Валутно примирие?

валута

Истински или въображаеми, валутните войни са честа тема на валутните пазари от десетилетия насам, а напоследък тя се подхранва от програмите за количествени облекчения в САЩ, Европа и Япония.
Ниските и отрицателни лихвени проценти се разглеждат като начин да се понижи стойността на валутите, което да подхрани инфлацията и растежа.
Спорът сега е дали срещата на Г20 в Шанхай миналия месец, където лидерите говориха за нуждата да се въздържат от валутна конкуренция, постигнаха споразумение за стабилизиране на валутните колебания в името на това да успокоят пазара на стойност на 1 трилион долара дневно.
Съмняващите се гледат поредицата от изненадващи решения на централните банки и единствената правдоподобна теория, която обяснява всичко е, че те трябва да работят в синхрон. Това би било известно постижение, тъй като валутните войни (ако вярваме, че те съществуват) са дълги, кървави и сложни.
„В цялата история има елемент на „И какво от това?”, казва пред FT Саймън Дерик, валутен стратег в BNY Mellon. „През последните 12-13 години интервенциите не са постигнали много.“ На форекс пазара всеки е за себе си, признава той. Действията на една страна имат последица за други. Това се усилва в среда на нисък растеж, намаляваща инфлация, висок дълг и слаба производителност.
Ако наистина вярвате, че е било обявено валутно примирие, трябва да се тревожите колко бързо то ще се разпадне.
Федералният резерв развълнува любителите на конспиративни теории след неочаквано „гълъбовия” тон на мартенската си среща, което изглежда заобиколи неговия навик да се осланя на данните. Това стана след като доларът падаеше през последните седмици, което на свой ред повиши цените на суровините и настроенията на развиващите се пазари
Фед може да има добра причина да направи пауза в затягането на паричната политика. Пазарните колебания се приемат от някои като затруднение за повишението на лихвите.
Независимо от това дали има валутно примирие, тази пауза дава възможност на пазарите да си поемат дъх. Това намалява натиска върху Китай и стимулира цените на петрола.

Времето вероятно е единственото полезно оръжие на централните банки. Има много обяснения защо президентът на ЕЦБ Марио Драги позволи на еврото да се засили чрез поставяне на под за по-нататъшни съкращения на лихвите в обозримо бъдеще.
Анализаторите на HSBC, които се придържат твърдо към теорията за валутно примирие, казват, че ЕЦБ се е отказала от борбата за постоянно повишаване на инфлацията чрез по-слаб валутен курс.
Валутният стратег от BNP Paribas Майкъл Шейд вярва, ще времето ще спаси ЕЦБ, като се аргументира, че краткосрочното покачване на еврото ще се обърне през втората половина на годината, когато презареданата програма за купуване на облигации даде ефект.

Времето е недостатъчно в Япония, където заради поскъпването на йената се връща изкушението за валутни интервенции. Фактът, че тя се въздържа да го направи, подхрани аргументите за валутно примирие. По време на срещата на Г20 нейните опасения поради силата на йената не бяха споделени.
„Има риск от валутна война, но е трудно да си представим в сегашната ситуацията, поради ангажимента на Г20 да не използват валутния курс с цел постигане на конкурентоспособност и тяхната загриженост за валутни манипулации, коментира Джуния Танаше, стратег в JPMorgan.

Китай също може да използва времето в своята валутна битка срещу пазарните спекуланти. Тези инвеститори, които започнаха година с продажби на юана, която изглеждаше печеливша, видяха влошаване на резултатите след като Народната банка на Китай (PBOC) освободи своя арсенал.
Последвалите схватки оставиха двете страни в напрегнато противопоставяне. През януари юанът отслабна рязко спрямо долара на офшорния пазар (в Хонконг), тъй като инвеститорите залагаха, че изтичането на капитали от Китай ще се засили и PBOC няма да бъде в състояние да харчи своите резерви за ограничаване на понижението.
Вместо това, централната банка се намеси пряко в офшорния пазар, намали ликвидността и увеличи на загубите за всеки, който заложи срещу нея.
Резултатът е намаляване на спреда между строго контролирания курс на юана на континента и атакувания офшорен братовчед, което предполага мечките да отстъпят – поне засега.
Но ако централните банки са си купили време, колко дълго ще продължи? А какво ще стане, ако, или когато, данните покажат засилване на американската икономика?

