Валутно примирие?

валута

Истински или въображаеми, валутните войни са честа тема на валутните пазари от десетилетия насам, а напоследък тя се подхранва от програмите за количествени облекчения в САЩ, Европа и Япония.
Ниските и отрицателни лихвени проценти се разглеждат като начин да се понижи стойността на валутите, което да подхрани инфлацията и растежа.
Спорът сега е дали срещата на Г20 в Шанхай миналия месец, където лидерите говориха за нуждата да се въздържат от валутна конкуренция, постигнаха споразумение за стабилизиране на валутните колебания в името на това да успокоят пазара на стойност на 1 трилион долара дневно.
Съмняващите се гледат поредицата от изненадващи решения на централните банки и единствената правдоподобна теория, която обяснява всичко е, че те трябва да работят в синхрон. Това би било известно постижение, тъй като валутните войни (ако вярваме, че те съществуват) са дълги, кървави и сложни.
„В цялата история има елемент на „И какво от това?”, казва пред FT Саймън Дерик, валутен стратег в BNY Mellon. „През последните 12-13 години интервенциите не са постигнали много.“ На форекс пазара всеки е за себе си, признава той. Действията на една страна имат последица за други. Това се усилва в среда на нисък растеж, намаляваща инфлация, висок дълг и слаба производителност.
Ако наистина вярвате, че е било обявено валутно примирие, трябва да се тревожите колко бързо то ще се разпадне.
Федералният резерв развълнува любителите на конспиративни теории след неочаквано „гълъбовия” тон на мартенската си среща, което изглежда заобиколи неговия навик да се осланя на данните. Това стана след като доларът падаеше през последните седмици, което на свой ред повиши цените на суровините и настроенията на развиващите се пазари
Фед може да има добра причина да направи пауза в затягането на паричната политика. Пазарните колебания се приемат от някои като затруднение за повишението на лихвите.
Независимо от това дали има валутно примирие, тази пауза дава възможност на пазарите да си поемат дъх. Това намалява натиска върху Китай и стимулира цените на петрола.

Времето вероятно е единственото полезно оръжие на централните банки. Има много обяснения защо президентът на ЕЦБ Марио Драги позволи на еврото да се засили чрез поставяне на под за по-нататъшни съкращения на лихвите в обозримо бъдеще.
Анализаторите на HSBC, които се придържат твърдо към теорията за валутно примирие, казват, че ЕЦБ се е отказала от борбата за постоянно повишаване на инфлацията чрез по-слаб валутен курс.
Валутният стратег от BNP Paribas Майкъл Шейд вярва, ще времето ще спаси ЕЦБ, като се аргументира, че краткосрочното покачване на еврото ще се обърне през втората половина на годината, когато презареданата програма за купуване на облигации даде ефект.

Времето е недостатъчно в Япония, където заради поскъпването на йената се връща изкушението за валутни интервенции. Фактът, че тя се въздържа да го направи, подхрани аргументите за валутно примирие. По време на срещата на Г20 нейните опасения поради силата на йената не бяха споделени.
„Има риск от валутна война, но е трудно да си представим в сегашната ситуацията, поради ангажимента на Г20 да не използват валутния курс с цел постигане на конкурентоспособност и тяхната загриженост за валутни манипулации, коментира Джуния Танаше, стратег в JPMorgan.

Китай също може да използва времето в своята валутна битка срещу пазарните спекуланти. Тези инвеститори, които започнаха година с продажби на юана, която изглеждаше печеливша, видяха влошаване на резултатите след като Народната банка на Китай (PBOC) освободи своя арсенал.
Последвалите схватки оставиха двете страни в напрегнато противопоставяне. През януари юанът отслабна рязко спрямо долара на офшорния пазар (в Хонконг), тъй като инвеститорите залагаха, че изтичането на капитали от Китай ще се засили и PBOC няма да бъде в състояние да харчи своите резерви за ограничаване на понижението.
Вместо това, централната банка се намеси пряко в офшорния пазар, намали ликвидността и увеличи на загубите за всеки, който заложи срещу нея.
Резултатът е намаляване на спреда между строго контролирания курс на юана на континента и атакувания офшорен братовчед, което предполага мечките да отстъпят – поне засега.
Но ако централните банки са си купили време, колко дълго ще продължи? А какво ще стане, ако, или когато, данните покажат засилване на американската икономика?

Отрицателни лихви в Япония

йена

Японската централна банка реши да въведе отрицателна лихва в размер на 0.1%. По този начин тя се надява да достигне инфлация в размер на 2% и да попречи на поскъпването на валутата си, която се приема за убежище в турболентни времена. Банката заяви, че при нужда ще продължи с понижението на лихвите.

Bank Of Japan, които са изобретили политиката по количествени облекчения, направиха лихвите негативни.

Posted by Bisser Manolov on Thursday, January 28, 2016

Отрицателният процент, който изненада пазарите, ще се прилага към текущите сметки на финансовите институции. Решението е взето с пет на четири гласа. Банката се позовава на нестабилните световни пазари, както и на неяснотата за развитието на развиващите си икономики и икономиките на страните-износители на суровини, като се специално се посочва несигурността за китайската икономика. Миналата седмица ръководителят на японската централна банка Харухико Курода отрече, че се подготвя такъв ход.

В петък той заяви, че се надява заедно с количествените облекчения отрицателните лихви да помогнат на Япония да се справи със заплахата от дефлацията, която е надвиснала над страната от десетилетия. Инфлацията през декември бе едва 0.2%. Курода отхвърли мненията, че този ход означава, че банката е изчерпала възможностите за увеличаване на текущата програма за изкупуване на активи в размер на 80 трилиона йени годишно.

Освен това банката на Япония има намерение да изкупува държавни облигации, книжа, издадени от фондове, инвестиращи в имоти и ETF, за да разшири паричната си база.

През третото тримесечие на 2015 г. БВП на Япония се понижи с 0.8%. Това бе втори тримесечен спад, което означава ново влизане в рецесия. Това е четвърта техническа рецесия през последните пет години. Стимулите и реформите, предприети от премиера Шиндзо Абе не успяха да стимулират икономическия ръст.

Поради това, че лихвената система на Япония е на три нива, ефектът от решението е по-слаб отколкото подобна мярка в Европа, посочва ФТ. BoJ ще плаща отрицателна лихва само върху новите резерви, създадени от програмата за количествени облекчения, докато останалите резерви, които са около $2.5 трилиона или 50% от БВП ще получават лихва от  0.1 на сто.

Отрицателната лихва ще влезе в сила от 16 февруари. Отрицателни лихви има в еврозоната, в Дания, Швейцария и Швеция. От 4 януари тя бе въведена и за свръхрезервите на българските банки при БНБ.