МФ обяви, че не се е отказало от присъединяване на България към Единния надзорен механизъм (банков съюз), но това зависи от попълването на УС на БНБ. Решението за присъединяване към банковия съюз бе взето на политическо ниво през лятото на 2014 г., но българското правителство не е отправяло искане за т. нар. тясно сътрудничество досега. Това искане, както economix.bg вече писа, трябва да се отправи пет месеца преди очакваното присъединяване.

Управляващото мнозинство не се е отказало от намеренията си за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на банковия надзор, в съответствие с Регламент (ЕС) №1024/2013 на Съвета, заяви Министерството на финансите. Стъпките, които се предприемат по отношение на промените в ръководството на Българската народна банка (БНБ), свързани с освобождаването на подуправителя Цветан Гунев, са в синхрон с необходимите действия за установяване на това сътрудничество. Конкретни стъпки ще бъдат предприети след анализ, изготвен съвместно от българското правителство и ръководството на БНБ, след окончателното запълване на Управителния съвет на БНБ и в съответствие със Закона за БНБ.

От министерството разпространиха резюме на изискванията за установяване на т. нар. тясно сътрудничество между страни извън еврозоната и ЕЦБ. Такива страни имат право да се присединят към Единния надзорен механизъм по свое желание, но трябва да изменят законодателството си така, че да гарантират спазване на предписанията на ЕЦБ. В Регламент №1024/2013 дори пише, че нарежданията на ЕЦБ трябва да се изпълняват до 48 часа.

За да се започне процедурата за членство в банковия съюз България трябва да уведоми другите държави членки, ЕЦБ, Комисията и ЕБО относно искането за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Това става не по-късно от 5 месеца преди датата, от която се иска участие в Единния надзорен механизъм.
С искането страната трябва да гарантира, че:
а) БНБ ще спазва всички насоки, инструкции и искания на ЕЦБ от датата на установяване на тясното сътрудничество;
б) ще предоставя информация (включително поверителна) за установените в нея кредитни институции, която ЕЦБ може да изисква при извършването на подробна оценка на тези институции;
На следващо място трябва да се приемат законови промени, с които да се задължи националния надзорен орган (БНБ) да приема определени мерки по отношение на кредитните институции в тази страна, поискани от ЕЦБ. Законопроектът се прилага към искането.

До този момент БНБ и МФ лансираха идеи за промени в закона за БНБ и закона за банките във връзка с въвеждането на колективна отговорност на УС на БНБ, както и във връзка с въвеждането на директивата за преобразуване (тоест спасяване) на банки. Те обаче не са споменавали, че се готвят да направят промени, свързани с евентуално искане до ЕЦБ, ЕК, ЕБО и другите държави-членки за присъединяване към банковия съюз.

Присъединяването към банковия съюз има много противници. Официално аргументите им са таксите на ЕЦБ, както и отстъпването на суверенитет на ЕЦБ. Вторият аргумент започна да изстива след банковата криза. Що се отнася до първия, ЕЦБ още не е определила окончателно размера на надзорните такси, които ще плащат банките. Те ще бъдат по-големи за пряко надзираваните банки – от 150 000 евро годишно, докато таксите за непряко надзираваните банки започват от 2000 евро годишно, според предварителните разчети.

Ако България се присъедини към банковия съюз, ЕЦБ вероятно ще поеме под пряко наблюдение първите три банки – Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ПИБ. Тя има право да разширява този кръг.

Съмненията, че МФ се опитва да забави присъединяването към банковия съюз се появиха във връзка с тезата, че България първо трябва сама да извърши оценка на активите на банките и след това да покани ЕЦБ да ги надзирава. Според регламента ЕЦБ може да приеме тази оценка и да не извърши допълнителна оценка на банките, само ако оценката, поръчана от българските власти, е по стандарт на ЕЦБ и е актуална.