Отрицателни лихви в Япония

йена

Японската централна банка реши да въведе отрицателна лихва в размер на 0.1%. По този начин тя се надява да достигне инфлация в размер на 2% и да попречи на поскъпването на валутата си, която се приема за убежище в турболентни времена. Банката заяви, че при нужда ще продължи с понижението на лихвите.

Bank Of Japan, които са изобретили политиката по количествени облекчения, направиха лихвите негативни.

Posted by Bisser Manolov on Thursday, January 28, 2016

Отрицателният процент, който изненада пазарите, ще се прилага към текущите сметки на финансовите институции. Решението е взето с пет на четири гласа. Банката се позовава на нестабилните световни пазари, както и на неяснотата за развитието на развиващите си икономики и икономиките на страните-износители на суровини, като се специално се посочва несигурността за китайската икономика. Миналата седмица ръководителят на японската централна банка Харухико Курода отрече, че се подготвя такъв ход.

В петък той заяви, че се надява заедно с количествените облекчения отрицателните лихви да помогнат на Япония да се справи със заплахата от дефлацията, която е надвиснала над страната от десетилетия. Инфлацията през декември бе едва 0.2%. Курода отхвърли мненията, че този ход означава, че банката е изчерпала възможностите за увеличаване на текущата програма за изкупуване на активи в размер на 80 трилиона йени годишно.

Освен това банката на Япония има намерение да изкупува държавни облигации, книжа, издадени от фондове, инвестиращи в имоти и ETF, за да разшири паричната си база.

През третото тримесечие на 2015 г. БВП на Япония се понижи с 0.8%. Това бе втори тримесечен спад, което означава ново влизане в рецесия. Това е четвърта техническа рецесия през последните пет години. Стимулите и реформите, предприети от премиера Шиндзо Абе не успяха да стимулират икономическия ръст.

Поради това, че лихвената система на Япония е на три нива, ефектът от решението е по-слаб отколкото подобна мярка в Европа, посочва ФТ. BoJ ще плаща отрицателна лихва само върху новите резерви, създадени от програмата за количествени облекчения, докато останалите резерви, които са около $2.5 трилиона или 50% от БВП ще получават лихва от  0.1 на сто.

Отрицателната лихва ще влезе в сила от 16 февруари. Отрицателни лихви има в еврозоната, в Дания, Швейцария и Швеция. От 4 януари тя бе въведена и за свръхрезервите на българските банки при БНБ.

Девалвацията не помага за ръст на износа

юан

Слабостта на валутите на развиващите се страни вреди на световната търговия като намалява вноса без никакви ползи за изнасяните количества, показва изследване на FT в повече от 100 страни.

Валутните войни носят повече щети, отколкото се смяташе, което води до съкращаване на световната търговия и вероятно икономическия растеж, вместо да преразпредели непроменени търговски потоци между страните. Анализът е провокиран от страховете от конкурентна девалвация, след като Китай обезцени юана.

След юни 2014 г. валутите на Русия, Колумбия, Бразилия, Турция, Мексико и Чили паднаха с 20 до 50 на сто спрямо долара, докато малайзийският рингит и индонезийската рупия са на най-ниски нива след азиатската криза от 1998 г.

Китай, който поддържаше юана стабилен спрямо долара до този месец, позволи обезценка с 4.5 на сто, което даде начало на вълна от девалвации.

FT сравни промените в стойността на 107 валути на развиващи се страни с търговските обеми през следващата година. Анализът открива, че по-слабата валута не води до ръст на износа. Но води до спад на вноса с около 0.5% за всеки 1%, с който валутата е поевтиняла спрямо долара.

Спадът на валутата увеличава цената на вноса, което води до намаляване на търсенето на вносни стоки.

Вносът на Бразилия, например, е намалял с 13% на годишна база след срива на реала с 37%. Русия, Южна Африка и Венецуела също отбелязват съкращаване на обема вносни стоки.

Стандартната икономическа теория допуска, че страните ще могат да изнасят повече, когато валутата отслабне поевтинявайки цените на техния износ, изразен в чужда валута, например, в долари. Това е логиката на валутните войни, които предполагат, че развиващите се страни могат да подобрят текущата сметка на платежния баланс, като позволят на валутите си да отслабнат. Това може да се случи, но само в резултат на свиването на вноса, а не на стимулирането на износа. Резултатът е порочен кръг от намаляване на международната търговия. Така всички са губещи.

