Индустриалната политика – ползи и капани

индустрия

Концепцията за „индустриална политика” – дискредитирана преди четвърт век, се завръща. Въпросът за държавна подкрепа на индустрията се появи на едно неочаквано преди място – в САЩ.
Във формата, поощрявана от новия американски президент Доналд Тръмп, индустриалната политика е начин за възвръщане на контрола, отнет от глобализацията. Но идеята за подкрепа на местната индустрия се завърна като непосредствена последица от финансовата криза през 2008 г., когато правителствата взеха мерки за спасяване на компании и цели сектори от банкрут, за насърчаване на икономическата активност и създаване на работни места.
Всъщност тази идея никога не си е отивала и много коментатори участват в дискусията за условията за индустриален успех и насърчаване на технологичните иновации от години, обобщава Project Syndicate. Дори тези, които смятат индустриалната политика за панацея, признават, че нейните успехи често са следвани от провали.

Кои са добрите практики на индустриалната политика през 21 век?

Джъстин Ифу Лин, бившият главен икономист на Световната банка, определя индустриалната политика като всяко правителствено решение, регулация или закон, които насърчават активността или инвестициите в една индустрия. При това повечето страни преследват индустриална политика в една или друга форма, пояснява той. Във всяка страна, която се ориентира към модерна икономика правителствата координират ключовите инвестиции на частни фирми и често предлагат стимули на пионерите.
Но докато Лин вижда надежда, че правилно изпълняваната индустриална политика може да подхрани растежа и развитието, Майкъл Боскин, бивш шеф на Икономическия съвет на президента Джордж Буш – Старши, да се позволи на правителствата да посочват индустриални победители и губещи е също толкова лоша идея, колкото и през 70-те и 80-те години на миналия век, когато индустриалната политика, по думите му, претърпя жалък провал.
Той посочва примера на Япония, която през 80-те години преследва шумна индустриална политика чрез микроменажиране на икономиката. Това работи, докато балонът не се спука и последват загубеното десетилетие, три рецесии и най-високото ниво на публична задлъжнялост сред развитите икономики.

Дори тези, които виждат потенциал в индустриалната политика, не смятат, че тя трябва да приема формата на микроменажиране или подкрепа за конкретни фирми и сектори.
Според професора от Харвард Дани Родрик индустриалната политика не е набор от конкретни мерки, а нагласа. Успешните правителства разбират, че е по-важно да създадат климат на сътрудничество между държавата и частния сектор, отколкото да предлагат финансови стимули.
А Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz, отбелязва предизвикателството за активизиране и насочване на технологичните иновации. Сред инструментите за това са публично-частното партньорство, особено когато става дума за модернизиране на инфраструктурата.

Хоризонтална или вертикална политика

Според бившия финансов министър на Чили Андрес Веласко ключовият въпрос е дали правителствата да преследват хоризонтални или вертикални индустриални политики. В първия случай правителството предлага решения, допринасящи за растежа и развитието, включително „транспортната инфраструктура, обучени инженери, и работна сила, владееща английски език“; а във втория случай, то насърчава определен сектор.
Разликата между двете е размита. Това е особено вярно в развиващите се страни през последните няколко десетилетия. Въпреки че много икономисти препоръчват политики, насочени към частния сектор, образование и добро управление, а не огромни инвестиции в инфраструктура, Родрик посочва, че Етиопия, Индия и Боливия имат значими постижения чрез старомодни  държавни разходи за пътища, енергийни мощности и други подобни.
В статия за PS мексиканският президент Енрике Пеня Нието посочва, че правителството вече е похарчило $460 млрд. долара за пътища и инфраструктура. Но едновременно с това той подчертава значението на образованието и осигуряването на достъп до широколентов интернет, което в Мексико е издигнато в право на всеки гражданин. Правителството създаде специална програма „Облигации за образователна инфраструктура“ с цел привличане на частни инвестиции за подобряване на оборудването в началните училища. През 2015 г. над 110 000 студенти са се дипломирали по инженерни и строителни специалности, число, което надхвърля страни като Германия и Великобритания, посочва още той. Публичните разходи за изследвания и иновации са се удвоили за три години. Либерализацията на търговията, според него, е един от факторите за подготовка за Четвъртата индустриална революция.
Президентът на  IADB Луис Алберто Морено отбелязва, че заместването на вноса и подкрепата за приоритетни приоритетни сектори са дали впечатляващи резултати в Южна Корея, но до голяма степен са се провалили в Латинска Америка и Карибския басейн. Индустриалните политики не се оправдаха там, където правителствата се поддадоха на политически натиск от индустрии, които не са конкурентоспособни.

