Предстои второто четене на закона за публичните предприятия, една от неизпълнените мерки за присъединяване към Валутния механизъм ІІ, предшестващ членството в еврозоната. Заради ненужна конфронтация във връзка със забранителния списък, проектът, на който се разчиташе да въведе стандартите на ОИСР в управлението на държавните и общинските предприятия и дружества с държавно участие, не бе приет преди лятната ваканция.

Срокът за предложения преди второто четене обаче изтече и се очаква да видим дали депутатите ще подкрепят малкото идеи нормативният акт да се направи по-конкретен и работещ.

Законопроектът, внесен от МС, не включва някои от основните изисквания за добро управление съгласно стандартите на ОИСР, като прехвърля въпросите към методика, която тепърва ще се пише. В други случаи стандартите са спазени формално.

Цели

Ключовият момент е да се обоснове необходимостта от съществуването на държавното предприятие. Това е важно с оглед ефектите върху конкуренцията. То може да е създадено със социална цел, за осигуряване на ключови публични услуги, за изпълнение на цели, свързани с националната сигурност, както и други стратегически приоритети на правителството. Осъществяване на ефективно управление на държавната собственост не е цел, а тавталогия.

Принципалът трябва да определи целите и да не се меси в управлението на предприятията.

Когато на публично предприятие е възложено извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика задълженията се конкретизират като се публикува информация за възложената задача, срока и условията, при които следва да бъде изпълнена. Стандартите на ОИСР изискват още да се води аналитична отчетност за разходите и приходите, свързани с тези цели.

Проектозаконът определя целите общо, за всички държавни предприятия:

1. да се елиминират съществуващи пазарни дефекти;
2. да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие;
3. да се управлява стратегическо за държавата имущество.

Законът допуска на публичните предприятия да се възлагат обществени задачи или изпълнение на цели на публичната политика. Спазено е изискването разходите за финансиране на тези задължения, които се покриват от бюджета (на основание на отделен закон, който не е уточнен), да се обявяват. Не е спазено изискването за аналитична отчетност на приходи и разходи.

Освен това Министерският съвет по предложение на Агенцията ще одобрява политика за участието на държавата в публичните предприятия. „Политиката съдържа обосновка на причините държавата да притежава участие в публичните предприятия и целите, които си поставя това участие, ролята на държавата в ръководенето на публичните предприятия, изпълнението на политиката, както и ролята и отговорностите на министрите, упражняващи правата на държавата и другите държавни организации, участващи в изпълнението“. Няма гаранция, че този документ ще съдържа обосновка за всяко предприятие поотделно – например, и досега не е ясно какви цели се преследват със съществуването на ДКК.

Отделен орган

Осъществяването на правата на собственост трябва да е отделено в отделно ведомство или координиращ орган, препоръчва ОИСР.

Според проектозакона Агенцията за публичните предприятия и инвестициите е координиращ орган. Тя ще разработва политика за участие на държавата в публичните предприятия, методиката за подбор и назначаване на органи за управление и контрол и ще определя общите стратегически цели. Принципал остават правителството и министрите, освен ако Министерският съвет не делегира на агенцията може да упражнява правата на държавата в публични предприятия

Агенцията ще е отговорна и за оценка на изпълнението на бизнес програмите.

Отговорност към обществото

Държавните предприятия трябва да имат етични кодекси и мерки срещу корупцията.

Те трябва да се въздържат от финансиране на благотворителни и политически кампании (включително чрез губещи сделки с корпорации, контролирани от политически интереси), пише в стандартите на ОИСР. Това не е възпроизведено в българския проектозакон.

Отчетност и прозрачност

ОИСР препоръчва да се прилагат изискванията за прозрачност, приложими към публичните предприятия и международните стандарти за финансово отчитане.

ОИСР изисква и обобщен годишен доклад за държавните предприятия, който включва финансови и нефинансови показатели и общата стойност на портфейла на държавата. Препоръчва се това да бъде направено на специален сайт.

Следва да се оповестяват възнагрежденията на членовете на бордовете и управителите, както и да се предоставя пълна информация за тяхната квалификация.

Трябва да бъдат оповестени държавната помощ, държавните гаранции, взаимните задължения, публично-частните партньорства и механизмите за споделяне на риска между държавата и държавните предприятия.

Споразумения между акционерите (например, в дружества като „Южен поток“) също подлежат на оповестяване.

В проектозакона е включено следното: Отчетите вече ще включват сделките между свързани лица, възнаграждението на членовете на управителните и контролните органи, отчет за изпълнението на възложените задължения за извършване на обществени услуги и на целите на публичната политика. Няма изискване да се оповестяват квалификацията на членовете, или ПЧП

Спазено е изискването за обобщен доклад, чието отсъствие досега хвърляше сериозно съмнение върху решимостта на правителството да търси ефективно управление на публичните предприятия. Остава да видим дали той ще е формален или въпреки пожелателните текстове за целите все пак ще проследява изпълнението на поставените публични задачи, както и ефективността, платежоспособността и рентабилността на предприятията.

Законопроектът предвижда задължителен одит от регистриран одитор за всички публични предприятия (включително общинските), независимо от размера им

Директорите

Една от най-важните проблеми са органите за управление, където сега назначенията са по партийни квоти. Стандартите на ОИСР изискват основан на заслуги процес на селекция на директорите на държавните предприятия. Те трябва да оповестяват конфликт на интереси.

В проектозакона не се предвиждат специални изисквания за професионална квалификация – например, задължително изискване за висше образование или минимален стаж по специалността. Не се предвижда назначаването на членовете да става чрез конкурс, дори за големите държавни предприятия.

Агенцията ще създава методика за подбора номинирането и назначаването на членове на органи за управление и контрол в едноличните публични предприятия и определянето на кандидатите за заемането на тези длъжности в публичните предприятия, в които държавата е съдружник/акционер.

Кандидатите за членове в органите за управление и контрол трябва да отговарят на определени критерии по отношение на репутация и почтеност, подходящо образование, професионален опит и умения, подходящи за нуждите на публичните предприятия, както и възможност да отделят достатъчно време за изпълнение на възложените им задължения. Какви са тези критерии в проекта не е посочено.

Опит да реши този очевиден пропуск прави председателят на икономическа комисия Петър Кънев, който заедно със свои колеги е предложил критерии за членовете на органите за управление и контрол, включително задължително висше образование и минимум 5 години професионален опит, както и квалификация, която съответства на на спецификата на осъществяваните от съответното публично предприятие дейности. Приемането на това предложение е наложително с оглед на практиката на ключови управленски длъжности в държавните компании да се назначават хора с неизяснен опит.

Спазено е изискването за независими членове на съветите (половината). В самия закон не е записано изрично, че не се допуска назначаване на представители на правителството в  бордовете. Внесено е предложение от Петър Кънев в съветите да не влит лица, които заемат висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

В същото време е добавено изискване Съветите на директорите и надзорните съвети в публичните предприятия, категоризирани като „големи“, да се състоят най-малко от петима членове. Това ще наложи назначаване на допълнителни (независими?) членове в редица предприятия, например, БЕХ, АЕЦ, НЕК, „Булгаргаз“  и ДКК.