Износът е много по-чувствителен към външното търсене, отколкото към валутните курсове, обяснява Дейвид Лубин от Citi.

Найл Шеринг, икономист в Capital Economics, казва, че този тренд е бил очевиден по време на азиатската криза и кризата в Аржентина от 2001-02, когато голямата част от корекциите се получи от намаляване на вноса. Сега девалвациите обхващат повече страни, което увеличава влиянието на намаляващия внос.

По данни на холандското Бюро за анализи на икономическата политика обемът на световната търговия през първото тримесечие на 2015 г. е намалял с 1.5%, а през второто – с 0.5 на сто.

Друго скорошно проучване – на Световната банка, което обхваща 46 развити и развиващи се икономики, откри, че от 2004 до 2012 г., обезценката на валутите е имала двойно по-малко влияние върху износа отколкото от 1996 до 2006 г., макар че слабата валута според тях все пак има някои предимства.

Рекордно ниски нива за паунда и суровините

Долари

Британската валута и цените на повечето суровини достигнаха рекордно ниски стойности през седмицата, като референдумът в Шотландия, бавното възстановяване на световната икономика и политиката на централните банки остават основни фактори за пазарите.

Всички големи икономики освен САЩ се забавят. Свиването на японската икономика през второто тримесечие се оказа по-голямо от очакваното – 7.1% на годишна база вместо 6.8 на сто. В Китай инфлацията се понижи. Все пак в еврозоната имаше лъч надежда, след като положителни данни за производството през юли (ръст с 1%, повече от прогнозите) подхраниха очакванията за ръст през третото тримесечие.

Паундът достигна 10-месечно дъно от 1.6050 в сряда, поради несигурния изход от референдума за независимост на Шотландия. В петък валутата се възстанови до 1.6267 долара. Две нови проучвания показаха нараснала подкрепа за привържениците на отговор „Не” (за оставане във Великобритания).
При положителен отговор не е ясно дали Шотландия ще запази паунда и при какви условия и как ще се разпредели дългът на страната. Управителят на Английската централна банка Марк Карни предупреди, че ще са нужди огромни резерви и, че валутният съюз е несъвместим със суверенност на Шотландия.

Еврото се повиши спрямо долара в петък като достигна 1.2964 долара. Но единната валута остава близо до 14-месечното дъно, достигнато в четвъртък (1.2858 долара). Еврото бе подкрепено от очаквания за ранно вдигане на лихвените проценти в САЩ, което засилва американската валута.
Изследване на Фед-Сан Франциско, публикувано в понеделник, показа, че централната банка е готова за по-скорошно вдигане на лихвените проценти отколкото очакват пазарите.
Фед трябва да намали темпото на паричните стимули с нови 10 млрд. долара на следващото си заседание като този процесът ще приключи през октомври. Прогнозите са след това централната банка да започне да повишава лихвените проценти в средата на 2015 г.
Данните в петък показаха, че продажбите на дребно в САЩ растат през август, а потребителското доверие достига 14-месечен връх през септември.

Доходността на 10-годишните ДЦК на САЩ се повиши до 2.60% заради очакванията, че на следващото заседание на Комитета по парична политика на Фед ще се излъчи сигнал за по-скорошно повишение на лихвите.

Суровините достигнаха най-ниско ниво от 4 години, според индекса на Блумбърг, който следи 22 стоки. Причина е слабото търсене извън САЩ и поевтиняването на селскостопанските стоки. Пшеницата и соята паднаха до нива, невиждани от 2010 г. Медта се понижи с 1,3%, до 6783 долара за тон.
Петролът продължава да поевтинява поради големите запаси и слабото търсене. Сортът Брент се понижи в Лондон до 97.11 долара за барел, след като по-рано през седмицата достигна 96.83 долара. Това е най-ниско ниво от 2 юли 2012 г. На седмична база понижението е със значителните 3.7%. За това повлия и поскъпването на долара.
Цената на паладия падна до 850 долара за унция, след като на 1 септември достигна 13-годишен максимум от 912 долара заради очаквани санкции срещу Русия.