че изборът е между България (Раковски) и Турция (Измир) е на германски медии, например, DPA и „Ханделсблат“; няма нищо официално.

Прави впечатление разминаването в предварителните информации – някои обявиха 14 май като най-ранната възможна дата за избора, други внушиха, че тогава ще бъде взето окончателното решение и твърденията, че в надпреварата са останали само България и Турция, допринесоха за очакването, че развръзката е близо.

Правителството може да бъде благодарно на този, който го посъветва да не говори много преди 14 май, защото тогава можеше да се види, че ключови негови членове не са наясно с процедурите (Как иначе да разбираме твърдението, че решението ще се вземе на 14 май, когато заседава общото събрание на акционерите?) Предишните очаквания бяха стратегическата инвестиция да бъде обявена на заседание на борда през ноември 2018 г., после през март 2019. Следващото заседание е през октомври.

От лаконичния коментар на VW става ясно, че конкретни преговори тепърва ще се водят. Това може да включва изграждането на довеждаща инфраструктура и държавната помощ.

Второ. Внушенията, че решението ще се вземе на 14 май и само тогава, изглежда изначално са били спекулативни. Всъщност от предварителната информация на VW не следва, че за 13 май е бил насрочен окончателен избор на нова локация. В изказването си пред акционерите главният изпълнителен директор Херберт Дийс каза, че през последните месеци е бил направен пълен преглед на потенциалните локации и вчера е взето решение да започнат конкретни преговори с останалите локации. Това предполага да е извършена някаква предварителна селекция. Дийс съобщи още, че изборът ще ръководи от Оливер Блуме, който отговаря за марката Porsche (въпреки, че изграждането на нов завод е мотивирано от натоварването на мощностите на заводите, произвеждащи ŠKODA на 120% и се предполага, че ще започне точно с тази марка, както и Seat).

Ако българското правителство не си е давало досега сметка, че преговорите могат да бъдат дълги, време е да го осъзнае.

Трето. Известно е, че влиятелните германски профсъюзи бяха против преместването на производството от чешкия град Касини (Чехия пък ще поеме сглобяването на Пасат и други автомобили от Германия). Синдикатите са силно обезпокоени, тъй като плановете на VW, свързани с преминаване към производство на електромобили, ще отнемат 5000-7000 работни места -електромобилите изискват с 20 до 30% по-малко работна сила. В новия завод в България, Турция или Румъния, ще бъдат отворени 5000 работни места. Германските профсъюзи настояха вместо нов завод да се преоборудват стари производствени мощности. Те смекчиха заплахата да наложат вето върху нов завод срещу обещанието за запазване на работни места до 2028 г. Представители на работещите участват в борда и според Блумбърг имат по-голяма тежест от акционерите, така че решение за нов завод вероятно ще върви в комплект с други обещания за работни места. Обявеният нов завод, в който ще бъдат заети 700 души (виж долу), е такова обещание и той се подкрепя от синдикалните лидери. Но има и предупреждения, че компанията изтощава финансовия си капацитет заради прехода към производство на електромобили и съпътстващата ги инфраструктура. Дизеловият скандал вече струваше 30 млрд. евро на VW.

Четвърто. Важно е как България ще се впише в трансформацията на европейската (автомобилна) индустрия, от която VW e част. Пред акционерите Дийс говори предимно за дигитализацията на бизнеса, за преминаването към електрически автомобили, за климатичните промени. На заседанието си на 13 май бордовете на германската група взеха важни решения като това да инвестират 1 млрд. евро в нов завод за батерии за електромобили. Това е ключово за второто поколение електромобили, а сега компанията трябва да разчита на внос от страни като Южна Корея. За електромобилите от новото семейство ID, чието производство с ID.3 трябва да започне в Цвикау в края на 2019 г., VW купува батерийни клетки от завода на корейския производител LG Chem в Полша. Новият завод е само началото. Предвид ограниченията на германското законодателство, изискващо използване на ВЕИ, групата може да обмисли и други решения. Тя вече се обедини с шведския производител на батерии Northvolt, за да продължи с изграждането на батерийни клетки в Европа. За тази цел те се съюзиха с други партньори от общо седем държави-членки на ЕС в консорциум, наречен Европейски съюз на батериите.
В по-широк план производството на батерии (не само за електромобили)е стратегически приоритет и източник на конкурентни предимства, както и решение на някои от текущите проблеми в енергийния сектор (свързани с ВЕИ, балансиращия пазар и т.н.). Подобни стратегически проекти – IPCEI, са подкрепяни от ЕК (заедно с микроелектрониката), но не се споменават в нито един правителствен документ у нас. Други страни като Полша и Словакия са по-активни. И това е само един пример.

Българските управляващи са много далеч от идеята за трансформация на индустрията. Фактът, че да приемем производството на старите поколения автомобили, е таванът на възможностите ни, изпъква особено силно пред новата визия на VW.

Горе: Скрийншот от заседанието на акционерите на 14 май.

Заглавието е променено и текстът е допълнен с обстоятелства около т. нар. отлагане.