Слабостта на валутите на развиващите се страни вреди на световната търговия като намалява вноса без никакви ползи за изнасяните количества, показва изследване на FT в повече от 100 страни.

Валутните войни носят повече щети, отколкото се смяташе, което води до съкращаване на световната търговия и вероятно икономическия растеж, вместо да преразпредели непроменени търговски потоци между страните. Анализът е провокиран от страховете от конкурентна девалвация, след като Китай обезцени юана.

След юни 2014 г. валутите на Русия, Колумбия, Бразилия, Турция, Мексико и Чили паднаха с 20 до 50 на сто спрямо долара, докато малайзийският рингит и индонезийската рупия са на най-ниски нива след азиатската криза от 1998 г.

Китай, който поддържаше юана стабилен спрямо долара до този месец, позволи обезценка с 4.5 на сто, което даде начало на вълна от девалвации.

FT сравни промените в стойността на 107 валути на развиващи се страни с търговските обеми през следващата година. Анализът открива, че по-слабата валута не води до ръст на износа. Но води до спад на вноса с около 0.5% за всеки 1%, с който валутата е поевтиняла спрямо долара.

Спадът на валутата увеличава цената на вноса, което води до намаляване на търсенето на вносни стоки.

Вносът на Бразилия, например, е намалял с 13% на годишна база след срива на реала с 37%. Русия, Южна Африка и Венецуела също отбелязват съкращаване на обема вносни стоки.

Стандартната икономическа теория допуска, че страните ще могат да изнасят повече, когато валутата отслабне поевтинявайки цените на техния износ, изразен в чужда валута, например, в долари. Това е логиката на валутните войни, които предполагат, че развиващите се страни могат да подобрят текущата сметка на платежния баланс, като позволят на валутите си да отслабнат. Това може да се случи, но само в резултат на свиването на вноса, а не на стимулирането на износа. Резултатът е порочен кръг от намаляване на международната търговия. Така всички са губещи.

Износът е много по-чувствителен към външното търсене, отколкото към валутните курсове, обяснява Дейвид Лубин от Citi.

Найл Шеринг, икономист в Capital Economics, казва, че този тренд е бил очевиден по време на азиатската криза и кризата в Аржентина от 2001-02, когато голямата част от корекциите се получи от намаляване на вноса. Сега девалвациите обхващат повече страни, което увеличава влиянието на намаляващия внос.

По данни на холандското Бюро за анализи на икономическата политика обемът на световната търговия през първото тримесечие на 2015 г. е намалял с 1.5%, а през второто – с 0.5 на сто.

Друго скорошно проучване – на Световната банка, което обхваща 46 развити и развиващи се икономики, откри, че от 2004 до 2012 г., обезценката на валутите е имала двойно по-малко влияние върху износа отколкото от 1996 до 2006 г., макар че слабата валута според тях все пак има някои предимства.