Необходимост от координация

Финансовата криза и последиците от глобализацията са актуално предизвикателство са правителствата и в развитите страни и както се видя след президентските избори в САЩ, дори страни с утвърдена пазарна икономика не устояват.
Ели Коен от френския  Centre Nationale де ла Recherche Scientifique твърди, че некоординираните индустриални политики са довели до изкривявания и нарушения на конкуренцията. През 2015 г. Майкъл Хютнер от Кьолнския Институт за икономически изследвания отбелязва, че „правителствата в ЕС имат различни, често противоречиви, стратегии за техните производствени сектори.“ Според него германската индустриална политика е по-ефективна, докато Франция „иска да създава национални шампиони, като избира специфични сектори за специална подкрепа“, което я принуди да придобие дял в Peugeot като акт на „индустриална патриотизъм.“ Германия, от друга страна, опитва да създаде “ конкурентоспособна рамка, която дава възможност „скритите шампиони“ да се превърнат в глобален пазарен лидер.
В Обединеното кралство, където правителството наскоро публикува новата си стратегия за промишлеността, Паола Субачи от Чатъм Хаус се надява, че „политическите лидери са се научили някои важни поуки от историята.“ Вместо да преследват общите икономически стратегии, политиците се насочват към „целенасочени интервенции, предназначени за създаване на положителни стимули, коригиране на пазарната неефективност и преодоляване на социалните последици, географски и секторни дисбаланси“. Тя също призовава за координация и избягване на ад хок мерки.

Пътят на Пловдив до индустриален център на България

Когато преди повече от 20 години „Фереро” решава да построи фабрика за преработка на череши в едно непознато село, едва ли са очаквали, че с това решение слагат началото на процес, който ще превърне близкия Пловдив в ярко петно на индустриалната карта на Европа.

Днес „Тракия икономическа зона” (ТИЗ) – обединение на шест индустриални зони около Пловдив, зад което стоят „Сиенит Холдинг”, КЦМ, италиански и израелски партньори, девет общини и местният бизнес, е често цитирана история на успеха.

След „Фереро” идва заводът на „Либхер”, а по-късно е създадена огромната база на „Сокотаб” за промишлена обработка на ориенталски тютюн.

И преди „Фереро” около Пловдив е имало промишлени зони, изградени  от държавата, която е притежавала цялата собственост и лостове. „Но след години на реституция и приватизация тази единна структура се разпадна, разказва адвокат Вахрам Ерамян, съдружник в „Респект Консулт”. Това е правната кантора, която обслужва „Сиенит Холдинг” и някои от инвеститорите, и активно участва в създаването на зоните, а след това и на ТИЗ.

Вахрам Ерамян
Вахрам Ерамян, „Респект Консулт“

Оказва се, че за инвеститорите е по-лесно да изградят нещо на зелена поляна, съобразно своите виждания, вместо да купят халета в чертите на града. Основното, което търсят е близостта до магистралите. По този начин в община Марица възниква първата индустриална зона.

Въз основа на този опит започва целенасочено изграждане  на другите зони. Зоната в Раковски е втора и привлича инвеститори като „Уилям Хюс”, ABB и Кауфланд. Постепенно проектът набира скорост, а „Сиенит”, строителна компания от Пловдив, която работи по проектите на първите инвеститори, започва да изкупува земи за следващите заводи.

„През 2004 г. поставихме началото на зона „Раковски” и покрай нейното бързо развитие си дадохме сметка, че ако не започнем да мислим за продължението на тези проекти, ще изостанем”, разказва инж. Пламен Панчев, съсобственикът на „Сиенит” и един от основните двигатели на проекта ТИЗ.

