Кой се страхува от новата икономика

Грубоватият опит да се вкарат сайтовете за споделено пътуване в усмирителна риза, съшита от бюрократи, за пореден път демонстрира растящото изоставане на регулациите в България от променящия се свят.

Докато в САЩ министерството на търговията започна изследване на цифровата икономика,българският министър на транспорта обсъждаше с превозвачите заплахата от сайтовете за споделено пътуване. Това не бе първи пример за ретро регулации. През миналата година КЗК реши, че Uber не е дигитална платформа, а осъществява нерегламентирана таксиметрова дейност и услугата бе спряна.

Споделената икономика е на гребена на вълната през последните няколко години, а компании като Uber станаха символ на новата дигитална икономика. Рискови капиталисти и инвеститори, жадни да станат откриватели на новия бум, ни заливат с прогнози за потенциала на дигиталните услуги.

В тях вероятно има и доза преувеличение. В САЩ секторът ангажира 1% от заетите, като скорошно проучване установи, че хората, които предоставят услуги чрез платформи като Uber и Airbnb го правят по-скоро за допълване на доходите си. Но дори и това е осезаема промяна, която се посреща освен с надежди и с тревоги.

Търговското министерство на САЩ предложи дефиниция на дигитално свързаните фирми и идентифицира повече от 100 дейности, които й съответстват. Те варират от споделените пътувания до алтернативното кредитиране.

Според това определение, дигитално свързаните фирми:

  • използват технологии като мобилни приложения, за да осъществяват P2P сделки, като се свързват директно;

  • разчитат на потребителски рейтинги за контрол на качеството на услугата;

  • предлагат на служителите, извършващи услуги, гъвкавост в решенията за работно време;

  • разчитат, че служителите ще използват собствени инструменти или активи за предоставянето на услуга.

Страхът от споделената икономика

Реакцията на българското правителството бе резултат на протести на превозвачи, които се оплакаха, че държавата не прави нищо срещу растящия сив сектор. По техни оценки неформалните превози заемат 50 на сто от вътрешните и 70 на сто по международните линии. Властите предполагат, че това е дейност, извършвана по занятие – тоест, регулярно и с цел печалба, без необходимите разрешителни.

В тези аргументи има доза истина, но в основата си те не са свързани с феномена Uber.

Неформални превози се извършват в малките населени места от много години. Обикновено случайните превозвачи минават покрай спирките 5 минути преди регулярния транспорт и обират пътниците на цената на билета. По този начин те паразитират върху обявеното разписание и нанасят вреда на редовния превозвач, който е длъжен да поддържа линията, дори в дните, когато няма достатъчно пътници. През последните години този тип услуги се разрастват по две причини – първата е намаляването на броя на редовните линии заради обезлюдяването, което създава неудобство за пътуващите (за тях е по-добре да си наемат шофьор, който да ги изчака да свършат работа и да се приберат). В този случай пазарът се създава по принуда и е налице затворен кръг. Колкото повече намаляват редовните маршрути, толкова повече хората са принудени да си наемат шофьори, което ще води до отпадане на редовни линии. Втората причина за ръста на неформалните пътувания са гастарбайтерите, които често се извозват организирано до Германия или друга европейска страна и това има малко общо с дигиталната икономика.

Дигиталните технологии често развиват неформални услуги, които са съществували и преди, като ги организират и ги правят по-достъпни. Това се отнася не само до превозвачите, които крадат пътници от редовните линии, но и до хазяите, които в миналото причакваха летовници по гарите и автогарите. Днес те имат на разположение Airbnb. Мобилните приложения и останалите нови технологии не само правят подобни услуги по-евтини и по-удобни, но напълно променят начина, по който те се предоставят.

Дасега имаше само един сигурен начин да попаднете на такси с гарантирано качество – да сте в град, където пазарът е силно регулиран (от гилдия или от градската управа, има градове, където лицензът се предава едва ли не по наследство). Днес Uber решава проблема с неприятните изненади като мръсни коли и помпички чрез системата си за потребителски оценки. Репутацията вече не е неуловима характеристика. Дигиталните технологии предлагат възможности за измерване и оповестяване, каквито не съществуват в стария свят. Това позволява на Uber и Airbnb да действат като колективна марка, дори като гилдия (Uber определя цените).

Те създават и увеличени възможности за регулаторите, макар и не по начина, който те биха предпочели. Ако в стария физически свят трябва да назначите инспектори, които да провеждат дознание в колите на хората по подозрение, че превозват пътниците срещу заплащане, днес е достатъчно да се поставят разумни изисквания на посредника, който държи ключа към достъпа до пазара (например, да не праща клиенти при хора с криминално минало или психологически проблеми).

Вместо това обаче властите предпочитат лесния път на забраните.

При това споделената икономика не е единствената сфера, в която властите подтичват зад бързо развиващите се технологиии, размахвайки заканително пръст.

Неуловими граници

В представата на чиновника всеки бизнес предполага регистрация на фирма, банкова сметка с твърда месечна такса, касов апарат, служители, които работят от 8 до 17 часа в специално оборудван офис и изрядно изпълнени основополагащи ангажименти – като договор със служба за трудова медицина, противопожарни правила и входящ номер от комисията за лични данни. Когато нещо от това липсва, държавната администрация изпада в безтегловност.

Но светът на новата икономика е различен и регулирането й изисква държавната машина да се адаптира. Затрудненията произтичат от някои характеристики на дигиталните услуги, които не съответстват на установените бизнес модели:

  • Дейност по занятие и срещу заплащане

Много често хората, които се възползват от дигитални платформи, за да си докарат допълнителен доход, не го правят регулярно. Това означава, че те не са типични търговци, а от гледна точка на данъчното законодателство са получатели на случаен доход. Но този доход е трудно да се установи, както стана ясно от опита на НАП да обхване т. нар. магазини, организирани чрез платформи като olx или eBay.

