Големината на предприятието е фактор, който определя в голяма степен равнището на заплатите, показва изследване на КНСБ, обявено преди 1 май. Микро- и малките предприятия създават най-много работни места, но пък условията на труд и заплащане са по правило по-неблагоприятни.
Според това проучване средната брутна годишна работна заплата в средните и големи фирми (11158 лв.) е със 68% по-голяма от тази в малките и микропредприятия (6646 лв.). Да припомним, че по предварителни данни на НСИ средната брутна работна заплата за страната достигна през 2012 г. 9191 лв. в годишен размер. При продължаващ спад в броя на наетите лица с 8.5 %, номинално средната заплата се е повишила с 11.7 %, а в реално изражение ръстът е с 8.4 %.
Предположението за масово формиране на сиви доходи в дребния бизнес, дори и да е вярно, с нищо не променя ситуацията, отбелязват от синдиката.
Освен това използваните системи на заплащане в малките и микропредприятия не предвиждат включването на допълнителни плаващи възнаграждения и придобивки.
Общо за всички работещи структурата на средната брутна работна заплата се формира от фиксирана част (82.4%), законово регламентирани плащания (10.1%) и плаващи допълнителни плащания (7.5%).
Относителният дял на допълнителните плащания в малкия бизнес е едва 3.7% от брутната заплата, а като абсолютна сума (246 лв. за годината) е 4.2 пъти по-ниска от тази при средните и големи предприятия.Трябва да се има предвид и влиянието на задължителните по закон доплащания, например за вреден труд, които са характерни за големите компании.
Средният и едър бизнес формира фиксирана част на заплатата в рамките на около 80%. Като правило с разширяване на заетостта нараства практиката на прилагане на бонусни системи, в които плаващата част съответно се покачва (в някои случаи дори необосновано до 30-40%, отбелязва КНСБ).
Такъв е случаят със средните и големи предприятия в добивната промишленост където високият дял плаващи и законово регламентирани плащания (съответно 17.2 и 13.0%) предопределят сравнително нисък фиксиран дял на работната заплата (69.8%). В преработващата промишленост и строителството по-скоро се следва общата тенденция, докато в хотелиерския и ресторантьорския бизнес фиксираната част се доближва плътно до 90%, а при микро- и малките предприятия от бранша дори надхвърля тази граница.
Младите имат проблеми, както с достъпа си до пазара на труда, така и с размера на трудовите възнаграждения. Наетите лица на възраст до 20 г. получават 48%, а във възрастовия диапазон 20-29 г. 86% от останалите наети.
Според КНСБ едва 26% от безработните младежи със средно образование имат шанс да намерят работа в кризата. За висшистите процентът достига 28 на сто.
Изследването показва още, че работещите на безсрочен договор вземат с 31.3% повече от тези на срочен. Наличието на колективен трудов договор предпоставя с 24% по-висока средна заплата (тук обаче има влияние и на големината на предприятието).