„Сиенит” се сблъсква с проблема за инфраструктурата още в първите зони. „В Марица развитието следваше привличането на всеки нов инвеститор, ние работехме за него, да окрупним земите, които той изкупува и после да изградим инфраструктурата. Но с разработването на ОУП на Община Марица се обособиха много ясно зоните за инвестиции. Създадохме „Инвестиционна инициатива“ за Община Марица. С това НПО решавахме някои проблеми с електрозахранването и водоснабдяването. Отначало в част от зоната нямаше достатъчно енергия, но след приватизацията ЕВН изгради подстанция. Сега Марица е отлично осигурена територия, има 20 мегавата мощност”, разказва инж. Панчев.

„Започнахме комасиране на земи, за да можем да ги превърнем в зони. Това е труден процес и изисква компетентност и целенасочена работа от различните специалисти в екипа“, обяснява адвокат Ерамян.

Днес зоните са общо шест, като 3 от тях са в начален стадий на развитие.

Първоначално те са отделни индустриални зони около Пловдив.  „През 2013 г. осъзнахме, че това е един проект и центърът му е Пловдив. Той е магнитът с възможностите на образованието и ресурса, който градът има. За мен много важен е екипът, който изградихме с годините. Не случайно ни канят в други региони”, посочва инж. Панчев.

За новите зони инициаторите на ТИЗ поръчват изследвания и опитват предварително да дефинират профила  на инвеститора. Например, Парк „Иновации” на североизток от Пловдив е свързан с изграждането на Високотехнологичен център в сферата на агроиндустрията и хранителните технологии. Ориентирана към високите технологии е и зоната в Куклен, която се развива съвместно от „Сиенит Холдинг” и „КЦМ 2000”.

От старта на първата индустриална зона „Марица“ през 1996 г. досега са привлечени над  140 инвеститори, от тях половината чуждестранни и са разкрити над 30 000 работни места.

Комплекс от фактори

С над 1.5 млрд. евро инвестиции „Тракия икономическа зона” се налага благодарение на сътрудничеството на бизнеса и 9 общини – Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи и Стамболийски.

Утвърждаването на Пловдив като инвестиционна дестинация се дължи на комбинация от фактори: близост до магистралата и летище, гарантиран достъп до електричество и до цялата инфраструктура.

Всички инвеститори освен това изтъкват подкрепата на местната власт. „Едно от първите неща, които правят инвеститорите, е да се видят с местните власти. Ние трябваше да убедим кметовете, че без тяхно участие не може да се развива проектът и от него ще има ползи за местното население“,  посочва адвокат Ерамян.

В първите годините силен стимул е наличието на достатъчна работна ръка и близостта до деветте университета в Пловдив. Но образованието и кадрите са най-голямото предизвикателство напоследък.

Публично-частно партньорство

Защо институционалната подкрепа е толкова важна? За да може да се изгради една индустриална зона, трябва да се направи устройствено планиране чрез приемане на ОУП и въз основа на него – ПУП, обяснява адвокат Ерамян. Но тук инвеститорите се натъкват на пречки.

„Инфраструктурата е публична, а самите общини нямат необходимия финансов ресурс да излязат извън границата на общината, даже и извън населеното място”, посочва юристът.

По думите му схемата е следната: самият дивелъпър на икономическата зона започва да изгражда инфраструктурата , второ, инвеститорите започват да му помагат, и на трето място, държавата подкрепя –  или чрез закона за насърчаване на инвестициите или като отпуска целеви субсидии за общините.

Публично-частното партньорство предполага, че държавата ще допълва тази дейност, когато е обществено необходима.

„Опитахме да направим така, че когато изградим инфраструктурата, вместо общината да ни плаща, да ни освободи от данъци. Но се оказа невъзможно – имаш ли имот, трябва да плащаш данък сгради”, казва Ерамян. Освен това, когато дивелъпър на зона или инвеститор построи довеждаща инфраструктура за своя сметка, държавата отказва да върне ДДС, защото се строи в чужд имот (например, пътят минава през общинска земя).

Понякога пречки създава и законодателството, което, „за съжаление, се прави на парче и се получават противоречия. Не го приемам, че се прави с умисъл“, казва адвокат Ерамян.

Един от големите инвеститори се сблъскал с неочаквана забрана, свързана с отпадните води. „Никога не сме предполагали, че е възможно с подзаконов нормативен акт да се забрани да се заустват отпадни води в отводнителен канал.” Оказва се, че имало наредба, която позволява тези канали да се ползват само за отводняване на земеделски земи.

