Едуард Хадас, коментатор на Ройтерс

Когато една мярка стане цел, тя престава да бъде добър измерител. Това преформулиране на закона Гудхарт почти перфектно описва днешните финансови пазари. Облигациите, акциите, валутите и стоките, всички те са коварен терен за инвеститорите.

Британският икономист Чарлз Гудхарт разви този закон през 1975 г. Той бе загрижен за ортодоксалната вяра на централните банки по онова време, че паричната политика трябва да преследва само контролирането на паричното предлагане. Ръстът на агрегата М2 и инфлационните нива в продължение на дълго време бяха свързани, но скоро след като паричните власти започнаха да работят върху М2, тази корелация се разпадна. Инфлационната инерция спря да минава през тази мярка на паричното предлагане.

Сегашното поколение централни банкери заложи на друга исторически силна корелация: между цените на активите и икономическата активност. Те вярват, че високите цени на активите водят до ръст на БВП тъй като мотивират уверените потребители да харчат повече, а компаниите да заемат. Като допълнителна полза, евтините и свободни пари, които напомпват цените на активите, натискат цените на валутите, което е предимство за износителите.

Следкризисната хлабава монетарна политика наистина повиши цените на активите и доведе до поевтиняване много валути, но икономическият ръст остава доста бавен. Изглежда, че когато пазарите са упоени от паричните власти, те не движат икономиката по същия начин, както когато ентусиазмът им е по-естествен.

Сега, вместо централните банки да научават за икономиката от пазарите, инвеститорите изучават икономиката, за да предвидят какво ще направят централните банки. И се изучават един друг, опитвайки се да отгатнат отговора на своите партньори на промените в политическите очаквания. Междувременно централните банки следят инвеститорите, опитвайки се да поддържат тяхната сигурност.

Всичкото това взаимно внимание кара пазарите да се държат като група нарцистични тийнейджъри.

Те реагират емоционално на всяко малко развитие – по начини, които са непредвидими и трудни за анализиране. Пазарите се завихрят, когато Фед или централната банка на Япония прозвучи съвсем малко по-малко като гълъб (привърженик на хлабава парична политика), или когато равнището на безработица е мъничко по-високо или по-ниско от очакваното.
Паричните власти мислят, че силните пазари на активи и слабите валути ще помогнат на растежа, но техните финансово ориентирани политики са по-объркващи, отколкото полезни.