пенсионери

13 години след началото на осигуряването в универсални пенсионни фондове, се оказа, че има формула за изчисляване на бъдещите пенсии, която води до намаляване на държавната пенсия с 28%. Това стана ясно след поредната дискусия за пенсионната реформа в министерството на труда и социалната политика. След като си отправиха взаимни нападки за това дали доходността на фондовете е отрицателна или не, сега държавата и пенсионно-осигурителните дружества влязоха в обяснителен режим за размера на бъдещите пенсии. Осигурените лица едва ли са разбрали нещо от тази размяна на числа и обвинения, а ако си мислят, че са разбрали, вероятно не са близо до истината. Водещите медии излъчиха неясни, понякога и неверни репортажи по въпроса.

„Сега се чуват две основни тези. Първата теза е, че не трябва да има избор въобще – тя идва от пенсионните дружества и от работодателски организации и не е докрай състоятелна. Другата теза е, че трябва да се преразгледа пенсионната формула, установена през 2002 г., за това какъв размер от загубената пенсия от първия стълб трябва да допринесе втория стълб, така че да намалим очакванията към втория стълб“, обобщи министърът на финансите Владислав Горанов на брифинг в МТСП след срещата със социалните партньори.
Той допълни, че би приел да няма право на избор, „ако има задължително гаранция още от сега, че лицата, родени преди 1960 г. и които се пенсионират само при условията на ДОО, няма да бъдат привилегировани, а лицата, родени след 1959 г., да бъдат ощетени и да получат по-ниска пенсия“. Горанов обясни, че коефициентът на допълване, който се очаква да се получи като резултат от работата на универсалните пенсионни фондове при кризата на пазара, през която те минаха и начинът, по който инвестират и таксите, които те събират, поставя под въпрос дали това, което ще получи едно лице, родено след 1960 г., ще бъде поне равно на това, което ще получи и роденият по-рано.
„След като вече нямат аргументи срещу правото на избор, се опитват да поставят на обсъждане въпроси, свързани с коефициента за допълване, който се очаква от универсалните фондове и искат да предложат промяна на модела от 2002 г. така че този коефициент вече да не е 28%, а да е доста по-нисък и тогава вероятно сметката ще излезе“, коментира още Горанов, цитиран от пресцентъра си.

Ако родените след 1960 г. получат по-ниска пенсия и хората нямат право на избор, сметката ще трябва да плати цялото общество през данъци – така, както през данъци цялото общество в момента плаща пенсиите за ранно пенсиониране от професионалните пенсионни фондове, твърди финансовият министър, без да е ясно какво има предвид.

Изказванията на министъра предизвикаха извънредна пресконференция на пенсионно-осигурителните компании. Те заявиха, че т. нар. коефициент на допълване не трябва да е 28%, а 17%. Точно това бе обяснено по телевизиите и едва ли широката публика е разбрала поне приблизително за какво е спорът. Някои медии съобщиха, че това е дълът на частните фондове в общата пенсия.

Всъщност става дума за корекция на индивидуалния коефициент, която води до намаляване на пенсиите за родените след 1960 г., които те ще получат от НОИ. Колко ще получат от УПФ и дали това ще компенсира намалението на пенсията от НОИ, зависи от много други фактори. Това намаление ще е 28% само за лицата, които са започнали да се осигуряват пред последните четири години, и то ако няма промени във вноските до края на кариерата им. За всички останали то ще е по-малко от 28% (дори ако се отхвърлят исканията на УПФ)

Начинът на изчисляване на пенсиите се определя в чл. 70 от КСО. Формулата от 2002 г, за която говори Горанов, е в чл. 127. Той предвижда, че за периодите на осигуряване в УПФ индивидуалният коефициент да се намалява според съотношението между размерите на осигурителните вноски за УПФ и за фонд „Пенсии“ за съответния период.

28-те процента, за които става дума в изявлението на Горанов, са съотношението между вноската за фонд Пенсии, която се плаща от родените преди 1960 г. (17.8% в момента) и вноската за УПФ (5%), която правят родените след тази година, за сметка на редуциране на вноската им във фонд „Пенсии“. Това изчисление е некоректно и би ощетило осигурените. Защото за родените след 1960-а:
– невинаги съотношението е било 5 към 17.8, в предишни години вноската за УПФ бе 2, 3 на сто, а в НОИ постъпваха по-големи суми.
– до 2002 г. изобщо нямаше универсални фондове, тоест някои от родените след 1960 г. са натрупали 20-тина години стаж изцяло в НОИ. Защо да се редуцира пенсията им с 28%, след като е ясно, че по техните партиди към пенсионирането им ще има по-малко пари, отколкото за родените през 1980 г.

Действащата сега наредба за пенсиите и предложените промени в КСО решават отчасти този проблем, като предвиждат коефициентът да зависи от съотношението през годините, а не към момента. Но коефициентът предвижда намаляване на база съотношението между вноските в съответните години, без да се отчита дали изобщо има вноски на лицето в даден период и какви са те (Например, човек може да се е осигурявал върху сравнително висока заплата в годините, когато нямаше УПФ или вноските в тях бяха малки и после да е останал трайно без работа). Нещо повече, заради въвеждането на многократно прехвърляне, изчисленията се дообъркаха (виж тук).

17-те процента
пък се получават, като към общата вноска се добавят и 12-те процента участие на държавата в осигуряването. Бюджетът не само покрива дефицита на НОИ, но и участва като трети осигурител наред с работодателите и служителите. Затова пенсионните компании приемат, че общата вноска не е 17.8 на сто, а е 29.8 на сто, следователно 5-те процента са 16.8 на сто от общата вноска (в момента). На това основание те предлагат да има по-малко намаление на пенсията, която ще се получава от НОИ.
Включването на държавата като трети осигурител бе основанието да се намалят осигурителните вноски през 2009 г. Фондовете третират тази вноска като вид осигуровка, а Горанов я приравнява на трансфера за попълване на дефицита в НОИ.

„Докато някой смята, че 12%, които държавата трансферира, за да допълни недостига в бюджета на ДОО, са по своя икономически характер осигурителна вноска, която идва от реалния сектор и влиза в сектора социално осигуряване, аз не съм съгласен с това“, казва Горанов. Това наистина е дискусионен въпрос, който оголва вградения проблем в осигурителната система. Както сме писали и преди конкуренцията между НОИ и универсалните фондове по начало е невъзможна, тъй като държавата е в позиция винаги да доплати пенсиите на „своите“ осигурени, пренасочвайки парите на данъкоплатците към НОИ.

Горанов, чието упорство да наложи правото на избор на осигуряване, наричано от фондовете национализация, отвори кутията на Пандора, твърди, че днешният дебат е закъснял. Той е прав, но това не означава, че въпросите по определянето на бъдещите пенсии не трябва да се изчистят най-после.

Какво предвижда наредбата за пенсиите сега
При определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70 КСО на лицата по чл. 127, ал. 1 КСО осигурителният доход за периода след 31 декември 2001 г., а за лицата по чл. 127, ал. 4 КСО осигурителният доход след 31 декември 2003 г. се намалява с коефициент, представляващ среднопретегленото съотношение между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.
Среднопретегленото съотношение се намира, като размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд се разделят на размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. за съответния период и получените съотношения се умножат по броя на месеците, за които се отнасят. Сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в периода.