Бедни

Защо в Швеция се разбунтуваха срещу социалния модел

През последната седмица Швеция бе залята от безредици.
Над 20 автомобила са опожарявани всяка нощ. Училищни стаи бяха погълнати от пламъците. 50 крайнодесни екстремисти преследваха имигранти в едно от предградията на Стокхолм.

Насилието започна от Хусби – предградие на Стокхолм, но се разпространи по периферията на шведската столица, след което и други градове бяха потопени в пламъци. Полицията беше замеряна с камъни, крайните квартали се превърнаха в опасна зона дори за линейките. Толкова продължителни размирици са необичайни за Стокхолм, както отбелязаха малкото репортери, изпратени да отразяват събитията. И естествено всеки от тях нервно питаше: защо точно тук?

Добър въпрос. Та нали социологическите проучвания непрекъснато представят Швеция като една от най-щастливите страни? Не се ли слави тя с равенството, с топлия прием към имигрантите?

Всички знаем клишетата, но истината е, че те вече не отразяват толкова истинно реалността в страната. Дали заради пропастта между бедни и богати, заради социалната система или обществените услуги, днес Швеция е не толкова „шведска”, колкото е била преди. Както и в останалите столици в Европа, стокхолмската версия на „европейския социален модел” постепенно се превръща само в сянка, въпреки че политическите елити продължават да се позовават на нея и тя все още резонира в народната култура. Но страната, която миналата седмица бе обхваната от хаос, става все по-поляризирана и предава повечето от обществените си услуги на частния бизнес, а това понякога има катастрофални последствия. Кореспондентите от сцените на безредиците не трябва да питат „защо тук”? По-добре да зададат въпроса: ако подобна нестабилност може да обхване Швеция, какво ли може да се случи на друго място?

Първото нещо, което можем да отбележим за Швеция, е колко бързо се отваря пропастта между бедните и богатите. Според ОИСР между 1985 и края на първото десетилетие на 21 век сред всички 31 индустриализирани страни Швеция е преживяла най-силен ръст в неравенството. Този факт обаче не трябва да се преувеличава – Швеция остава една от най-егалитарните страни в света, въпреки че е направила големи стъпки в грешна посока. Шведите се гордеят с чувството си за умереност, като го описват с думата „лагом” (толкова, колкото е необходимо). Премиерите на страната живееха скромно като учители. Сравнете това с последната лудост, известна като „изливане на шампанско”. Това е практика, при която млади и заможни шведи купуват две бутилки шампанско и поръчват на бармана да излее едната в мивката. „Представете си да сте безработен младеж в предградието Хусби и да чуете, че това се прави някъде в Швеция”, казва Матилда фон Сидов. И още нещо – докато първоначалното увеличаване на неравенството се състоеше в това, че богатите шведи ставаха все по-богати, сега бедните са теглени надолу от все по-малките помощи за безработица или инвалидност или от увеличаващата се безработица. Според някои изследвания всеки четвърти млад швед е без работа. В някои градове хората дават пари, за да емигрират към по-богатата Норвегия. Фон Сидов живее в Осло и отбелязва: „Почти във всяко кафене барманът е швед”.

Второ, през последните години всички партии започнаха да клонят все по-надясно. Именно левицата бе тази, която през 2005 година премахна данък наследство, така че шведите да не бъдат облагани за това, че наследяват 1 милион крони. В същото време, всеки, който искаше да започне собствен бизнес, трябваше да плаща 67-процентен данък. Наскоро британското икономическо списание „Икономист” написа: „Улиците на Стокхолм са залети от кръвта на жертвените крави”. След това възхвали образователната система на Швеция. Само че социологът Йоаким Палме отбелязва, че според международната класация на ПИСА образователната система в Швеция непрекъснато се влошава. Палме смята, че в момента около 10% от шведското население не може да си намери работа и живее на сравнително малки помощи. Повечето от тях са имигранти или деца на имигранти и живеят в предградия като Хусби, където местните обществени услуги като банки, пощи и младежки клубове също изчезват. Могат ли тези хора да бъдат наречени с термина, който британските политици обичат да използват – „бедно съсловие”? Ако шведското правителство не започне да дава повече пари за училищата и социалните надбавки, те ще се превърнат точно в това, отговаря Палме.
По „Гардиън“

Related Posts

Идва ли лява вълна? Защо десницата я няма в парламента? капитализмът на болнично легло Отмъщението на Карл Маркс

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *