Трябва ли държавата да определя приоритетни сектори?

Аутсорсингът и високите технологии се пръвърнаха в новото модерно заклинение, чрез което любителите на митове се опитват да убедят останалите, че България може да преуспее. Тези проекти напоследък черпят основания за оптимизъм и от щедро финансирания с публични пари София Тех парк и няколко изолирани, но често цитирани истории на успеха. „Телерик” – вероятно най-успешната българска ИТ компания, заедно с още няколко компании, пробили си път през блатото от бюрокрация и посредственост, напоследък се превръщат в знаме на новите предприемачи. Това е хубаво – поне докато може да мотивира и други да опитат идеите си.

Но през последната година има доста преувеличение в оценките за потенциала на българския ИТ сектор. Наскоро известният икономист Владимир Каролев, който е и съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски заяви, че ИТ секторът може да се превърне в най-големия работодател в България.Той вероятно познава числата.

В момента заетите в ИТ, заедно с далекосъобщенията са около 60 000 души – три пъти по-малко отколкото, например, в строителството. На какво тогава се гради оптимизмът на Каролев?

сектори на икономиката

Вероятно на една разработка, наречена Иновативна стратегия за интелигентна специализация. Направена по идея на Европейската комисия и с помощта на Световната банка тя посочи четири сектора, които да получат приоритетно финансиране през следващите седем години – мехатроника и чисти технологии; ИКТ и информатика; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативните индустрии (кино, игри). Обсъждането им почти не предизвика интерес, а би трябвало. През следващите седем години посочените сектори ще получат почти половината от разходите по ОП „Иновации и конкурентоспособност”. В редица случаи това ще бъдат новосъздадени компании специално заради усвояването на еврофондовете и със сигурност това не е най-добрият начин да се започне бизнес.

Имат ли основание технологичните оптимисти?

Целевите стимули за приоритетни сектори, такива, които да изтеглят икономиката напред, са привлекателна идея – поне на пръв поглед. Държавата не може да подкрепи всички, затова изглежда уместно да подкрепи тези, които могат да помогнат на останалите. Особено що се отнася до новите технологии, където рискът е по-голям, а при успех ползите не са само за този, който финансира изследванията и внедряването.

Съмнението не е дали ИТ е перспективен сектор, а дали изобщо държавата трябва да подкрепя перспективни сектори. Как би могла тя да знае кой сектор ще изплува след една, а какво остава за седемгодишен период. Саудитска Арабия реши да срине цените на петрола и така само за седмици перспективни проекти като търсенето на нефт в Черно море или ВЕИ бяха замразени. И Световната банка не би се обзаложила кой сектор може да изтегли останалите.

ИСИС се основава на това, че ИТ секторът и творческите индустрии показаха добър растеж по време на кризата. Според експертите техният дял може да достигне 8-9% от БВП и косвено да подкрепи и развитието на други производители – например, на компютърна техника.

Това е възможно, но не е сигурно. Ако няма условия (добра бизнес среда, инвестиции в образование, политика по задържане на таланти), развитието на приоритетните сектори ще остане на хартия. Зад гърбовете на група талантливи предприемачи ще бъде пробутани добре опаковани проекти за финансиране на банални, но лъскави творчески и рекреативни дейности. Много от тези проекти не само няма да предадат импулса към други сектори на икономиката, но и самите те няма да просъществуват след края на новия програмен период.

Теорията за приоритетните сектори е стара концепция. Мнозина цитират теорията за сравнителните предимства на Дейвид Рикардо, често без да правят разлика с абсолютните предимства*. Един от нейните вдъхновители е стратегът на стадиите на икономическия растеж Уолт Ростоу. Според него фазата на излитане първоначално се определя от няколко водещи сектора. Ключовото в тази концепция е, че излишъците се инвестират, за да подкрепят устойчивия растеж и предприемачеството по-късно. Секторите, които изтеглят икономиката са такива, за чиито продукти има достатъчно търсене и разчитащи на нови технологии. Развитието на ключовия сектор може да предизвика растеж в други отрасли на икономиката.

Има няколко предварителни условия, за да „излети” една икономика и държавата има водеща роля, включително поради външните ефекти. Но освен това е необходима промяна на отношението на обществото към поемането на риск (пътят на икономическото развитие е осеян с паднали предприемачи е както казва Насим Талеб те също заслужават паметници), както и отваряне на обществените и политическите организации.

Тази концепция, писана преди половин век, отразява западния модел на индустриализация. Но икономиката днес има различна структура и индустрията вече не е основният източник на заетост. Това се дължи не само на деиндустриализацията и възходът на страни като Китай, а на обособяването на дейности, които преди да се извършвали неформално като пазарни услуги (от лични треньори и детегледачки до специалисти по вътрешен дизайн).

Както показват данните на Световната банка, в редица страни услугите се развиват по-бързо от производството и са двигател на процеса на глобализация.

Въпреки това, както пише Дани Родрик, докато някои услуги са част от търгуемия сектор (могат да се изнасят), те обикновено изискват висока квалификация и ангажират относително малко обикновени работници. Финансовите и другите бизнес услуги, както и ИТ технологиите могат да бъдат двигатели на растежа само там, където работната сила е подготвена за това. Дори в Индия, която е пример за бедна страна с развит ИТ сектор, той не е двигател на икономическия растеж. Обратно, традиционното производство може да предложи голям брой работни места за работници без специална квалификация с производителност, която е от три до четири пъти по-голяма от тази в селското стопанство.

По-голямата от заетите в нетъргуемите услуги, където търсенето е ограничено до възможностите на местния пазар, където нивата на производителност са по-ниски. Такива дейности са търговията, домашните помощници. Те биха могли да спечелят от по-добри технологии и организация и от по-голяма формализация. Но има и друга разлика, по която услугите не могат да съперничат на индустрията, пише Родрик. Възможностите в нетъргуемия сектор са ограничени, тъй като този сектор не може да расте без да обърне условията на търговия срещу себе си– намалявайки цените и печалбите. В производството малките страни могат да оцелеят благодарение на успеха на износителите и постепенна диверсификация (например, сглобяване на телевизори). Но успехът в услугите изискват едновременен ръст на производителността в останалите сектори на икономиката. Фокусирането върху няколко сектора не нови бързи възможности за успех. Следователно растежът трябва да разчита на много по-бавното изграждане на икономически капацитет като инвестиции в човешки капитал и развитие на институциите.

Прочетете още – Каква реиндустриализация?

* Сравнителните предства са комплексни и динамични. Една страна може да намери място под слънцето на глобалния пазар не защото може да произвежда най-евтино дадена стока и услуга, а защото нейният съсед, който е по-конкурентоспособен, е открил, че му по-изгодно да насочи капитал и работна ръка в по-перспективен сектор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *