С краткото „Сделка“ председателят на Европейския съвет Шарл Мишел оповести в ранните часове на 21 юли постигнатото след повече от 4 денонощия преговори споразумение за Многодишната финансова рамка и Фонда за възстановяване.

До компромиса се достигна трудно поради съвпадението на множество фактори:

  • освен седемгодишния бюджет на ЕС (МФР) лидерите на 27-те трябваше да договорят и безпрецедентен Фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро;
  • напускането на Великобритания остави дупка в бюджета на ЕС, която трябва да бъде покрита от по-богатите страни и от увеличени собствени приходи на ЕС;
  • центробежни тенденции, които отразяват асиметричното развитие на страните, влиянието на дълговата криза, възхода на популисти и националисти в Централна и Източна Европа;
  • нови предизвикателства, които изискват съвместни действия, като борбата с климатичните промени.

Какво бе договорено?

Лидерите на ЕС се споразумяха за обширен пакет от 1 824,3 милиарда евро, който съчетава многогодишната финансова рамка (МФР) и извънредни усилия за възстановяване по инструмента Следващо поколение ЕС (пакета за възстановяване за справяне със социално-икономическите последици от пандемията COVID-19. ). Текущата МФР е на стойност 1 868 млрд. евро.

Размерът на МФР – 1 074,3 милиарда евро за периода 2021-2027 г. – до голяма степен се основава на предложението, направено от президента Мишел през февруари.

МФР ще обхване следните области на разходите:

  • единен пазар, иновации и цифрови технологии
  • сближаване, устойчивост и ценности
  • природни ресурси и околна среда
  • миграция и управление на границите
  • сигурност и отбрана
  • съседски отношения и свят
  • Европейска публична администрация
  • система на отстъпки (рабати)

Запазването на отстъпките – механизъм, който бе договорен от Маргарет Тачър през 1984 г., бе цената на съгласието на Пестеливата четворка (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция). Освен тях отстъпки получава и Германия. Според FT годишната редукция на вноските на Австрия е удвоена до 565 млн. евро, а Нидерландия ще получи 1.92 млрд. евро вместо предвидените първоначално 1.57 млрд. евро, докато за Германия няма промяна. Франция настояваше системата да бъде премахната след Брекзит.

Фондът за възстановяване чрез Следващо поколоние ЕС (NGEU) ще предоставя средства за справяне с последиците от пандемията COVID-19. Комисията ще може да заеме до 750 милиарда евро на финансовите пазари. Тези средства могат да се използват за заеми за обратно изкупуване и за разходи, насочени по програмите на МФР. Капиталът, набран на финансовите пазари, ще бъде изплатен до 2058 г.

Фонд за възстановяване

Сумите, налични по NGEU, ще бъдат разпределени за седем индивидуални програми: Механизъм за възстановяване и устойчивост (RFF), ReactEU, Horizon Europe, InvestEU (наследник на Плана Юнкер), Селско развитие, Фонд за справедлив преход и RescEU.

390 милиарда евро от пакета ще бъдат разпределени под формата на безвъзмездни средства на държавите-членки и 360 милиарда евро на заеми. Първоначалното предложение предвиждаше 500 млрд. евро грантове и 250 млрд. евро заеми. То бе коригирано под натиска на Пестеливата четворка.

Планът гарантира, че парите от механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) отиват в най-засегнатите от кризата страни и сектори: 70% по безвъзмездните средства на Механизма за възстановяване и устойчивост ще бъдат поети през 2021 г. и 2022 г., а 30% ще бъдат поети през 2023 г.

Разпределенията от RRF през 2021-2022 г. ще бъдат определени в съответствие с критериите за разпределение на ЕК, като се вземат предвид жизненият стандарт, техния размер и равнището на безработица на държавите-членки.

 

При разпределените средства за 2023 г. критерият за безработица ще бъде заменен от спада на БВП през 2020 и 2021 година. 

Това бе друг от спорните моменти, като Чехия оглави недоволството на страните, които смятаха, че са наказани за добрите им показатели (ниска безработица) преди кризата.

Управление и условия

В съответствие с принципите на доброто управление държавите-членки ще подготвят национални планове за възстановяване и устойчивост за 2021-2023 г. Те трябва да съответстват на специфичните за отделните страни препоръки в рамките на Европейския семестър (препоръките за България са тук), както и да допринасят за екологичните цели и дигиталния преход. По-конкретно, плановете се изискват за стимулиране на растежа и заетостта и засилване на „икономическата и социалната устойчивост“ на страните от ЕС. Плановете ще бъдат преразгледани през 2022 г. Оценката на тези планове ще бъде одобрена от Съвета с гласуване с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

Изплащането на безвъзмездни средства ще се извършва, само ако са изпълнени договорените етапи и цели, заложени в плановете за възстановяване и устойчивост. Това бе един от спорните моменти, като премиерът на Нидерландия Марк Рюте настояваше достъпът до грантове да става въз основа на предварително одобрение от Съвета, като всяка страна има право на вето. Именно заради това предложение българският премиер Бойко Борисов е обвинил Рюте, че иска да бъде полицаят на Европа и се наложи впечатлението да бъде смекчено чрез обща снимка на другия ден.

 

В последния вариант единодушното одобрение е оппаднало. Но все пак въведена т. нар. супер спирачка: ако една или повече държави-членки считат, че друга страна има сериозни отклонения от задоволителното изпълнение на съответните основни етапи и цели, те могат да поискат председателя на Европейския съвет да отнесе въпроса до следващия Европейски съвет.

Компромис

До споразумението се стигна за сметка на отстъпление по важни въпроси.

