На 21 юли на разсъмване премиерът Бойко Борисов се похвали за това, че е успял да договори 29 млрд. евро финансиране за България през следващите години. Сумата включва средства от редовния седемгодишен бюджет, т. нар. Многогодишна финансова рамка (МФР) и фонда за възстановяване, т. нар. Следващо поколение ЕС, който се отнася за периода 2021-2023 г.

И двете бяха тема на ожесточени дебати. Бюджетът на ЕС – заради предвиденото намаление на средствата след напускането на Великобритания, а Фондът за възстановяване, който за първи път овласти Брюксел да излезе на дълговите пазари от името на всички, заради съотношението между грантове и заеми. И по двете критичният отпор дойде от Пестеливата четворка (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция), към която се присъедини и Финландия. Страните от Източна Европа, които преди бяха групирани като Приятели на кохезията, този път бяха по-скоро разединени. Полша се бореше за изключение за въглищните си централи, Унгария – срещу обвързването на еврофондовете с върховенството на закона, Чехия – срещу критериите за достъп до средствата. Българската позиция не стана ясна – нито преди, нито по време на срещата на върха.

Но след постигането на споразумение, сумите, договорени за България бяха представени като огромен успех лично на премиера Борисов. Основните аргументи за това са, че средствата по МФР са увеличени с 1 млрд. евро (до 16.7 млрд.евро) и за първи път са отделени 200 млн. евро за развитие на изостаналия регион Северозападна България.

Доколко сериозни са тези твърдения на този етап не може да се оцени. Не разполагаме с документ, а само с изявленията на премиера, неговия заместник Томислав Дончев и на МФ (вж. прессъобщението).

Сумата по МФР съвпада с обявената по-рано, докато средствата от възстановителния фонд са значително преразпределени (по-малко грантове 7.7 млрд. евро вместо 9.2 млрд. евро). По МФР страната ще разполага с повече средства, отколкото досега, както твърди и МФ.

Но са налице значителни неясноти, които затрудняват оценката, а това, което е известно, все още не е повод за триумфални заключения.

Първо, 29 млрд. евро не е окончателната сума. Предстои обсъждане в Европейския парламент и е съмнително, че предложението на Европейския съвет ще оцелее непокътнато. Евродепутатите не само се застъпиха за по-голям европейски бюджет, но и голяма част от тях, поне в средите на либералите, настоява и за вътрешно преструктуриране, което би донесло повече средства за програми като Хоризонт Европа, за сметка на средствата, които се предоставят на националните правителства.

Второ, докато по отношение на МФР България все пак има някакъв опит с изготвянето на проекти, средствата от възстановителния фонд са обвързани с условия.

Този път няма да става дума само за усвояване, а изпълнението на сегашния програмен период показва, че и простото усвояване на пари не е гарантирано. Например, в досегашния програмен период за България са предвидени над 20 млрд. лева (без преките плащания на земеделските производители и без националното съфинансиране), а досега са договорени 17 млрд. лева (При това е напълно възможно да има отказ от договори по спешните мерки, свързани с Covid-19, тъй като фирмите бяха стреснати от грандиозната бюрокрация и тежките изисквания към отчитането на миниатюрните грантове.)

А по отношение на фонда за възстановяване (NGEE) условията за достъп до средствата ще бъдат още по-строги отколкото към оперативните програми. В заключенията от Европейския съвет е записано:

„Плановете за възстановяване и устойчивост се оценяват от Комисията в рамките на два месеца от предоставянето им. Критериите за съгласуваност със специфичните за държавата препоръки, както и укрепването на потенциала за растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост на държавата членка трябва да заемат най-високо място при оценката. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход също е предварително условие за положителна оценка. Оценката на плановете за възстановяване и устойчивост се одобрява от Съвета – с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията … в срок от 4 седмици.“

Това е по-тежка процедура в сравнение с досегашното съгласуване на Споразумението за партньорство и оперативните програми – тя обвързва одобрението с препоръките в рамките на Европейския семестър, потенциала за растеж, Зелената сделка и дигализацията, и, на второ място, изисква и одобрение и на Съвета. Препоръките към България в рамките на Европейския семестър са свързани с намаляването на бедността, трудовия пазар, проблемите на здравеопазването и образованието.