Така в продължение на четири години и инвеститорите, и общините са били без реална алтернатива, докато наредбата се промени. Промяната, инициирана от екипа на ТИЗ, вече е факт.

Освен това в зоната функционират и 3 клъстера – „Клъстер Тракия икономическа зона“, „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив” и отскоро „Клъстер Тракия – образователно-квалификационен хъб“, които имат роля за привличането на инвеститори и развитието на дейности от общ интерес, в това число образователни проекти.

Тясното място

Недостигът на подготвени кадри все по-често се превръща в проблем за разрастващия се индустриален център. По експертни оценки над 3000 работници ще са необходими на предприятията в зоните през 2017 г.

Затова „Клъстер Тракия икономическа зона“ заедно с JobTiger и 6 индустриални компании проведе кампания за наемане на работници от населени места с висока безработица, достигайки чак до Северна България.  Създаден е Образователно-индустриален борд с Министерството на образованието и науката, Община Пловдив и Индъстри Уоч, а ТИЗ в партньорство с други НПО опитва да реализира различни инициативи в областта на професионалното обучение и професионалното ориентиране. И в Пловдив отбелязват, че младите хора не желаят да работят в производството, а предпочитат диплома за висше образование, дори да нямат гарантирана работа след университета.

Инж. Пламен Панчев обаче е скептик, че държавата ще се намеси  и ще въведе квоти, съобразени с потребностите на бизнеса. „Но трябва да се намери много бързо друг подход, за да се мотивират младите да се запишат в професионалните гимназии и да излязат от там със „занаят“.  Например, обществените телевизии могат да снимат игрален филм“, предлага той.

Инж. Панчев вижда резервите и в специалните (адаптирани) програми за образование на роми и в отварянето на трудовия пазар за работници от трети страни (прочетете интервю с него).

–––––––-

[textblock style=“2″]

ПРОЕКТЪТ ТРАКИЯ ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА:

През 2013 г. шестте индустриални, търговски и логистични зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“ и Агроцентър „Калояново“, които се развиват от „Сиенит Холдинг“ АД, „КЦМ 2000“ АД, израелски и италиански партньори, бяха обединени под общия бранд „Тракия икономическа зона“. Общата площ на ТИЗ е 10 700 000 м², от които 3 250 000 м² вече е заета, а 7 450 000 е свободна. В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика, което прави проекта уникален – има зони в областта на леката и тежка индустрия, в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора.

[/textblock][textblock style=“2″]

НОВИ ИНВЕСТИЦИИ ПРЕЗ 2016

Американската Sensata Technologies, номер 1 в света в производството на сензорни и електрозащитни устройства, приключи първия етап на предприятието си в зона Марица, част от ТИЗ.

Нов инвеститор в ТИЗ е и производителят на кормилна и задвижваща техника „Вили Елбе аутомотив България“ – дъщерна фирма на германската Willi Elbe Gelenkwellen.

Германският производител на машини, консумативи и софтуер за хранително-вкусовата индустрия INTRAMA строи в индустриална зона „Марица“ производствена база.

Първа копка на завод на водещия световен производител на осветителни тела германската компания Osram край Пловдив направиха на 22 март 2016 г.

Белгийската компания за офроуд и тежкотоварна техника Malmar нае през 2016 г. 1000 кв. м. готово хале, като планира през 2017 г. да започне строителство на собствено предприятие в ТИЗ.

Българската „Биофреш” построи модерна база в зона „Марица“, включваща производство на маркова козметика от розово масло, роботизиран склад и офис помещения.

Един от най-големите работодатели в Пловдивска област – немската фирма „Либхер” откри логистичен център през април 2016 г.

Британската фирма за производство на автомобилни детайли „Уилям Хюз“, също непрекъснато разширява дейността си. Англичаните са вече 13 години в зона „Раковски“ и инвестират годишно средно по 1 милион евро.

Производителят на детайли за бяла техника „Мекалит България“ започна ново производство в завода си в зона „Куклен“, част от ТИЗ. „Мекалит“ навлезе в нова област – производство на пластмасови елементи за автомобилната индустрия, за клиенти като Renault – Nissan, Volkswagen и Mercedes.

[/textblock]