Отхвърлен бе инструментът за платежоспособност, който със сумата от 26 млрд. евро трябваше да помага за рекапитализацията на компании в затруднение. Намалени бяха разходите за програмата Хоризонт за научни изследвания, а Фондът за справедлив преход, който трябваше да помогне на бедните страни да намалят своите въглеродни емисии, бе съкратен от 30 на 10 млрд. евро.

 

Приоритети

 

30% от средствата по МФР и NGEU ще бъдат за борбата с климатичните промени в съответстви ес целта на ЕС за неутралитет на климата до 2050 г., климатичните цели на ЕС за 2030 г. и Парижкото споразумение. Върховенството на закона става условие, както по бюджета на ЕС, така и за възстановителния фонд. Новата формулировка гласи, че финансовите интереси на Съюза ще бъдат защитени в съответствие с общите принципи, залегнали в договорите на Съюза, по-специално член 2 от ДЕС.  

Но обвързането на еврофинансирането с върховенството на закона бе чувствително смекчено след заплахата на унгарския премиер Виктор Орбан да наложи вето на целия пакет. Вместо това група, начено с германския канцлер Ангела Меркел и латвийския премиер Крисянис Каринс предложи компромисния план, който изисква квалифицирано мнозинство, за да се блокират плащанията към страни, които не спазват върховенството на закона.

Ги Верхофстад, член на ЕП:

Вместо увеличени отстъпки от националните вноски ние се нуждаем нови собствени ресурси, притежавани и събирани от ЕС, за да избегнем безкрайните разделящи дискусии за това от коя европейска страна идват парите и вместо това да се фокусираме върху ефективността на политиките.
Да си спомним, че преди Маргарет Тачър да поиска отстъпките, ЕС се финансираше от своите мита. Модерната версия, която може да се основава на необложени корпоративни печалби, дигиталните гиганти, които използват нашите данни безплатно или вноса на замърсяване от страни извън ЕС, има смисъл както икономически, така и политически.
EU Observer

 Собствени ресурси: нови данъци

Лидерите на ЕС се съгласиха да предоставят на ЕС нови ресурси за изплащане на заемите за фонда за възстановяване. Но има много неясноти. Те се договориха за нов налог върху пластмасовите отпадъци, който ще бъде въведен през 2021 г. През същата година Комисията се очаква да представи предложение за мярка за корекция на въглеродните емисии и дигитален данък (в съобщението се използва по-общият израз дигитален налог, а не данък върху дигиталните услуги, каквото е названието на проекта, подкрепян от ЕС), като и двете ще бъдат въведени до края на 2022 година.

След това Комисията ще представи преработено предложение относно схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), като вероятно ще я разшири до авиационния и морския сектор. Може да има и други нови ресурси, като например данък върху финансовите транзакции. Постъпленията от новите собствени ресурси, въведени след 2021 г., ще бъдат използвани за предсрочно погасяване на заеми от възстановителния фонд.

Големи похвали

Много лидери на страни побързаха да се похвалят след срещата, като това се отнася главно за ръководителите на държави от Централна и Източна Европа. Българският премиер Бойко Борисов обяви, че страната ще получи с 1 млрд. евро повече отколкото по досегашната МФР, а заедно с фонда за възстановяване сумата достига 29 млрд. евро. Но той не е единствен, който се хвали с по-голям бюджет. Президентът на Литва Гитанас Науседа обяви, че страната ще получи 14,5 млрд. евро в следващата МФР, с 1,7 милиарда евро повече от бюджетния период 2014-2020 г., плюс 5.4 млрд. евро от фонда за възстановяване. Литва е с население 2.8 млн. души и с БВП с 20% по-малък от българския. Освен това българският премиер не каза за какво ще се харчат тези пари. Румънският президент Клаус Йоханис заяви, че средствата в размер на 79.9 млрд. евро (леко увеличение в сравнение с първоначалния план), ще се използват за възстановяване на инфраструктурата, за изграждане на болници, училища, за модернизиране на големите обществени системи. Румъния, чиято икономика е 3.7 пъти по-голяма от българската, освен това обяви план за публични инвестиции в размер на 100 милиарда евро за следващото десетилетие.

Полша ще получи общо 160 милиарда евро от бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и фонда за възстановяване. Допълнителното финансиране, което Полша ще получи в рамките на МФР, ще компенсира намалението на финансирането от Фонда за справедлив преход. Полша на теория все още е най-големият бенефициент на Фонда за справедлив преход, но това зависи от изпълнение на целите за климатичен неутралитет до 2050 г.

Освен това премиерите на Унгария и Полша дадоха съвместна пресконференция след приключването на срещата на върха, на която те заявиха, че са надделяли. Премиерът Виктор Орбан заяви, че „двете страни успяха да изяснят, че е недопустимо тези, които наследиха върховенството на закона, да изнасят лекции и да критикуват нациите, борещи се за свобода, които преминаха през много трудни времена и направиха много за свалянето на комунистическия режим“. Според кабинета на Орбан Унгария, и Полша са „спасили националната си гордост“, като избягват обвързването на финансирането с върховенството на закона.

Предстои одобрение на ЕП

Със сигурност пакетът ще бъде подложен на множество критики в Европейския парламент, който се застъпваше за по-голям бюджет. Евродепутите вече обявиха някои области на несъгласие и предложения:

  • увеличено финансиране за програмите Хоризонт, Еразъм+, LIFE и др.
  • по-строго обвързване на еврофондовете с върховенството на закона;
  • ясен механизъм за изплащане на заемите, които ЕК ще вземе и по-широка система на собствени ресурси;
  • мостов механизъм, който да направи част от фонда за възстановяване достъпен още тази година.