Освен това, за разлика от МФР, страна, която се придържа към формални критерии и не постига резултати, ще е под риск да задейства процедура за спиране на средствата при сериозно отклонение от поставените цели.

Трето, качеството на проектите е по-важно от количеството на договорените евросредства. Първата реакция на правителството не показа, че то осъзнава необходимостта от промяна. По време на пресконференция след отхвърлянето на вота на недоверие вицепремиерът Томислав Дончев акцентира на необходимостта от саниране на всички публични сгради и продължаване на програмата за безплатно саниране на жилищни сгради. Вероятно докато останалите страни се опитват да постигнат целите на Зелената сделка чрез нови технологии, стимулиране на екологичен транспорт, решения за съхранение (батерии) и нови източници на енергия, България ще търси екологичен принос по линия на намаляване на енергоемкостта чрез саниране.

Възгледите на правителството за дигиталния преход също не оставят място за оптимизъм. Правителството дълбоко не разбира процесите на дигитализация, възможностите и рисковете, които те създават. То се застъпва за дигитални решения там, където човешкият контакт е за предпочитане (например, висшето образование) и не успява да ги осигури в случаите, когато те са наистина необходими (електронното управление). Вместо да съдейства за създаване на среда, толерираща риска и предприемачеството, то избра да насърчава иновациите чрез учредяване на нова държавна агенция.

Особено показателен бе проектът за национален приоритет Интелигентна Индустрия, публикуван в дните преди Европейския съвет, в който неумело са заложени голи пожелания за технологичен прогрес.

Четвърто, трябва да се сравняват съпоставими величини и на нетна база. Тук ще спестим уточненията за разлика между бюджетни кредити за поети задължения и за плащания, текущи цени и цени от 2018 г. и т.н. Съобщението на ЕК за 1.074 трилиона общ размер на средствата по МФР се отнася до поети задължения и е по цени от 2018 г. (докато Фондът за възстановяване, т.е. NGEU в размер на 750 млрд. евро изглежда е по текущи цени). Предполага се, че в съобщението на МФ включва МФР по цени от 2018 г. и средства от NGEU по текущи цени, но на брутна база. От средствата, които България ще получи, трябва да се извади вноската на страната в европейския бюджет. Тя се формира на база национален доход и приходи от ДДС, като предстои промяна в механизма. Общото правило е, че колкото повече нараства БВП, толкова повече нараства тази вноска. Например, през първите седем години вноската на България бе 5 млрд. лева, през 2014-2020 г. се очертава да е 7 млрд. лева.

По-същественото е, че предстои сериозна промяна на собствените ресурси на ЕС, макар и все още да има много неясноти. Тази промяна се дължи на факта, че заемите, които ще вземе ЕС, за да попълни Фонда за възстановяване, трябва да се връщат. Това наложи към първоначалните планове за нови собствени ресурси като въглеродния и дигиталния данък, да се добавят и други нови данъци. Това ще бъдат данъци, които ще се отчисляват директно към ЕС и трябва да се отчитат заедно с вноската в бюджета на ЕС, за да получим нетна сума.

Такъв нов налог е таксата за нерециклирани пластмасови отпадъци в размер на 0,80 евро на килограм (с механизъм за избягване на прекалено регресивно въздействие върху националните вноски). Данните на НСИ показват, че може да става дума за десетки милиони левове, но механизмът не е ясен.

В същия дух Комисията ще представи предложение за преразглеждане на схемата за търговия с емисии, като евентуално я разшири, така че да обхване и въздухоплаването и морския транспорт. Това със сигурност ще утежни положението на въглищните централи, които сега де факто се субсидират и кроссубсидират, за да покрият разходите за емисии.

Пето, хвалбите на националните лидери от типа на Бойко Борисов за това колко милиарди са отвоювали от Брюксел вече са неуместни. Националният егоизъм може да се превърне в спирачка. Бъдещето е на обединенията на университети (вече факт и в България), компании и правителствени институции. Фрагментацията е пречка пред развитието на науката и върховите технологии, мобилността от ново поколение, климатичните цели, дори космически изследвания. А ако държим да останем в настоящето, данъкоплатците в страни като България, в които еврофондовете са инструмент за разплащане с приближени, имат по-силен интерес от инструменти, които се управляват директно от Брюксел.