В други случаи дигиталните платформи насърчават услуги, които не се извършват срещу заплащане (например, доброволчески инициативи), заплащането е минимално или е организирано като своеобразен бартер.

  • Организатор, вместо доставчик

Българското законодателство, вкл. данъчното, е основано върху презумпцията за двустранни сделки – между доставчик и получател. То се оказва безпомощно, когато системата е децентрализирана, а основният субект, подлежащ на регулиране, е организаторът на услугата, платформата, която свързва потребителите.

  • Собствен или нает актив

Компании като Uber не са нито работодател, нито собственик на активите, които се ползват споделено.

Те не са отговорни за многобройните технически изисквания към оборудването, с което се осъществява търговска дейност. Повечето от тези правила са мотивирани от съображения за защитата на потребителите. Например, не би следвало да се допуска осъществяването на таксиметрови превози с автомобили, които не са в изправност. Но покриването на изискванията може да бъде скъпо и неефективно предвид липсата на регулярност. Властите би трябвало да си сътрудничат с организаторите на услуги по спорадични пътувания, за да въведат гаранции и да разпределят отговорността.

Един пример за затруднения е опитът да се обложи с данък т. нар. лично ползване на активи, придобити или не с право на данъчен кредит. Освен облагане с ДДС (непризнаване на данъчен кредит) използването на служебен автомобил или лаптоп за лични цели в представите на НАП е непаричен доход за служителя, също като представителните разходи. Амбицията да се обхванат всички тези доходчета среща най-малко два проблема: разходите за спазване на законодателството са несъразмерно големи; справедливостта изисква НАП да приеме реципрочно третиране, когато лични активи се използват за служебни цели – също масова практика, особено в дребния бизнес.

Нови форми на заетост

Една от най-разбиващите последици от новите технологии са новите форми на заетост. Те започват да изтласкват досегашните отношения между работодател и служител. Все повече хора се препитават като фрийлансъри. Развитието на обмена от типа човек-на-човек (peer-to-peer или p2p) насърчава мнозина да изоставят твърдата заетост, за да разчитат на преки поръчки.

Наричат това гиг икономика (от гиг – голям концерт, по аналогия с музикантите, които се препитават от ангажименти). Според McKinsey този термин обхваща извършването на „случайна работа, която се договаря на дигиталния пазар”. Оценките за размера на това явление силно варират – от 1 до 8 на сто от работните места в САЩ.

Така наречените самонаети не са ново явление – от десетилетия така живеят не само музикантите, но и много представители на традиционни професии – от архитекти до водопроводчици. Дигиталните технологии променят заетостта като осигуряват поръчки на независими доставчици, фрийлансъри (например, програмисти), временно наети работници и т. н.

Общото между всички тези нови форми на заетост се свежда до две думи – гъвкавост и мобилност. Но те се изпаряват стане ли дума за регулации. Българското законодателство изисква почти винаги хората, които получяват нерегулярни доходи, да се регистрират като самоосигуряващи се и да подават една и съща декларация всеки месец, за да внесат осигуровките си върху 420 лева. В идеалния свят на бюрократа всеки независим изпълнител трябва да регистрира ЕООД и да се осигурява сам, като му се вменяват данъчни и осигурителни задължения преди още да има доход.

Не е изненада, че мнозина не го правят. Те са и трудно откриваеми от НАП, ако получават плащанията си от чужбина – например, чрез freelancer.com. Липсата на удобна рамка, която да им позволи да се осигуряват в съответствие с доходите, които получават, оставя хората, които не се радват на официална заетост, без възможност за социално осигуряване, а и без достъп до обичайни банкови услуги. Затова е добра идея например, да се даде възможност на хората, които работят по дълготрайни поръчки да откупуват стаж за минал период, естествено при условия, които са равнопоставени със самоосигуряващите се с регулярни вноски.

Това е и пречка пред иновациите, които рядко се раждат в резултат на работа в офис от 8 до 17 часа.

И още предизвикателства

Друга сфера, в която регулациите не са помръднали много от миналия век, е свързана с разплащанията и финансирането на бизнеса. Много продавачи на дигитални стоки и услуги по света не налагат твърда цена, а разчитат на дарения (включително Уикипедия) или на цената, която самият купувач определя (според емблематичния експеримент на „Рейдиохед” от 2007 г.). Малцината, които се опитват да приложат тази нелоша практика у нас (понякога единствено възможната за малки кампании, медии или други творчески проекти, които не искат да зависят от спонсори и рекламодатели), рискуват да обясняват дълго как идеите им са съобразени със Закона за ДДС или закона за местните данъци, където са даренията.

Няма съмнение, че навлизането на новите технологии няма да спре до споделените пътувания или платформите за наемане на домашни помощници и фрийлансери. Финансовите услуги са следващата голяма промяна. Тя включва приложения за разплащания, сайтове за алтернативно кредитиране, управление на портфейли. Новите финансови технологии разчитат силно на алгоритми и обработка на статистически данни, за да управляват риска, а не по-консервативни методи като обезпечения с имоти.

Въпрос на време е и у нас да стъпят или да се развият сайтове от типа на Kickstarter (за групово финансиране) или компании за директно p2p кредитиране като Lending club. Как ще се справят с това българските власти, които срещнаха огромни затруднения да регулират проста схема като популярните каси, не е въпрос, който предполага оптимистичен отговор.

Статия за сп. МЕНИДЖЪР

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>