Държавата трябва да обоснове съществуването на предприятия като Държавната консолидационна компания и да създаде стандарти за добро корпоративно управление, предвижда законопроект за публичните предприятия, който е част от подготовката за члнество в ERM2. Той е свързан с реализацията на проект „Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики“ по Програмата за подкрепа на структурни реформи на Европейския съюз и отразява препоръките на ОИСР.
Законопроектът контрастира на съществуващите практики на управление на държавните предприятия. Той съдържа предимно пожелателни разпоредби и малко действително работещи мерки.
Той предвижда да се слеят Агенцията за приватизация и Българска агенция за инвестиции в Агенция за публичните предприятия и инвестициите, както и задължения за оповестяване и прозрачност на дейността на органите на управление на публичните предприятия. Агенцията ще организира приватизацията, ще извършва следприватизационен контрол, ще изпълнява функции по Закона за насърчаване на инвестициите и по чл. 42 от Закона за концесиите и ще изпълнява функциите на звено за определяне и публично огласяване на държавната политика в областта на публичните предприятия.
Публични предприятия са държавните предприятия (например Строителство и възстановяване), търговските дружества с над 50% държавно или общинско участие и дъщерните им дружества.
Законопроектът вече се отнася и за общинските предприятия, както и за дружества, които са дъщерни дружества на предприятия с над 50% държавно участие. Досега законодателството бе двусмислено по отношение на тези дъщерни дружества (такива са множество предприятия от АЕЦ „Козлодуй“ и ВМЗ до футболен клуб „Берое“). За много от тях – например, „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ или „Южен поток България“ не се публикува информация по реда на ПМС 114. В някои случаи законите (например, ЗМИП) изрично изключват дъщерните дружества от обхвата на държавните компании.
Когато на публично предприятие е възложено извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика задълженията се конкретизират като се публикува информация за възложената задача, срока и условията, при които следва да бъде изпълнена и др.
Липсват обаче разпоредби, които да свързват възлагането на задачи от публичен интерес и изпълнението. Това би следвало да се постигне например чрез особени изисквания за отчетност и оповестяване, както и чрез изискванията към членовете на съветите.
Агенцията за публичните предприятия и инвестициите ще разработва политика за участие на държавата в публичните предприятия. Правителството одобрявва тази политика, както и общата политика за дивиденти от публичните предприятия и създаването на нови търговски дружества с държавно участие.
Остава правилото ресорният министър да е органът, упражняващ правата на държавата и да взема решенията от компетентността на общото събрание. Част от правомощията на министерствата се поделят с Агенцията – определяне на общите стратегически цели, оценка на резултатите, оценка на изпълнението на бизнес програмата.
Една от най-важните проблеми са органите за управление, където сега назначенията са по партийни квоти. Не се предвиждат специални изисквания за професионална квалификация – например, задължително изискване за висше образование или минимален стаж по специалността. Не се предвижда назначаването на членовете да става чрез конкурс, дори за големите държавни предприятия (иначе в закона се прави разграничение между големи и МСП).
Агенцията създава само методика за подбора номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник/акционер.
Част от текстовете са пожелателни, което не е работещо в български условия. Например: „Кандидатите за членове в органите за управление и контрол трябва да отговарят на определени критерии по отношение на репутация и почтеност, подходящо образование, професионален опит и умения, подходящи за нуждите на публичните предприятия, както и възможност да отделят достатъчно време за изпълнение на възложените им задължения.“
Положително е, че се предвижда да се определят т. нар. независими членове – практика, позната от ЗППЦК.
Не могат да бъдат членове на органите за управление и контрол на публичните предприятия физически лица, които са народни представители, министри, заместник-министри, членове на политически кабинети, областни управители и техните заместници, кметове, заместник-кметове, кметски наместници, секретари на общини, председатели на държавни агенции, членове на държавни комисии и регулаторни органи, изпълнителни директори на изпълнителни агенции, ръководители на държавни институции, създадени със закон или акт на Министерския съвет, и изпълнителни директори и членове на надзорния и изпълнителния съвет на Агенцията за публичните предприятия.
Съветите на директорите и надзорните съвети в големите публични предприятия се състоят най-малко от пет членове. Председателят на такъв съвет винаги трябва да бъде негов независим член.
Липсват разпоредби за отговорността на членовете на бордовете, както и за политиката на възнаграждения (например, тантиеми).
Публичните предприятия подлежат винаги на независим финансов одит. Големите публични предприятия прилагат разпоредбите за разкриване на информация на Глава шеста „а“ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Публичните предприятия представят и тримесечни отчети, които се публикуват на сайта на Агенцията (сега – на сайта на МФ).
Агенцията за публичните предприятия и инвестициите организира изготвянето на годишен обобщен доклад за държавните публични предприятия в Българи до 30 септември.
В срок 12 месеца след влизането в сила на закона Агенцията трябва да оцени необходимостта от съществуване на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Тези, които осъществяват предимно търговска дейност, ще се преобразуват в еднолични търговски дружества. Тези, които осъществяват предимно публични функции и политики, могат да бъдат реорганизирани в административни структури. Срокът и за двете преобразувания е три години.
С преходните и заключителни разпоредби на проекта се предлагат промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Те дават възможност обособени части от имуществото на дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала да се продават чрез електронната платформа. Режимът на продажба на обособени части се различава от този за имоти, който беше възприет при промените през август 2018 г. при приемане на електронната платформа – разпоредбата на чл. 3а от ЗПСК е императивна и изисква всички имоти да се продават чрез електронна платформа. С промяната в чл. 3, ал. 1 се премахва Списъкът – приложение № 1 към закона и всички търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала се приватизират след приемане на решение от парламента. По отношение на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или от имуществото на търговски дружества, чийто капитал е собственост на други търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, орган, който взема решение за приватизация става Министерският съвет.