С Фонда за възстановяване (който предполага общ дълг и по-голяма тежест на собствени ресурси) европейските институции дадоха силна заявка за завой към по-голяма централизация и дори федерализация. Фискалният съюз сега е с една идея по-близо, подкрепен и от засилващата се тенденция за хармонизиране на данъците. Когато през пролетта идеята за общо излизане на дълговите пазари с рейтинга на ЕС получи подкрепа за първи път, пробивът бе наречен момент на Хамилтън (на името на някогашния финансов министър на САЩ, чиято политика има заслуга за превръщане на Щатите във федерална държава.) Ако тази тенденция се запази (тя все още е обратима), ключовият фактор ще бъде достъпът да общоевропейски инициативи, включването в стратегически алианси и умението на българските компании да печелят проекти на ниво ЕС, вместо да се уговарят у нас за усвояване на еврофондове.

Резултати за България (съобщение на МФ)

След изтощителни денонощни пленарни заседания, прекъсвани от множество двустранни и многостранни срещи с цел изглаждане на различията и сближаване на позициите, успешно приключиха преговорите на държавните и правителствени ръководители в рамките на продължилото пет дни заседание на Европейския съвет със съгласие и окончателно споразумение по следващата МФР и пакета за възстановяване.

Резултатът за БългарияВ периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти (с около 13,3 млрд. евро) повече  спрямо пакета за текущия период (2014-2020 г.). По-долу са представени постигнатите резултати за страната по трите основни елемента от преговорите.

По предварителни изчисления и прогнозни данни страната ни ще получи 12,3 млрд. евро от Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, като според финалното споразумение по-голямата част от тях (7,7 млрд. евро) ще са под формата на безвъзмездни средства. Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,23 млрд. евро) и на Фонда за справедлив преход (общо 1,2 млрд. евро). Страната ни ще получи допълнителен грант и по линия на Кохезионната политика – 656 млн. евро, и за развитие на селските райони – 188 млн. евро. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4,55 млрд. евро.

От програмите и фондовете в МФР 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16,7 млрд. евро.

България успя да отстои ключовите си интереси и да излезе от преговорите с повишен национален пакет по приоритетната за страната Кохезионната политика, като бе договорен национален пакет, надвишаващ с 597 млн. евро този от настоящия програмен период. По този начин България е сред малцината, които ще получат увеличение и то в максимален размер от 7 %. Като най-голямо постижение в преговорите по МФР следва да се отличат договорените на най-високо политическо равнище, безпрецедентни за България до момента, допълнителни целеви средства в размер на 200 млн. евро за по-слабо развитите региони на страната по линия на Кохезионната политика, предназначени за засилване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места в тези райони. По този начин средствата за България от КП се увеличават с общо 797 млн. евро спрямо националния ни пакет за КП в настоящата МФР 2014-2020 година. Дългогодишните ни съвместни и системни усилия дадоха резултат и за договарянето на желаните по-изгодни условия за изпълнение на традиционните политики. Те се изразяват в запазване на значително по-високите настоящи нива на съфинансиране от ЕС за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика. Също така, за 2021-2026 г. в КП има запазване на т.нар. „правило N+3“, даващо по-дълъг срок за изпълнение на проектите преди автоматичното отписване на бюджетните кредити. Директните плащания и пазарните мерки на ОСП също нарастват с около 305,5 млн. евро. Значително е повишението и по фондовете, свързани с миграция и сигурност. По тях се очакват със 143 млн. евро повече спрямо настоящите пакети.

Приходна част на бюджета на ЕС

На финалната част от преговорите беше договорен по-висок размер на компенсацията на националните разходи за събиране на мита, които държавите членки да задържат – приоритет, които системно бе отстояван от България. По отношение на изменените настоящи и нови собствени ресурси бе постигнато съгласие, което представлява балансиран и справедлив компромис. Конкретно, като положително развитие за страната ни следва да се отбележи включването на корекционен механизъм, отчитащ благосъстоянието на държавите членки, и гарантиращ намаляване на вноските на България по новия собствен ресурс от вноски на база нерециклирани пластмасови опаковки.

Запазва се положителният нетен баланс и през следващия програмен период