Какви са изискванията за внос на кадри?

Недостигът на кадри се усеща все по-остро в някои сектори. Във връзка с това започна дебат за възможностите за т. нар. „внос“ на персонал.

Съществуващото трудово законодателство поставя сериозни ограничения по отношение на наемането на кадри от страни извън ЕС. Те трябва да са законно пребиваващи в страната, като кандидатстването за получаване на разрешение става още преди да се преместят в България.

Най-общо има четири хипотези за разрешаване на достъпа до трудовия пазар
– при трудов договор с български работодател със срок до 12 месеца и опция за продължаване до три години;
– за  командировани лица в България или изпратени с цел предоставяне на услуги;
–  за преместени по вътрешнокорпоративен трансфер (но се забранява фиктивното създаване на предприятия с тази цел);
– за лица, които работят на свободна практика.

През април 2016 г. парламентът прие Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, който се отнася за наемането на работниците както от страните от ЕС, така и от трети страни по няколко различни режима.

Той въвежда разпоредбите на три нови директиви на ЕС: Директива 2014/36/ЕС относно влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници , Директива 54/2014/ЕС на ЕП и на Съвета от 16 април относно мерки за улесняване на упражняването на правата, предоставени на работниците за свободно движение за влизане и престой на граждани от трети държави с цел заетост, като сезонни работници и Директива 66/2014/ЕС на ЕП и на Съвета от 26 февруари относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешно корпоративен трансфер.

Ключовото изискване е да е проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда. Именно то отпадна при предоставянето на т. нар. сини карти на ЕС (виж нататък)

Друго условие е в в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, да не надвишава 10% от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата, които по закона са освободени от изискването да им бъде издавано разрешение за работа.
Гражданинът на трета държава трябва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност. Освен това предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд, като е заложжено изискване

Изисква се брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, за е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България за предходните 12 месеца (за ИТ сектора – двойно).

Ключовото при

сините карти

е провеждането на пазарен тест съгласно чл. 4 от Правилника за прилагане на закона за трудовата мобилност. Работодателят извършва предварителното проучване на пазара на труда в медиите и Бюрото по труда, което проучване трае най-малко 15 дни. Целта е да се докаже обективната невъзможност на работодателя да наеме българин и гражданин на ЕС на свободното работно място.

През миналия април бе гласуван облекчен режим за т. нар. Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Този списък, отнасящ се до Сините карти, засега включва само професии от ИТ бранша. Списъкът се изготвя по предложение на национално представителните организации на работодателите и се утвърждава от министъра на труда и социалната политика след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и Националния съвет за насърчаване на заетостта. Работодателите настояват да бъдат добавени и други професии – инженери, специалисти по технически науки, химик-технолози, синдикатите са против.

Разрешението за упражняване на висококвалифицирана трудова заетост се издава от Изпълнителния директор на Агенция по заетостта и разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ от Министерство на външните работи (съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България). Смята се , че процедурата отнема поне два месеца, но на практика е по-дълга. Тънкият момент е координацията между консулските служби към МВнР, където чужденецът подава заявлението за . нар. виза тип D (преди да влезе в страната), и дирекция „Миграция“ на МВР.

Синята карта е за една година и се преиздава при смяна на работодателя. Тя може да се подновява, доколкото лицето все още има трудов договор с работодателя.

Законът урежда и

временното наемане на граждани на трети страни.

В случаите на сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца за една календарна година Агенцията по заетостта трябва да издаде разрешение за достъп до пазара на труда за определени дейности от Списъка на икономическите сектори. Първият такъв списък бе утвърден през януари от МТСП, като са включени два сектора: селско, горско и рибно стопанство и хотелиерство и ресторантьорство.

За да бъде разрешено наемането, гражданинът на трета държава трябва да притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност, доказани с легализирани и преведени на български език документи. Работодателят трябва да осигури подходящо жилище, като наемната му цена е съобразена със заплатата. Той трябва да покрие за своя сметка транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното му място в България и обратно, както и разходите за задължителните здравни застраховки и осигуряване на сезонния работник. Наемната цена на жилището и транспортните разходи не се възстановяват от сезонния работник и не могат да се приспадат от възнаграждението му. Разрешението на АЗ се издава в 15-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа и след заплащане на такса в размер на 400 лв.

За наемане до 90 дни се изисква само регистрация в Агенцията по заетостта, като трябва да се спази изискването на чл. 24л от Закона за чужденците в Република България, тоест чужденецът да притежава валидна виза за целите на сезонната работа, когато такава се изисква. Регистрацията се прави преди влизането на чужденеца на територията на страната.

Не се изисква такса, но трябва да се подготвят повечето документи, изисквани и при разрешаването на сезонна заетост до 9 месеца, включително подписан трудов договор.

 

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>